Брой 11, 2019

Тема: МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Среща на незрящите от Балканите по проблемите на брайловата грамотност и достъпа до информация


От 11 до 14 ноември нашата страна бе домакин на международна среща, посветена на брайловата грамотност, медиите, новите технологии и развитието на аудио-книгите. Този форум се проведе в рамките на Балканския консултативен съвет на организациите на слепи и в него взеха участие 7 страни. Ние, представителите от България, и гостите ни от Албания, Молдова, Румъния, Северна Македония, Сърбия и Черна Гора се радвахме на топлото гостоприемство на Съюза на слепите в България, както и на отзивчивостта на целия персонал на хотелски комплекс "Поп Харитон" в Дряново, начело с управителя Мариана Иванова. Всяка от страните имаше по двама представители - участник и придружител. Като домакин Съюзът на слепите в България бе поел изцяло ГРИЖАТА за транспорта на гостите вътре в страната, както и пълната издръжка по техния престой.

След като председателят Васил Долапчиев откри събитието с кратко приветствие, участниците пристъпиха към обсъждане на предварително обявените теми. Срещата протичаше изцяло на английски език и започна с кратко представяне на всеки участник.
Албания бе представлявана от Ервин Муха - координатор по изработване на политики за хората с нарушено зрение в Тирана и специалист в областта на новите технологии, говорещите и електронните книги.
Молдова бе изпратила две свои представителки - Наталия Честруга и Олга Лева, специалисти в Центъра по рехабилитация на слепи в Кишинев.
Черна Гора бе представлявана от Катерина Бигович, съветник по международните въпроси към Съюза на слепите в Черна Гора, и колегата й Драгана Лазович, специалист от брайловата печатница.
Република Северна Македония бе представлявана от Коце Димов - технически специалист от Националната библиотека, където са разположени студиото за звукозапис и брайловата печатница.
От Румъния дойде Изабела Думитра - редактор на списанието на Румънския съюз на слепите, а също и преподавател по литература в едно от училищата за слепи деца.
Сърбия бе представлявана от Горан Печанац - редактор, отговорник по международните връзки и отговорник в сферата на информационните технологии към Съюза на слепите в Сърбия. Заедно с него тук бе Виолета Ванкович, която е администратор в библиотеката на Съюза на слепите. Тя също така извършва предпечатната подготовка на брайловите издания и книги.
От българска страна представители бяха Марина Петкова - редактор в списание "Зари" и Стоян Васев - ръководител звукозаписно студио на ССБ и системен администратор в Централно управление.
В този състав срещата бе изцяло между хора, силно заинтересовани и добре информирани по отношение на брайла, новите технологии, медиите и говорещите книги, както и за възможностите за подобряване на достъпа до информация на хората, лишени от зрение.
Първата тема, по която Димитрина Михайлова - редактор в списание "Зари" бе подготвила встъпителен доклад, бе: "Брайловата грамотност - традиции, настояще и бъдеще", с подтеми: брайловата грамотност - начин за интелектуално самоусъвършенстване и брайловата грамотност сред младите хора.
След изчитането на доклада всеки от участниците в срещата се изказа по поставените теми.
Представителят на Албания сподели, че в страната му въвеждането и приспособяването на брайловата азбука към албанския език е станало, когато Синан Тафай поема председателството на Асоциацията на слепите. Именно той става инициатор за брайловото ограмотяване на незрящите албанци. С огромната помощ и финансова поддръжка от Италианския и Испанския съюзи на слепите, те постигат голям напредък в областта на брайловото писмо, благодарение на дарените книги и брайлови принтери. Ервин Муха разказа, че в Албания има едно училище за слепи деца, което е изключително важно за получаване на първоначална брайлова грамотност и придобиване на множество умения, даващи на незрящия човек възможност за самостоятелност. Училището поема слепите деца до осми клас, след което Асоциацията на слепите ги подпомага всячески в по-нататъшното им обучение. Отделно от това, асоциацията предоставя курсове по обучение на брайл, както и участва в различни проекти, свързани с брайла. Благодарение на сътрудничеството с посолството на САЩ в Тирана, се изработват различни брошури на брайлов шрифт, както и менюта в ресторанти. Някои компании вече също проявяват интерес към отпечатването на свои материали на брайл. Към момента Албанският съюз на слепите разполага с повече от 1 500 отпечатани брайлови заглавия и над 3 000 говорещи книги. В Албания вече се смята, че брайлът има своето огромно значение за слепите хора и там не стои изборът - технологии или брайл като взаимоизключващи се. Затова, бидейки много млад човек, г-н Муха изрази мнението, че брайловата грамотност трябва да не отпада като част от задължителното обучение на слепите деца.
