Брой 12, 2019
Тема: ПРАЗНИЧНО
Весела Коледа и Честита Нова година!
Коледните символи
Играчките, с които по традиция украсяваме коледната елха, имат своя забравена във времето история. Притча разказва за тъжния Дядо Коледа, който в навечерието на празника почукал на прага на младо семейство и от сърце помолил родителите да чуят, помнят и разкажат легендата за играчките на своите деца. За да знаят, че те са символ на добрина, любов и благодарност.
Зеленият цвят на празничната елха е символ на голямата надежда на човечеството. Острият й връх, насочен към небето, показва посоката на човешката мисъл.
Звездата на върха на елхата е "небесният знак на обещаното отдавна... Бог обеща да дари света със Спасител, а звездата бе знак, че обещанието е изпълнено".
Свещите по елхата напомнят, че "Христос е светлината на света". "Когато виждаме запалената свещ, си спомняме за този, който измества тъмнината", завещал Добрият старец.
Венецът символизира вечната природа на любовта - защото истинската любов е безкрайна и винаги жива. Бодливата зеленика символизира безсмъртието, короната от тръни на нашия Спасител, а червените плодове - кръвта, пролята от него.
Ангелите са вестители на добрата вест за раждането на Спасителя. Техните песни призовават за мир и любов между хората на земята. Камбаната трябва да върне хората в прегръдките на вярата.
Когато закачил малък подарък на елхата, благият старец нарекъл играчката: "Бог така възлюби света, че му даде своя единствен Син, а ние сме благодарни за неговия несравним дар. Мъдреците се поклониха пред святото дете и го дариха със злато, тамян и смирна. Нека поднасяме подаръци в духа на мъдреците".
Коледарите
Коледата е празникът, в който като с невидими нишки се вплитат в едно далечно минало, християнски идеи и българска народна традиция.
Всъщност, 25 декември като ден на раждането на Христос влиза в църковния календар едва през IV век, което най-вероятно идва, за да даде нов смисъл на широко популярните тържества около зимното слънцестоене. Така образът на младенеца Иисус се наслагва върху древния образ на младото слънчево божество, родено на границата между старата и новата година.
Обичаме този ден. В него се ражда началото, слънцето започва отново годишния си кръг, а ние - човеците се надяваме, оставили след себе си неудачите, честити да встъпим напред с благословия от Христос, покровителство на св. Богородица и всички светци.
На Коледа се чества Рождеството, пеят се песни, възхваляващи Божията майка, свършва дългият пост и тези, които са го спазвали стриктно, се причестяват в църква.
Трапезата на празника е богата.
С нея се свързва традицията на заколване на прасе и тежките ястия като капама и чомлек, витите баници и пити, и разбира се малките колачета- краваи, за най-чаканите гости в коледната нощ - коледарите.
Коледарите - "многожелани гости, предвестници на благи дни и край на дълги пости!"
Те идват в дома с песни и благословии, със силата да носят здраве и успех - като след полунощ и до зори ритуално обикалят селището. Целта им е да въздействат върху природния и обществен живот по магичен начин.
Коледарите са млади мъже - момци, готови за задомяване. Водени са от по-възрастен, женен мъж, който ги посвещава и учи в специалните ритуали и песни.
Водачът е посредник, както между мъртвите и живите, тъй и между старата и новата година. Наричан кум, почитан и възнаграждаван, покровител на момците, царят (станеникът) е най-представителната фигура и трябва да е добър стопанин, мъж в разцвета на силите си и речовит, за да може да благославя; по неговото име се споменават плодородните години в селото.
Отговорен за реда на коледуването, водачът е единственият упълномощен от традицията "жрец", който от своя дом и стан известява, приканва и разпорежда.
В деня преди Коледа той изпраща калесници с бъклица, да известят всички стопани от селото за предстоящия празник и от негово име да поискат съгласието им коледарите да ги посетят. Калесниците приканват настоятелно всички младоженци и по-възрастни мъже, стари коледари, да се присъединят към тяхното шествие през нощта. Вечерта момците и поканените се събират в стана, и се разпределят по чети (тумби) за отделните махали в селото.
Песенният репертоар на коледарите е богат, със сложна митологична концепция за света, за неговата гибел, Божич и съграждане.
Те разказват, че идват от "долна земя", през кални реки и по кални друмове, за чудно дърво насред морето и змей в корените му, за юнака, който надбягва слънцето и извършва редица геройства, за да потекат реки от злато и сребро, за раждането на света и началото на годината на "Младия Бог" - "Божич", за светците.
Песните с различни повествования се изпълняват по време на пътя, пред портите на дома и вътре в къщата, за домакина и неговото семейство. Наричанията рисуват картината на благополучието и щастието, един желан свят, представян като реално случил се, чрез словесна магия и заклинанието "Амин", т.е. дай Боже да се случи.
Накрая, благословени от стопанина на дома, „добрите гости” се даряват с пари и храна, и се отправят към следващата къща в селището.
Коледуването е съкровена вяра и средство за емоционално вживяване в ритъма на Вселената, за да се получи желаното ниво на доверие към нея и за да се извоюва достойно за човека присъствие в неизвестното бъдеще.
В друг аспект то носи далечна връзка с тайните мъжки общества през древността и силата на водача в тях. Посвещаването в коледарските песни е специално. Младите неомъжени мъже се събират с тази цел в дома на своя станеник - водач от Никулден до Божич, а коледуването е тяхното ритуално представяне като зрели мъже в обществото и готовността им да се задомят.
Всички статии на Брой 12, 2019
100 ГОДИНИ АЙЗЪК АЗИМОВ
В памет на великия фантастБезсмъртният бард
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПловдивВелико Търново
Силистра
ИЗКУСТВО
Театър "Вижу"КОЛЕДЕН РАЗКАЗ
МеденкиПРАЗНИЧНО
Весела Коледа и Честита Нова година!10 странни новогодишни традиции
ПРОЕКТИ
Релефни изображения на десет културно-исторически забележителности вече са достъпни за хората с нарушено зрениеНов формат на състезание спомага за развитие и придобиване на комплексни умения, способности и сръчности
