Брой 12, 2019

Тема: 100 ГОДИНИ АЙЗЪК АЗИМОВ

Безсмъртният бард


Айзък АЗИМОВ

- О, да - каза доктор Финис Уелч. - Аз мога да извиквам душите на видни мъртъвци.
Той бе пийнал, в противен случай не би го казал. Разбира се, че бе съвсем в реда на нещата да се понапие малко на ежегодното коледно събиране.
Скот Робертсън, младият учител по английски, си намести очилата и се огледа наляво и надясно, за да разбере дали някой надава ухо на разговора им.
- Наистина ли, доктор Уелч?
- Твърдя. И не само душите им. Аз възвръщам и телата им.
- Не бих казал, че това е възможно - възрази Робертсън открито.
- А защо не? Чисто и просто въпрос на пренасяне във времето.
- Имаш предвид пътуване във времето? Но това е доста… м-м-м… необикновено.
- Не и ако знаеш как.
- А как става, доктор Уелч?
- Мислиш, че ще ти кажа? - сниши гласа си физикът. Затърси със замъглен поглед още нещо за пиене, но не намери нищо. - Аз възвърнах доста хора. Архимед, Нютон, Галилео. Горките приятелчета.
- Не им ли хареса тук? Трябва да са били очаровани от нашата съвременна наука - на Робертсън разговорът започна да му харесва.
- О, да, така е. Очаровани бяха. Особено Архимед. Отначало си помислих, че ще полудее от радост, когато му разказах малко за нея, но след като поопресних гръцкия си, не ни… ни…
- Какво не им хареса?
- Ами различни са културите ни. Те не можаха да свикнат с нашия начин на живот. Чувстваха се ужасно самотни и изплашени. Наложи се да ги върна обратно.
- Това е много лошо.
- Да. Велики мозъци, но неадаптивни мозъци. Не са универсални. Затова се опитах да вдигна Шекспир.
- Какво? - зяпна от удивление Робертсън. Този удар попадна кажи-речи в десятката.
- Не викай, момчето ми - усмири го Уелч. - Лоши маниери са тия.
- Да не казваш, че си извикал Шекспир?
- Да. Трябваше ми някой с универсален ум, някой, който познава достатъчно добре хората, за да може да живее с тях векове след своето време. Шекспир бе такъв. Взех си автограф от него. За спомен, нали разбираш?
- У тебе ли е? - очите на Робертсън щяха да изскочат от орбитите си.
- Точно тука - Уелч затършува наред из джобовете си. - А, ето го.
Някакво малко парче от визитна картичка премина в ръцете на учителя. От едната й страна надписът гласеше: "Л. Клеин и синове, Изчислителна техника на едро." А от другата с неравен почерк бе написано William Shakesper.
Някакво диво подозрение обзе Робертсън:
- Как изглеждаше той?
- Не прилича много на образа си от картините. Плешив, с грозни мустаци. Говори със силен акцент. Разбира се, аз направих всичко, каквото можах, за да остане доволен от нашето време. Казах му, че разглеждаме задълбочено неговите пиеси и все още ги играем на сцената. Наистина му казах, че за нас те са най-великите творби в литературата на английски език, може би измежду всички езици.
- Чудесно. Чудесно - проговори едва-едва Робертсън, останал без дъх от вълнение.
- Казах му, че хората са написали цели томове с коментари върху неговите пиеси. Всъщност той поиска да види някой от тях и аз му взех един от библиотеката.
- И?
- О, той бе очарован. Разбира се, затрудни се със сегашните идиоми и забележки за събитията от 1600 година, но аз му помогнах. Горкото приятелче. Не мисля, че е очаквал такова отношение. Непрекъснато повтаряше: "Господи, ах, милост! Какво ли не може да бъде изцедено от думите за пет столетия? Какво изтезание, струва ми се, че се лее пороен дъжд от някакъв влажен парцал!"
- Той не би казал такова нещо.
- А защо не? Писал е пиесите си по възможно най-бързия начин. Каза, че му се налагало заради фаталните срокове за предаването на ръкописите. Написал "Хамлет" за по-малко от шест месеца. Сюжетът бил стар. Той само го поизгладил.
- Това е всичко на всичко, което те правят с огледалната повърхност. Само я полират - каза учителят по английски, изпълнен с негодувание.
Физикът не му обърна внимание. Бе забелязал чаша недокоснат коктейл на бара, само на няколко стъпки от него, промъкна се предпазливо натам и изрече през рамо:
- Казах на безсмъртния бард, че ние дори имаме училищни занятия за Шекспир.
- Аз водя такива занятия.
- Зная. Аз го записах в твоя вечерен разширен курс. Никога не съм виждал такова стръвно желание у човек да разбере какво мислят за него идните поколения, за бедния Бил, той си е бил такъв. Той много се стара.
- Ти си записал Уилям Шекспир в моя курс? - запелтечи Робертсън. Дори и като израз на алкохолна фантазия, тази мисъл го зашемети. И дали тя наистина беше алкохолна фантазия? Изведнъж в съзнанието му започна да изплува образът на плешив мъж със странен говор…
- Не с истинското му име, разбира се - каза доктор Уелч. - Няма значение как се затри. Грешка стана, това е то. Голяма грешка. Горкото приятелче - той пийна от коктейла и тръсна глава над чашата.
- Защо стана грешка? Какво се случи?
- Трябваше да го върна обратно в 1600 година - изрева Уелч възмутен. - Колко унижения според тебе може да понесе един човек?
- За какво унижение говориш?
Доктор Уелч гаврътна коктейла си и едва тогава уцели сърцето на десятката:
- Ами ти, нещастно едноклетъчно, ти го скъса на изпита.



Назад

Всички статии на Брой 12, 2019

100 ГОДИНИ АЙЗЪК АЗИМОВ
В памет на великия фантаст
Безсмъртният бард
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Пловдив
Велико Търново
Силистра
ИЗКУСТВО
Театър "Вижу"
КОЛЕДЕН РАЗКАЗ
Меденки
ПРАЗНИЧНО
Весела Коледа и Честита Нова година!
10 странни новогодишни традиции
ПРОЕКТИ
Релефни изображения на десет културно-исторически забележителности вече са достъпни за хората с нарушено зрение
Нов формат на състезание спомага за развитие и придобиване на комплексни умения, способности и сръчности
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017
2018
2019