Наталия Честруга от Молдова разказа, че техният съюз издава едно брайлово списание, което, както и у нас, се разпространява чрез абонамент. Разбира се, там се отпечатват и брайлови книги и учебници, които се изпращат на читателите по пощата. Всички отпечатвани материали - списания, учебници и книги се правят паралелно, както на молдовски, така и на руски, тъй като там има голям брой общообразователни училища с преподаване на руски език. В брайловата печатница се печатат и други материали като административни документи - конституцията на страната и различни закони. Интересна информация за нас бе, че преди и по време на избори, брайловата печатница изработва информационни материали, отнасящи се до изборите, както и специални шаблони, съдържащи имената на кандидатите и номерата на техните бюлетини, напечатани на брайл. Идеята е, когато шаблонът се наложи върху реалната избирателна бюлетина, срещу брайловото обозначение на кандидата да има празно квадратче, съвпадащо точно с мястото, където избирателят поставя отметката за обозначение на своя вот. Това дава възможност на незрящите избиратели, ако не сами да упражнят гласа си, то поне да контролират процеса. Подобна практика съществува от много години в САЩ и Канада.
Това е една отлична идея, която би могла да намери приложение у нас в бъдеще.
Освен центъра по рехабилитация на слепи, в Молдова съществува и училище за слепи деца, където те се обучават на брайлова грамотност.
Катерина Бигович от Република Черна Гора предпочете да се концентрира повече върху настоящето и бъдещето на брайловата грамотност. Тя сподели, че в тяхната страна библиотеката за слепи и зрително увредени хора е обществена институция, която не се управлява от Съюза на слепите. Това, според нея, е една много значителна крачка напред, защото показва отношението и подкрепата на държавата към проблемите на незрящите хора. В Черна Гора всяка година се отбелязва Международния ден на брайловата грамотност – 3 януари, на който се организират множество различни събития за популяризирането и запознаването на света с нашата писменост. Започната е и работа по създаването на стандартизиране на брайловите символи, за което е сформирана специална комисия от представители на организациите на слепи и служители от министерството на образованието. Очаква се в рамките на следващата година правилата в общоприетите брайлови стандарти да се въведат.
В Черна Гора вече съществува действащ закон, задължаващ различните производители и търговци да поставят брайлови етикети върху стоките от търговската мрежа. Първоначално това е било задължително за всички течни препарати, а отскоро е добавен нов параграф, отнасящ се и до други стоки за бита. Този закон улеснява изключително много слепите хора, които живеят сами, но, за да могат да се възползват от това улеснение, те задължително трябва да са брайлово грамотни. В Черна Гора съществува и закон за защита от дискриминация, където има и раздел, касаещ хората с увреждания. Според този закон, всички обществени сгради и институции са задължени да поставят брайлови табели, съдържащи цялата информация, която е изписана на табелите с плосък печат.
Коце Димов от Македония ни запозна накратко с историята на брайловия печат в страната му, която доскоро бе част от бивша Югославия. Тогава всички брайлови издания са се печатали в Белград. След като Македония става независима държава през 1996 г., с помощта на Министерството на науката и образованието бива закупен първият брайлов принтер, за да се започне самостоятелно печатане. През 2000 г., с помощта на Френския съюз на слепите и чрез програмата "ФАР", брайловата печатница се сдобива с голяма, професионална печатаща брайлова преса, с капацитет 2000 страници за час. Сега в Македония има много брайлови принтери, затова Коце предпочете да се спре върху бъдещето.
