Брой 09, 2019

Тема: ОБЩЕСТВО

Защо пак отивам на избори?

Кандидатирам се за общински съветник в Столичния общински съвет. Изборите ще се проведат на 27 октомври 2019 г. Основният мой приоритет си остава достъпната градска среда - така, както и преди 4 години, когато бяха предните местни избори. Тогава като трети в листата на нашата малка, но бойка партия, за малко не успях да вляза. Това мое невлизане не ни даде възможност на всички, които лелеем за достъпността, да упражним натиск там, в Столичния общински съвет, където се приемат всички решения за София.

През този мандат, макар че бях извън СОС, продължих да отстоявам правото на всеки човек за достъпна градска среда. Е, не мога да се похваля с някакви кой знае какви положителни резултати. В общи линии, може да се обобщи с онази изконна истина: "Кучетата си лаят, керванът си върви". А, ако трябва да я перифразирам, ще звучи така: "Иван Янев - Дарко си мрънкя, светофарите си дрънчат, плочките си хвърчат."
Но най-лесно е да се откажем и да чакаме. А какво да чакаме? Това, което виждаме, ме води до прозрението, че с чакане нищо, ама нищо добро няма да дойде. Потресаваща е ситуацията с достъпността в столицата - и не защото няма пари, пари има, Европата и държавата дават, но харченето е, меко казано, безумно и враждебно спрямо гражданите. Но вероятно не е такова спрямо фирмите изпълнители, които прибират десетки и стотици милиони за калпаво изпълнение, включително и за достъпността.
Ако не ми вярвате, отидете до "Солунска", емблемата на некадърността в достъпността. Разходете се по "Графа", "Витошка" или "Московска". Мога да посоча безброй още улици. Принципът е един, залага се достъпна градска среда, защото това е цивилизационното, но се залага само да се вземат парите. Иначе се лепят някакви плочки по безумен начин, които се отчитат било като водещи, било като сигнални плочки. "Ами, добре - ще кажете - винаги сме били без плочки, какво толкова?" Нищо, разбира се, че нищо, освен че продължаваме да увеличаваме дистанцията спрямо цивилизованите държави. И не, че те толкова напредват, просто ние се връщаме назад.
Опитайте се да пресечете, като си служите с озвучителната уредба на светофарите. Да, същите тези светофари, които огласят българската столица като коледна украса целогодишно. Колкото шум вдигат, толкова и работа вършат. Тоест, те не само, че не помагат на незрящите хора, за да пресичат на кръстовищата, те са опасни за незрящите хора, защото звукът идва отнякъде и никой незрящ, па бил той и с 3-4 висшета, не може да изчисли за коя улица дрънчи алармата. Още преди да започнат изграждането на този дрънчащ абсурд, категорично им беше заявено в общината, че това не работи. Оказа се още по-страшно, то е и опасно за незрящите. Вероятно трябва някой да бъде убит...
Но и аз продължавам да бъда наивник. И да бъде убит някой, никой няма да се трогне. Самият аз бях спасен от будни граждани веднъж, когато пресичах "Алабин", а един трамвай тихичко си вървеше. Просто ми писна да чакам и да слушам еднотипното дрънчене, реших, че вече трябва да е за мен, и тръгнах... Току преди да си налетим с трамвая като влюбена двойка в парка, граждани се развикаха и ме дръпнаха рязко от любящите железни прегръдки. А какво ще кажете за бутоните, с които трябва да се активира т. нар. умна светофарна уредба? Ако си незрящ, трябва да си пророк, за да откриеш колчето, на което е съответното копче, което трябва да натиснеш, за да включиш "вълшебните" звънчета на дядо Коледа.
И да, зная, че сега някой ехидно ще се подсмихне и ще каже: "Че какво толкова ще направиш, даже и да влезеш?" Отговарям веднага. Ще правя същото, което и през всичките тези години. Ще поставям - но вече не само пред медиите, в интернет и като обикновен гражданин - абсурдите в достъпността, от трибуната на Столичния общински съвет. А там, от тази трибуна, когато се поставят въпросите, факторите, отговорни за същите тези абсурди, са длъжни пак от тази трибуна да ми отговорят. С други думи, моята политика ще бъде политика на критики, постоянни въпроси и показвания на безумията относно достъпността. Моят екип ще се състои от всички хора, които ме информират за самодейността в достъпността, за отбиването на номера при ремонтите и строежите. При закупуване на транспортни средства за обществения транспорт и всичко, което затруднява хората с увреждания, възрастните хора и майките с детски колички, да се придвижват свободно и най-важното, безопасно.
