Брой 11, 2007
Тема: ЛИЧНО МНЕНИЕ
И отново за възнагражденията в териториалните организации
Решението, което Управителният съвет на ССБ взе в края на 2006 г. за покачване на хонорарните възнаграждения на председателите и сътрудниците на ТСО, временно успокои духовете, но не реши проблема. А и по-цялостно и дългосрочно решение не може да има в рамките на приетия и структуриран в сегашния му вид съюзен бюджет. Достигна се до положение таванът на хонорарите от 60% до 2004 г. да падне до малко над 40% през настоящата година и да достигне едва една трета от минималната работна заплата през следващата година. От това по-голямо обезценяване труда на над 200 души, работещи в организациите по места – здраве му кажи!
Ситуацията се утежнява и от реалната перспектива за въвеждането на плосък подоходен данък и премахването на необлагаемия минимум. Това означава да бъдат облагани и мижавите възнаграждения на председателите на ТСО и сътрудниците им, т.е. те да паднат под нивото от 2006 г. Затова отново повдигам тази тема – принципното и задоволително решаване на въпроса просто не търпи отлагане. Сигурен съм, че на следващото заседание на Общото събрание на пълномощниците, той също няма да бъде подминат.
Но нека да приключим със заклинанията и да помислим за пътищата за преодоляване на проблема, т.е. за обезпечаването на финансов ресурс за решаването му. В своя материал в сп.”Зари” преди една година, където също бях повдигнал темата, помолих читателите на списанието и моите колеги да излязат с конкретни предложения, които да бъдат разисквани и дискутирани, и на базата на които да се търси приемливо за всички страни решение. Такива предложения нямаше – може би решението на УС на ССБ от края на 2006 г. за минимално увеличение на хонорарите временно успокои страстите. Очакваните промени във финансовата политика на правителството, които ще се отразят отрицателно най-вече върху хората с ниски доходи, правят обаче темата отново злободневна.
Собственото ми виждане по въпроса е може би радикално, но едно от малкото възможни. Съюзната структура се състои от 16 регионални и 113 териториални организации. Въпросите идат от само себе си – не са ли множко? Не са ли излишен лукс за отънелия съюзен фиск ТСО с по няколко десетки хора, или РСО с численост по-малка от тази на ред териториални съюзни единици. Разковничето може би е в окрупняването. Знам, че болезнено се засягат интересите на колеги, но корелацията е очевидна – обременената структура означава и застой във възнагражденията.
Въпросът е с повишена трудност и има върху какво да поработят и УС на ССБ, и Общото събрание на пълномощниците, и председателите, и УС на регионалните ни структури.
Георги ГЕНОВ
Всички статии на Брой 11, 2007
АБОНИРАЙТЕ СЕ
Абонаментна кампания за 2008 годинаИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
РусеТроян отбеляза деня на белия бастун
Дупница и Кюстендил празнуваха заедно
Червен бряг, Работим здраво!
Добрич, Момин проход е чудесно място за отмора и лечение
Добрич, Ден на белия бастун
Полъх от стария Добрич
Велико Търново, Полезна работа - добър отчет
Велико Търново, Годишната равносметка
Долни Дъбник
Харманли, Група "Художествено слово" към Съюза на слепите жъне успехи на културния фронт
Благодарност
ЛИЧНО МНЕНИЕ
И отново за възнагражденията в териториалните организацииМЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
ССБ на европейска сценаНИКУЛДЕН
Никулден, празникът на моряцитеОБЩЕСТВО
Протест срещу дискриминациятаМеморандум