Със закон производителите и вносителите на лекарства там са задължени да поставят брайлови надписи върху опаковките, както и за аудио-файлове с упътванията към лекарствата, които са достъпни на сайта на здравното министерство. Намеренията на Съюза на слепите са да се постигне надписването на брайл на колкото се може повече продукти и стоки.
Лично г-н Димов вижда бъдещето на брайловото писмо, приложимо най-вече в програмирането. В особена степен това е валидно за незрящите програмисти.
Изабела Думитра от Румъния започна с това, че брайловото писмо има чудесна история в страната им, още от времето на кралица Елизабет. Първото училище за слепи деца е основано през 1901 г. и носи нейното име. Освен огромния фонд от хиляди брайлови и аудио книги, Румънският съюз на слепите издава и брайлово списание, както и аудио-списание. В Румъния специалните училища за слепи деца сега са 7, а в брайловата печатница се изработват учебници и книги от различни жанрове. Както и във всяка друга страна, за румънските преподаватели е изключително важно да убедят незрящите деца и техните родители в необходимостта от изучаването на брайл, независимо от това колко и как ще го ползват в бъдеще.
По проблемите на брайловата грамотност в Сърбия говори Горан Печанац. Той започна с представяне на брайловата библиотека, която е и най-голямата на Балканите. В нея се съхраняват над 30 000 заглавия на брайл, което е повече от 50 000 тома. В последно време, след разпадането на Югославия, брайловото печатане е намаляло, защото републиките, добили самостоятелност, вече печатат отделно. Особено през последните няколко години, отпечатването на брайл е било на ръба на спирането. Печатали са се предимно учебници, но отскоро то започва отново да набира скорост. Понастоящем Съюзът на слепите отпечатва средно по две книги на месец, наред с учебниците. Там също се сътрудничи с вносители и производители на лекарства, както и с местните власти - за поставяне на табели на брайл и релефни карти на основни културни забележителности в столицата. Ежегодно библиотеката участва в панаира на книгата, като представя брайловата писменост на обществеността. През октомври тази година интересът към брайловото писмо е бил особено голям, а най-хубавото е, че любопитството е било разпалено най-вече у виждащите деца. На щанда на брайловата книга те са опитвали сами брайловото писане, а като подарък са получавали своя снимка с името си, написано на брайл. Такъв тип приобщаване на най-младата част от обществото е много добро начало и една стабилна основа за успешно интегрирано обучение на слепите деца. Горан Печанац завърши изказването си с думите, че бъдещето на брайловото писмо е във взаимното допълване на брайловата грамотност и новите технологии, а не в съревнование между двете.
Като участник от българска страна, аз също споделих нашия опит в сферата на брайловото печатане, издателската дейност и обучението по брайл.
По време на последвалите дискусии всички участници бяха единодушни, че въпреки популярното напоследък схващане за неизбежната "кончина" на брайловото писмо, това не съответства на действителността. Да, интересът и употребата на брайл са намалели драстично, но брайловата азбука има и ще има винаги своето значимо място в живота на всеки незрящ човек. Установи се, че ситуацията с интегрираното обучение в страните ни е твърде сходна, защото напоследък това се превръща в световна тенденция, която обаче по-скоро вреди, отколкото да носи полза на децата, лишени от зрение.
Всички участници в срещата се обединихме около мнението, че интегрираното обучение трябва да е въпрос на осъзнат избор и че първоначалната брайлова грамотност и полезни умения би трябвало да се придобиват от слепите деца в специализираните училища. Колегата от Северна Македония сподели нещо наистина плашещо. По някакъв нов закон, от 2022 г. в страната им ще бъдат закрити всички специализирани училища, което по мнението на всички е пълна катастрофа. По наше мнение, не е този начинът за преминаване към интегрирано обучение на деца със специални потребности, защото лишаването от свободен избор поставя тези ученици в твърде труднопреодолима от всички гледни точки ситуация. Редовните училища за момента нямат чисто физическата и техническа подготовка да удовлетворят потребностите на тези деца и по този начин те ще трябва просто да оцеляват. Този процес на оцеляване неминуемо би довел до влошено и затормозено възприемане на учебния материал, а целта не е тази. Ето защо обединихме мненията си около становището за интеграция, но не хаотично и не на всяка цена.
