Брой 07-08, 2019

Тема: РАЗКАЗИ ЗА МОРЕТО

Преоткриване

Гергана Стефанова СЛАВОВА

Един объркал се гларус кръжи над главата ми. Не разбра ли, че е сбъркал посоката? А морето бушува, щурмува, удря и разбива коленете си в стръмния склон на брега. Може би се чудите - какво правя аз сред този пейзаж и как се вписвам в него? Бързам да ви отговоря: Гледам простряната синя риза на морето, която се разкъсва от хиляди вълни, и мечтая да я облека, да я имам, да я притежавам…
В средата й на златна каляска пред мене слиза луната, разплела разкошната си руса плитка, и тръгвам по лунната пътека, към душата си. Искам да знам, колкото мога повече за себе си и за морето. Забравила съм всички делнични дребни истории, искам да стигна до себе си и греба с пълни шепи, и се мъча да стигна, без да гълтам пясък, да го хрускам и да лепя водорасли по устните си. Но ми е трудно, защото осъзнавам, че ти си морето, а аз, аз се давя в очите ти и неистово търся устните ти, за да отпия от тях магията, която ме кара да се чувствам истински…
Преди време, преди доста време, ме омагьосаха твоите дълбоки като морето очи. Влуди ме погледът, който пареше и спираше дъха ми… Нещо повече от привличане, нещо повече от любов, нещо повече от влюбване ме караше да не стъпвам, а да летя. Щастлива съм, че изпитах толкова силни тръпки, които карат да се чувстваш неземен, обичан… Мога да те сравня само с морето, с неговата безмерна душа, с порива на вълните, с техния устрем към брега. Знам, че и сега, след толкова години, аз пак съм твоят бряг, аз пак съм твоят пристан - и това ме кара да съм щастлива… Опияняваща е магията, с която ме превлича дълбокото и непознатото в твоята душа. Аз не се страхувам от непознатото, то е предизвикателство, което ме кара да се опитвам да плувам навътре в дълбокото…
Вече знаем, заедно разкрихме с тебе, защо е солен вкусът на вълните; знаем, че гларусите са крясък, отронен от нас самите; и, че пясъкът е следа от милувките на водата върху ронливия бряг… И все пак - морето е една голяма загадка, която много ми прилича на тебе. Затова, когато отсъстваш, дори за часове, аз отивам при него, при морето, което ме опиянява така, както ти със своите устни… Само на брега те преоткривам, може би защото се срещнахме там за първи път. А може би и защото ти мълчеше тогава, а в тебе бушуваше неотключена стихията на вълните.

Използван източник: https://summerhouse-bg.com

Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2019

IN MEMORIAM

Поклон пред учителя и поета!!!

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

Програма за дейността на Съюза на слепите в България през 2019 г.
Проведе се второто редовно заседание на Технологичния съвет към УС на ССБ

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Русе
Кърджали
Плевен
Добрич
Велико Търново
Бургас

ЛЯТНО ЗАБАВЛЕНИЕ

Датата, на която сте родени, влияе върху любовния Ви живот

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ

Списък на обектите на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД

РАЗКАЗИ ЗА МОРЕТО

Нашето море
Моите спомени за незабравимо лято
Преоткриване

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

СПОРТ

Първи турнир по шоудаун за Купата на София
Международен турнир по голбал Етрополе, 20-23 юни 2019 г.

ТЕХНОЛОГИИ

Що е това PDF файл
Ще стартира ли старият ви компютър под WINDOWS 10?