Брой 09, 2019
Тема: ГЛОБУС
Незрящият мечтател, изобретил "Управление на пътуването"
Автор: Дейвид СИЪРС
Източник: Смитсониън
Превод: Иван КАРАСТОЯНОВ
В края на 2011 г. почти незрящият Стив Маън, изпълнителен директор на рехабилитационния център за хора с увредено зрение в долината Санта Клара, Калифорния, САЩ, уведомява инженерите на Гугъл, че желае той да бъде първият водач на МПС без шофьорска книжка, зад волана на разработваното от фирмата по това време самоуправляващо се превозно средство. През октомври 2015 г. Маън получава възможността да седне на шофьорското място на "Светулка" - изпитателен модел на лек автомобил на Гугъл, лишен от волан и педали - по улиците на град Остин в щата Тексас. Какви са впечатленията му ли?
"Съвсем обикновено е - споделя той, който има 35 години зад волана, преди зрителното му увреждане да го принуди да върне шофьорската си книжка. - Автоматизираната система управлява колата по същия начин, по който и човек се научава да го прави."
Макар вещите лица в тази област да предупреждават, че ще измине поне още едно поколение, преди да се появят самоуправляващи се автомобили, които се придвижват безопасно без пряка намеса от страна на хора, крайните им потребители следва да благодарят на напълно незрящия изобретател и новатор Ралф Тийтър. "Управление на пътуването", електромеханичното устройство на Тийтър от 1950 г., което частично автоматизира скоростта на шофиране, проправя пътя към въвеждането на по-съвременните цифрови системи за GPS-упътвания, предугаждащи опасностите, спирачки и задържане на автомобила в платното.
Нещастен случай в детството грубо запраща Тийтър към предизвикателствата на ориентирането в ежедневието. Роден през 1890 г. в Хагерстаун в щата Индиана, Тийтър расте насред съзвездие от семейни предприятия, които възникват и се развиват като производства на различни неща, от части за велосипеди до двигатели за автомобили. На едва 5-годишна възраст, докато си играе с нож, Тийтър по невнимание ослепява едното си око. През следващата година, вследствие на симпатична офталмия - заболяване, при което нараняване на едното око води до увреждане на другото, той остава напълно незрящ.
Тийтър обаче бързо развива заместващи умения. В биографията му, издадена през 1995 г., дъщеря му Марджъри Тийтър Майър пише следното:
"Усещането му за допир бе направо приказно."
"Неговите ръце бяха очите му - спомня си кръстеният нему внук Ралф Майър. - На Коледа взимах любимата ми играчка и му я давах да я "види"."
Майър разказва как дядо му се научава да обхожда Хагерстаун съвсем сам, усещайки къде свършват сградите по едва доловимия отзвук от обувките му с метален завършек на подметката под пръстите, както и броейки крачките между известни му ориентири. Той дори съумява да избягва опасностите от „новостите“ на улицата в началото на века.
"Дядо можеше да надуши приближаващите го коне, а най-първите леки коли изобщо не бяха тихи."
Насърчаван от семейството си, Тийтър редовно "руши" преградите. Бил Хамак, професор по химично и биомолекулярно инженерство, който проследява дарбата на Тийтър за нововъведения, разказва:
"След като завърши средно образование, той реши да стане инженер във време, в което повечето ВУЗ-ове отказваха дори да разгледат кандидатурата му."
Тъй като Нейва Диърдорф, братовчедка на Тийтър, учи Икономика в Университета на Пенсилвания, той се среща лично с декана на Пенсилванския факултет по инженерство и успява да го убеди да го приемат в специалността за инженер-механици. Ралф не се нуждае от почти нищо повече от помощта на Нейва, за четенето на учебниците и писането на курсовите работи.
"Успешните инженери мислят в образи - казва Хамак. - Те живеят в безсловесен свят, който не може лесно да бъде натъпкан в думи. Ралф Тийтър до голяма степен мислеше по точно този начин."
След завършването си, Тийтър се прибира у дома, но не и преди да изобрети революционен метод за динамично уравновесяване на парните турбини на военните кораби на САЩ. Когато баща му и трима от чичовците му се заемат със създаването на марката "Пърфект съркъл" („Идеален кръг“), съсредоточена в производството на пръстени за бутала, Ралф се превръща във водещия инженер, а впоследствие и в главен директор на фирмата. Тъй като по-добрите пръстени за бутала правят двигателите по-продуктивни и мощни, скоро техните пръстени се превръщат в образец за качество.
Семейството му поддържа твърдението, че резкият начин, по който Хари Линдзи - патентен адвокат, приятел и обичаен шофьор на Тийтър - борави с педала за газта, вдъхновява изобретателя за "управление на пътуването". По-вероятно обаче е други неща също да са му повлияли. По време на Втората световна война, например, в САЩ е наложено повсеместно ограничение на скоростта от 56 км/ч, за да се пести гориво и каучук за гуми. Внукът му Майър обяснява:
"В качеството си на председател на Общността на автомобилните инженери, дядо е държал речи по отношение безопасността на автомобилите. Скоростта им на придвижване вече е нараснала толкова, че злополуките по магистралите са катастрофални. Чувството за безопасност изиграва също толкова важна роля, колкото и различните шофьори, при които се е возил."