Установи се, че по отношение на брайловите и говорещи периодични издания, нашата страна все още държи лидерската позиция по брой и тематично разнообразие.
На фона на нашите седем брайлови и пет говорещи списания, в Македония те са едно брайлово и две говорещи, в Сърбия брайловите списания са пет и две говорещи. Съюзът на слепите в Черна Гора издава едно говорещо списание, а други две брайлови списания се издават от други две организации на слепите там. Албанските слепи имат едно брайлово и едно говорещо списание, както и Румънският съюз, където също се издават едно брайлово и едно говорещо. В Молдова брайловото списание също е едно, но то излиза на руски и на румънски, както и говорещото списание, което има две езикови версии.
Следобед срещата продължи с втората тема – брайловото писмо в света на новите технологии. Встъпителният доклад бе подготвен от Марина Петкова и основната теза в него бе именно, че брайлът живее в новите технологии, а новите технологии се разработват и чрез брайл.
От последвалата дискусия се наложиха добре известните изводи, че високотехнологичните брайлови устройства и приспособления са непостижимо скъпи за незрящите потребители от нашия регион, където няма финансова подкрепа от държавата. В света се разработват множество удобни и интересни джаджи, позволяващи и улесняващи брайлово грамотните ползватели. Самият факт, че при създаването на много високотехнологични устройства брайлът е вграден и присъства по един или друг начин в самата концепция на тези уреди, е доказателство, че нашата азбука и светът на високите технологии не са врагове. Във всяка от страните на тази среща брайловият принтер и брайловият дисплей отдавна не са нещо необичайно, т.е. и в това отношение, нещата навсякъде са доста сходни. Единствената надежда на всички е, че с разширяването на популярността на скъпите високотехнологични устройства, с времето и цената им ще се редуцира, така че и редовият частен незрящ ползвател да може да си ги позволи.
С този мажорен акорд приключи първият ден от нашата среща.
На втория ден - 13 ноември, който е и Световен ден на слепите, дискусиите продължиха с темата за говорещата книга, а по-точно - технология или естетично удоволствие е тя, както и споделихме опит за напредъка на записващите технологии и създаването на говорещи книги.
Встъпителният доклад по темата бе подготвен от Стоян Васев и демонстриран във вид на аудио-запис, посредством форматиращата програма Балаболка и английския синтезатор от Майкрософт.
В днешното забързано ежедневие аудио-книгите добиват все по-голяма популярност не само сред хората, лишени от зрение. Много напълно виждащи хора предпочитат да ги слушат и така да добиват информация по време на шофиране, или друг вид дейности.
Г-н Муха разказа за голямото звукозаписно студио на Албанския съюз на слепите, където се записват книги и учебници. Към момента фондът от аудио-книги наброява повече от 5000 заглавия, записани с гласовете на актьори и доброволци. Незрящите в Албания се запознават с аудио-книгата значително по-късно от незрящите в останалите балкански страни. При тях тя се появява във втората половина на 90-те години на XX век. Тогава те за пръв път разбират какво е лентов магнетофон и касетофон. Това става благодарение на Италианския съюз на слепите. Много бързо говорещата книга в Албания се дигитализира, но проблемът с авторските права там все още е твърде голям, тъй като Договорът от Маракеш не е ратифициран от правителството. Понастоящем Съюзът на слепите е в процес на разговори по този проблем. Въпреки това, благодарение на различни проекти, вече е положено началото на електронна библиотека. Като положителна крачка по отношение на онлайн достъпността, Ервин отбеляза стремежа на държавната администрация за достъпност на уебсайтовете, където резултатите са осезаеми. Поради проблема с авторското право, обаче, всички налични ресурси от говорещи и електронни книги в Албания не са достъпни за потребителите онлайн.
Въпреки че не успяха да присъстват лично на срещата, колегите ни от Гръцкия съюз на слепите бяха подготвили кратка информация за положението с брайла, говорещата книга и достъпа до информация в тяхната страна.
