Брой 12, 2019

Тема: 100 ГОДИНИ АЙЗЪК АЗИМОВ

В памет на великия фантаст

Когато преди век, на втори януари 1920 г., в Петровичи (селце край Смоленск) се ражда момченце, едва ли някой е предполагал, че малкият Исак Юдевич Азимов, а след преселването в САЩ на семейството му през 1923 г. - Айзък Азимов, ще стане световна величина, жалон в научната фантастика и блестящ популяризатор на научно-техническото познание.
Деветнадесетгодишен, Азимов публикува първия си научно-фантастичен разказ, а две години по-късно, с разказа си "Падането на нощта" се нарежда сред класиците в жанра. Творческото му наследство е огромно, наброява близо 450 книги - от науката до Шекспир, но си е спечелил любовта на читателите най-вече с научната фантастика. С топло чувство, малко ирония и може би не без известна професионална завист, преди половин столетие неговият събрат по перо Артър Кларк пише: "Той има четири електрически машини и може да печата едновременно четири книги с две ръце и два крака. Заради него цели гори са превърнати в хартиена маса. Азимов е екологическа катастрофа. И все пак, той не е робот."
Цялото творчество на А. Азимов представлява една грандиозна картина на по-близкото и по-далечно бъдеще, очакващо земната цивилизация и човешкия род. Събитията се развиват както на Земята, така и в открития космос, на близките планети и в пределите на цялата галактика. Буквално почти със всяко свое произведение авторът налага основната си идея - човечеството ще оцелее, ако се разгърне в пространството, ако напусне своята земна люлка и се разсели из необятния космос. В романа "Краят на вечността" тази идея изкристализира в обрисуването на алтернативен вариант - човекът се научава да прави преходи през времето, без да се налага да навлиза в нови пространства, т.е. без да напуска Земята. Това се оказва задънена улица, неводеща за никъде. Вкопаването под повърхността и самоизолацията ("Стоманените пещери") обричат земната цивилизация на регрес и отмиране. Пътят е само един - овладяване на нови светове и разселване на човечеството.
Азимов формулира трите закона на роботиката, които илюстрира със ситуациите, залегнали в сюжетите на по-голямата част от произведенията му. Тук проличава не само един блестящ писател фантаст, но и пламенен хуманист и борец против ксенофобията и технофобията. Героите в емблематичния му сборник от разкази "Аз, роботът", в повестта "Двестагодишният човек", както и в поредицата романи за роботите, се оказват в много случаи по-човечни от самите човеци. Налице е горчивото прозрение на големия писател, че човечеството ще трябва да разчита на роботите за собственото си оцеляване. Авторът те принуждава да се замислиш върху редица морални стойности и ценности, фундамент на човешкото битие, защото той не моделира идеални роботи, той моделира идеалния човек.
Айзък Азимов яростно се отвращава от идеята за психосондиране - грубото посягане върху собственото "Аз" на личността ("Космически течения"). Той ненавижда диктаторските режими - авторитарни и тоталитарни, светски или теократични. С цялото си творчество се изявява като убеден демократ, защитава идеята, че хората трябва да имат свобода на избора, свобода на мисълта и волята си. Обществата, които се крепят на насилието и диктатурата, са обречени на деградация на нравствените устои, на цялостния стопански и културен живот, и в крайна сметка - на разпад и отмиране. Ярка илюстрация на това е култовата сага от седем книги за "Фондацията".
Творчеството на Азимов издава и решителния противник на религиозния фанатизъм и мистицизъм, на спекулацията с нагласата на хората да виждат свръхестественото в необяснените неща. За него служителите на култа винаги са били ретроградна сила или маши за осъществяването на нечии интереси ("Падането на нощта", "Фондацията").
Писателят не смайва своите читатели с шокиращи описания на авангардни технически изобретения или супертехнологии. За него не са характерни евтини литературни екшъни - като грандиозни битки с извънземни или междузвездни войни. Извънземните са сравнително рядък персонаж в творчеството му. При описанието им като герои, авторът влага чисто човешки черти и качества, дори когато са представители на нехуманоиден разум. Нещо повече - тяхната хуманност е критерият, който хората трябва да следват.
Великият фантаст прокарва идеята за нова наука - наука за предвиждане на бъдещото развитие на човечеството, на основата на анализ на сложни математико-статистически зависимости между социалните явления. Необясним е фактът защо я нарича психоистория. Тази наука е известна на съвременния образован свят като футурология и мястото на Айзък Азимов е сред нейните основатели.
Фантастиката на Азимов е фантастика-предупреждение. Той не рисува сладникави утопии на бъдещето. Обществата, които ни представя, са динамични, всяко със своите проблеми, които трябва да бъдат решавани. Авторът особено акцентира на социалните проблеми, породени при един или друг вариант на развитие. Едни са проблемите в роботизираните общества ("Голото слънце", "Роботите на Аврора") - отчуждение между хората, разрушаване на семейството като социална единица и липса на взаимна връзка между поколенията, дори отвращение от пряк човешки контакт. Други са проблемите при едно самоизолирало се земно общество - пренаселеност, снижаващ се жизнен стандарт, страх от открити пространства ("Стоманените пещери"); или чувство на безперспективност и обреченост ("Звезди като прах", "Камъче в небето"). Трети са проблемите, породени от подчиняването на едно човешко общество от друго ("Космически течения"). Но на Азимов е чужд и песимизмът - антиутопията не е характерна за творбите му.
На 6 април 1992 г. приключва жизненият път на този литературен титан. Произведенията му, обаче, ще останат безсмъртни, те ще възбуждат истинска естетическа наслада у интелигентните читатели. Свежите образи, майсторски изградените сюжети, неочакваните ситуации, загадките и проблемите, които се решават, говорят за дълбок и проницателен ум, обемащ и отразяващ глобалното в живота и света. Творчеството на Азимов е удостоено с най-престижните награди за жанра - "Небюла" и "Хюго". То е антипод на евтините и повърхностни фентъзи екшъни, връх, към който трябва да се стремят сегашните и бъдещите поколения фантасти, литератори и популяризатори на знанието.
По идея на съпругата на писателя - Джанет и американския му литературен агент, се създава проект за продължение на бестселърната поредица за "Фондацията". Привлечени са едни от най-добрите автори на научна фантастика - Грегъри Бенфорд, Грег Беър и Дейвид Брин, които написват романи, развиващи цикъла в направления, в които самият Азимов е чувствал нужда от нови истории. Така се ражда нова трилогия за "Фондацията", сътворена в коловозите на Азимовия стил и колорит, и с голямо умение и любов.

Георги ГЕНОВ

Назад

Всички статии на Брой 12, 2019

100 ГОДИНИ АЙЗЪК АЗИМОВ

В памет на великия фантаст
Безсмъртният бард

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Пловдив
Велико Търново
Силистра

ИЗКУСТВО

Театър "Вижу"

КОЛЕДЕН РАЗКАЗ

Меденки

ПРАЗНИЧНО

Весела Коледа и Честита Нова година!
10 странни новогодишни традиции

ПРОЕКТИ

Релефни изображения на десет културно-исторически забележителности вече са достъпни за хората с нарушено зрение
Нов формат на състезание спомага за развитие и придобиване на комплексни умения, способности и сръчности

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"