Тийтър си представя механизъм, управляван от шофьора, при който, при достигането на избрана от него скорост на движение, водачът да усети с крака си предупредително съпротивление от педала за газта. Ако шофьорът задържи педала неподвижен в това положение, достигнатата скорост се поддържа. В случай, че окаже допълнителен натиск на педала, скоростта на движение се увеличава.
Първообразът на "спийдостат" ("скоростозадържател"), който хората във фирмата наричат "държача", се състои от копче на таблото за задаване на скоростта, свързано с механизъм при задвижващата ос в двигателното отделение. При приближаване на зададената от шофьора скорост, стабилизиращият механизъм надвива натиска на пружината, за да задейства задвижвано от вакуум бутало, което да избута обратно педала на газта. На 22 август 1950 г. Тийтър получава патент с № 2519859 за устройството за управление на скоростта.
Майър разказва, че по време на първоначалните опити, докато друг управлява изпитателното превозно средство, Тийтър лежи на пода с ръка на педала за газта. При първия добре работещ модел на държача, който е завършен през 1949 г., липсва "заключването" на скоростта - средство за автоматично поддържане на достигнатата скорост.
"Дядо много се притесняваше, че хората ще заспиват зад волана."
Пет години по-късно, в статия в списанието "Попюлър меканикс" ("Общодостъпна механика") скоростодържателят е описан като "вид ускорител, управляван със сила, или стабилизатор с подобрения". Той безспорно допринася много за напредъка по пътя, водещ към автопилота за коли. Тъй като Тийтър се опитва да убеди производителите на автомобили да поставят държача фабрично, в крайна сметка той добавя възможността за "заключване" на скоростта чрез електромагнитен мотор, който поддържа зададената скорост, докато шофьорът не натисне педала за спирачките.
През 1958 г. от "Крайслер" първи предлагат скоростодържателя като добавка по избор към луксозните си модели. Само година по-късно, доброто му приемане от обществеността подтиква производителя на автомобили да вгради устройството във всичките си модели. След това заводът на "Дженеръл Моторс" за производство на "Кадилак" преименува и предлага устройството като "Круиз контрол". През следващото десетилетие "Круиз контрол" си остава удобна, макар и не крайно необходима добавка.
Всичко това обаче коренно се променя през 1973 г., когато Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК) налага ембарго на САЩ. Забележителното нововъведение на Тийтър се превръща в общоприето, пестящо гориво автомобилно пособие. Резултатите от проведени по това време научни проучвания показват, че ограничението на скоростта в цялата страна, породено от петролното ембарго, спестява 167 000 барела гориво дневно.
По време на ембаргото Ралф Тийтър вече е пенсионер. През 1963 г. той продава "Пърфект съркъл" на "Дейна Корпорейшън" от Толедо в щата Охайо, но продължава да работи в частната си работилница - едноетажна постройка от тухли и стъкло, с дължината на пресечка в Хагерстаун. За съжаление, точно когато устройството "Круиз контрол" вече се е наложило, артритът все по-силно осакатява "зрящите" ръце на Тийтър. Той умира през 1982 г., а 6 години по-късно е приет в Залата на славата на автомобилистите.
Подканен да си представи как Тийтър би възприел най-новите въведения в автомобилното самоуправление, Майър заявява:
"Все още се удивлявам на изобретението му, но той не създаде "Круиз контрол" с презумпцията, че никой няма да шофира. Дядо живя по времето на аналоговите технологии, а ние - в света на цифровите."
Веднъж той попитал дядо си колко ли повече е щял да постигне, ако е можел да вижда.
"Вероятно нямаше да направя и толкоз - отвърнал Тийтър. - Аз мога да се съсредоточавам, а ти - не."
"Имаше някаква чистота в това, че той не се влияеше от очите си" - заявява Майър.
Всички статии на Брой 09, 2019
IN MEMORIAM
Отиват си приятелите!!!БАЛКАНИ
Българо-македонска вечерГЛОБУС
Незрящият мечтател, изобретил "Управление на пътуването"ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Велико ТърновоБургас
Видин
Кърджали
Добрич
ОБЩЕСТВО
Защо пак отивам на избори?Софийският ЦСРИ "Светлина" даде старт на новата учебна година
ПОКАНА
ФСХЗУПРОЕКТИ
"БГ АСИСТ" ООД приключва изпълнението на проект "Създаване на социално предприятие за специализирани стоки и иновативни услуги за лица със зрителни увреждания"Проект "Ръководство за ползване от лица със зрителни увреждания при работа с програма за електронни таблици Microsoft Excel"
ПЪТЕПИС
По вълните на тихия бял ДунавРЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"СПОРТ
Държавно първенство по стрелба с лъкТЕХНОЛОГИИ
Всичко, което GOOGLE знае за ВасПознавате ли двата най-големи врага на вашия компютър?