Фоно-библиотеката в Гърция е основана през 1960 г., като първоначално е предоставяла на своите читатели в Гърция, а по-късно и в Кипър, книгите, записани на аудио-касети. Читателите се възползват от услугите на библиотеката напълно безплатно. Понастоящем съюзът разполага с модерно, добре оборудвано звукозаписно студио, разположено в Атина, а книгите се записват от професионални четци и актьори. Фондът на фоно-библиотеката съставлява повече от 10 000 заглавия и от него могат да се ползват и хора с други увреждания, възпрепятстващи четенето. Книгите са достъпни на носители като компакт-дискове или флаш-памет. Предоставяните книги не включват учебници, тъй като това е приоритет на образователния център за слепи. От миналата година книгите вече са достъпни и на специална онлайн платформа, съвместима както с персонален компютър, така и с мобилни устройства.
Съюзът на слепите в Молдова предлага аудио-книги, записвани в студио, разположено в Центъра за рехабилитация на слепи. Различното там е, че в студиото, освен книги, се изработват и аудио-описания към филми, правени в Молдова. За да се подобри качеството на тези описания, редовно се провеждат срещи с незрящи ползватели и се взема предвид тяхното мнение. За разлика от България и други страни, в Молдова, паралелно с дисковете, все още са в оборот и аудио-касетите.
В Черна Гора книгите се предоставят, освен в mp3 формат, и в Дейзи, който у нас не е така широко разпространен. За черногорци този формат е също твърде нов, тъй като към момента те разполагат с около 80 заглавия. В звукозаписното студио книгите се записват от актьори и от доброволци, които изчитат учебници за студентите от различните факултети. Катерина сподели, че самите автори изразяват желание лично да прочитат своите книги, за да ги направят достъпни за незрящите хора.
В Република Северна Македония книгите се записват свободно, с позволение от държавата и без претенции за авторските права. В последните години много частни студиа финансират записването на аудио-книги и ги предоставят на слепите хора. И там много автори изчитат собствените си книги в студиото на Съюза на слепите. На онлайн платформата, обаче, говорещите книги могат само да се слушат онлайн, но не и да се теглят. В последно време в Македония все по-голяма популярност добива и електронната книга.
Изабела от Румъния сподели, че относно говорещите книги и технологичните възможности, положението у тях е много добро. Тяхното студио е основано през 60-те години на XX век и в него работят професионални четци, но също и доброволци – актьори, журналисти и студенти. Книгите се записват във формат mp3 и количеството им се измерва с хиляди. Те са достъпни и онлайн.
В Сърбия нещата стоят по много подобен начин. И при тях книгите на магнитен носител са вече история, а авторите изпитват удоволствие да предоставят творбите си за ползване от незрящите хора.
Като цяло, с изключение на Албания, проблемът с авторските права на практика не съществува. От една страна, за това способства ратифицирането на Договора от Маракеш, но когато стане дума за книги за незрящи хора, в никоя от представените на тази среща страни не се е стигало до скандална ситуация.
Дискусията продължи на свободни теми. Обменихме опит в ползването на мобилни телефони и различни приложения за навигация, възпроизвеждане на аудио, социални мрежи и много други.
Следобед посетихме етнографския комплекс Етъра, където гостите ни се запознаха с много български традиционни занаяти.
През тези дни се създадоха много нови контакти, обмени се полезна информация, видяхме кой какво е постигнал в страната си и се зародиха много хубави и ценни приятелства.

Марина ПЕТКОВА



Назад

Всички статии на Брой 11, 2019

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Пловдив
Велико Търново
Русе
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
ХІ Генерална асамблея на Европейския съюз на слепите
Среща на незрящите от Балканите по проблемите на брайловата грамотност и достъпа до информация
ХVІІ Международна конференция под мотото "Модерното образование и офталмологията връщат вярата в бъдещето"
Национално общо събрание на Сръбския съюз на слепите и презентация на помощно-техническото средство "умна ръкавица - АНОРА"
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕПОРТАЖ
Голямото брайлово четене и в града на седемте хълма
СПОРТ
Световно първенство по шоудаун
Европейско първенство по голбал




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7