Достъпността е моят приоритет, защото без достъпност човек няма как да ходи на работа, няма как да изкарва хляба си, няма как да се развива и още, и още. Зная, че апатията е плъзнала из хората. Зная, че лъжите са ни дошли до гуша. Но също зная, че ако седим примиренчески, няма как да се подобри ситуацията в достъпността - изключено е.
Когато човек работи и изкарва пари, той си купува продукти и накрая си прави манджа, която изяжда. Искам да кажа, че ако чакаме наготово и някой да ни оправи, ще продължат да ни оправят по най-болезнения начин, даже и без вазелин, както и досега. Знам, че има готованци, но те и затова са на това дередже - плюят и не си помръдват задниците да сторят нещо за добруването си. По-добре е човек да се бори и да има шанс да успее, отколкото да седне и да обяснява как нищо не зависи от него, и как нямало смисъл. Ако не се опита, тогава няма да стане. А като се опита, нищо не се знае, защото всеки опит може и да доведе до успешен резултат.
От няколко години съм представител на Регионалната организация в София при Съюза на слепите в България, по въпросите на достъпността в Столична община. Бях номиниран от г-н Асен Алтънов, Регионалният управителен съвет ме утвърди и получих още повече възможности за въздействие в Столична община. Не, не бързайте да се радвате. Никакъв или почти никакъв положителен резултат нямаше от моята работа с общината. Бях в работната група за изработване на Стратегия за достъпност в София. Вероятно сме единственият град, който има такъв документ. Много усилия хвърлих за тази стратегия, за да разбера, че непосредствено преди влизането й за гласуване от Столичния общински съвет, най-важните постановки са изхвърлени от нея. И така, имаме си стратегия за достъпността в София, документ мъртвороден и дълбоко ненужен. В изблик на яд и безсилие поисках от г-н Алтънов да си намери друг човек за работа по достъпността, понеже моите усилия не довеждат до нищо положително. Той отказа и така продължих борбата с общината "като свиня с тиква".
През тези години имам едно спечелено дело в Комисията за защита от дискриминация, за липсата на адекватна достъпност в метрото. Делото се проточи три години. Години трябваше да се похарчат, за да осъзнае ръководството на метрото, че на метростанция "Младост 1", където се разделят двете линии, трябва да има гласово съобщение, пристигащият влак в коя посока отива. Същото се отнася и за гласовото съобщение в самите влакове, в които вече се казва крайната дестинация. Елементарни неща, нали? Но години нерви, натиск, кавги, за да се постигне нещо толкова мъничко, а същото време стресооблекчаващо за незрящите хора. Защото няма нищо по-стресиращо от това да не знаеш дали си се качил в правилния или в грешния влак.
Инициирах създаването на Меморандум за достъпност, който със съмишленици оповестихме на 7 януари 2016 г. Много организации и хора подкрепиха и продължават да подкрепят меморандума - но какво от това? Инициирах на 14 април 2016 г. Столичният общински съвет да приеме Декларация за достъпност - но какво от това? Множество писма съм писал до Столична община - но какво от това? Не помня броя на пресконференциите, на които съм излагал абсурдите в достъпността - и какво от това? Колко часове съм пропилял по срещи с всякакви кметове, архитекти, инженери, директори, експерти от Столична община - и какво от това? И въпреки това, вярвам, че всичко си струва, защото един ден усилията ще доведат до положителен резултат. Смятам, че този път трябва да реализираме моя мандат на общински съветник, за да може всички тези въпроси, а и много други, да задам от трибуната на Столичния общински съвет. Зададени там, отговорните са длъжни да отговорят и няма как да шикалкавят така, както го правят по медиите, където най-често пращат някакви клетници на ниски нива, да се оправдават за кретенизма на висшестоящите.
Ето защо отново отивам на избори. Разчитам на подкрепата на всеки един човек, който иска да има политика за достъпност, да се спрат безумията в София в достъпността, да упражним натиск от трибуната на Столичния общински съвет. Или най-малкото оттам да питаме.
