Брой 06, 2019

Тема: ПОЕЗИЯ

IN MEMORIAM

На 15 юни се навършва една година от подранилата кончина на поета Георги ЧЕРНЕВ. По този повод Ви представяме четири негови творби.

ПОЛУПЕСЕН

По пистите на времето свисти
писъкът на чистите души:

"Кой си ти?
Кой си ти?
Изкусител на наивници,
пушек златист от кандилници?
Или на химери кърмилница?
Утаител на преливници?
О, не, това си ти –
Отражение на чужда светлина!
С пухкаво-медузеста парливина,
ПОД ДЪХ НА НАТРАПЧИВО СЛАДЪК КАРАМЕЛ
ПОДАВАТ СЕ ШИПОВЕ НА ЗЛОСТ от ръждиво-бодливата тел!
Да, това си ти -
на полуистината злият дух!"

СОФИЙСКИЯТ ВЯТЪР

Софийският вятър е палав и нежен.
Софийският вятър е див и наперен.
Той гмурва се в лудовъртежа
на нашия град - стар и модерен.

Играе на жмичка с тополи и кестени.
И гратис пътува в маршрутките.
Замаян от витошки прелести,
за малко се сгушва на Искър във скута.

Понякога трескаво тича
из Княжево, после Враждебна.
Закичва със здравец, с радика момичета,
забързани, влюбени и вдъхновени.

Притихва под купола на "Александър Невски"
и после разнася из градските бродове
за всичките праведни пак благослова небесен:
Да бъдем уверени, смели и горди!

ПОСЛЕДНО ПОВИКВАНЕ

- Господин Георгиев
да се яви на Втори терминал!
- Господин Георгиев
да се яви на Втори терминал!
- Последно повикване!
Господин Георгиев незабавно
да се яви на Втори терминал –
в противен случай
самолетът за Брюксел
ще излети без него!

Във всеки момент
от разни летища
самолети излитат
за Брюксел, за Бруклин,
за Бряг на Добрата надежда…
И от летището на живота
във всеки момент излитат
във всички посоки –
към Платото на Спокойствието,
към Билото на Самодоволството,
към Нос на Красивите илюзии…

Но ето –
в чекинг-залата
гласът на диктора кънти:

"Господин Тъжна Насмешка
да се яви на Готиния терминал!
Господин Тъжна Насмешка
да се яви на Готиния терминал!
Последно повикване!
Господин Тъжна Насмешка
незабавно
да се яви на Готиния терминал!

В противен случай
самолетът за Острова на Радостта
ще излети без него…"

А аз съм толкова близо
до летището на живота…
И все не ми достига момент един,
за да бъда в моя самолет.
Ех, дали ще ме изчака поне миг пилотът,
за да отлетя най-после
към моята Мечта?!

КУЧЕ НА СПИРКАТА

Утро.
Крайградски район.
Спирка.
Ламаринен заслон.
И куче на спирката
с поглед към изгрева взрян…

Накъде си тръгнал, мечтателю?
Натам е градът,
а в него людете –
хуманоидни астероиди –
разминават се като втрещени.
Накъде си тръгнал?
Към "Мусагеница",
към "Дървеница",
към "Зона Б-18", към "Зона Б-19"?
Към "Дружба", "Надежда"?

Върви, мечтателю, върви!
Дори между хората ще намериш приятели.
А аз ще клечакам ей-тук
на Околовръстното шосе
като недобито псе
непристигащата все
Маршрутка на милостта…

Всички статии на Брой 06, 2019

XVII НАЦИОНАЛНО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА ССБ

ГЛОБУС

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

ПОЕЗИЯ

СПОРТ