На 27 октомври 2019 г. имаме уникалния шанс да реализираме мандат на съветник в Столичния общински съвет, който изцяло е посветен на достъпната градска среда. Най-пагубното мислене би било, че от отделния човек нищо не зависи. Всеки глас е важен. Нека да отидем всички, заедно с нашите семейства, приятели и познати, и да покажем, че ни е писнала самодейността, некадърността и измамите в достъпността.
Преди 4 години, за тогавашните местни избори, написах една брошура "Защо и аз на избори?". Всеки, който желае, може да се запознае с нея, както на личната ми електронна страница http://novaistoria.info/, така също може да я свали от електронната библиотека на Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928". Много от нещата са все така, а дори още по-актуални, както посочих по-горе, тук всичко се развива на забавен каданс, що се отнася по темата достъпност. Същите постановки съм вложил и в книгата "Достъпността не е прищявка", която също може да се свали за свободно четене.
След 27 октомври, ако получа доверието на столичани, се заемам на първо време с радикална промяна на сигнализацията за незрящи на светофарните уредби; премахване на онези винкели, релсите от стълбищата от входовете на метрото, които уж представляват достъпност за инвалидни колички, а на практика са опасни безумия, които единствено пречат на човекопотока и го застрашават, някой да стъпи върху тях и да се пребие; премахване на морално и всячески остарелите улични телефонни установки, които представляват потресаваща пречка за придвижване и опасност за гражданите, особено за тези с нарушено зрение; уеднаквяване само на един тип на водещи плочки и един тип за плочки за внимание, при ремонта или изграждането на всеки обект; безкомпромисно активиране и достатъчна сила на всички гласови информационни системи в градския транспорт; въвеждане на оценка за достъпността в София; реанимиране и радикален ремонт на Стратегията за достъпност, за да се превърне в работещ инструмент. Проблемите на София, само за достъпността, най-вероятно многократно надвишават броя на бълхите на улично куче, но това не трябва да ни демотивира, а наопаки, трябва да ни мотивира.
В заключение ще кажа, че умишлено не писах от коя партия се кандидатирам за общински съветник. Защото темата за достъпността е надпартийна, тя е общочовешка, тя е за всички нас. Но това е същата малка партия, която преди 4 години издигна достъпната градска среда като свой основен приоритет. Сега достъпността е централен приоритет и свидетелство за това е, че съм водач на листата за общински съветници, за което благодаря на всички, гласували ми това огромно доверие. А всеки, който се интересува, може да попита чичко Гугъл, който обикновено знае всичко, макар че понякога инфото му не е от най-точните.
И ако в партията получих доверие да бъда водач на листата за общински съветници, то от всеки един съвестен и буден гражданин, живеещ в София, зависи да стана общински съветник и да отвоюваме правото си на достъпна градска среда.
И ти, който прочете горното, отиди и ме подкрепи. А, ако нямаш право да гласуваш в София, но имаш близки, познати и приятели, които имат право да гласуват в столицата, кажи им, че гласувайки за Иван Янев, подкрепят правото на хората за достъпна градска среда.

Д-р Иван ЯНЕВ

Назад

Всички статии на Брой 09, 2019

IN MEMORIAM

Отиват си приятелите!!!

БАЛКАНИ

Българо-македонска вечер

ГЛОБУС

Незрящият мечтател, изобретил "Управление на пътуването"

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Велико Търново
Бургас
Видин
Кърджали
Добрич

ОБЩЕСТВО

Защо пак отивам на избори?
Софийският ЦСРИ "Светлина" даде старт на новата учебна година

ПОКАНА

ФСХЗУ

ПРОЕКТИ

"БГ АСИСТ" ООД приключва изпълнението на проект "Създаване на социално предприятие за специализирани стоки и иновативни услуги за лица със зрителни увреждания"
Проект "Ръководство за ползване от лица със зрителни увреждания при работа с програма за електронни таблици Microsoft Excel"

ПЪТЕПИС

По вълните на тихия бял Дунав

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

СПОРТ

Държавно първенство по стрелба с лък

ТЕХНОЛОГИИ

Всичко, което GOOGLE знае за Вас
Познавате ли двата най-големи врага на вашия компютър?