Брой 01, 2020
Тема: РЕПОРТАЖ
Читалищните седенки сякаш секват
Ангел СОТИРОВ
На 12.12.2019 г., малко след 12 часа, във фоайето на читалище "Славянска беседа" се регистрираха редовните членове на Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928", които получиха прекрасен жълт картон за гласуване. От 245 отчетени членове към 12 декември, присъстваме 73, сред които и 8 души от Пловдив. Между нас е и почетният член на читалището арх. Стефан Стайнов, син на акад. Петко Стайнов – първия председател на читалището на слепите. Висок гост на събранието бе зам.-кметът на Община "Средец" Мария Ачкова, която връчи на досегашния председател г-н Спас Карафезов Почетния общински знак.
След девет пълни мандата, след 10-летно колебание, и въпреки неистовите молби на целокупния си антураж, легендата Спас Карафезов се оттегли на заслужена почивка, превръщайки се в безапелационен рекордьор по председателски стаж (27 години и 7 месеца). И, завършвайки изглежда доста успешно своята спасителска мисия в читалището на слепите. Може би антикарафезистите винаги ще смятат, че той доста е удължил спасителната си акция, подозирайки го в не съвсем безкористни подбуди.
Както обикновено става в живота, махалото отскочи в другия край! И от един хиперактивен досегашен председател, новият се очертава да бъде май хиперпасивен. Но да не бързаме с оценки и прогнози. Времето ще покаже… Нека му дадем полагащите му се безусловно 100 дни - до 21 март 2020 г.
Но кой е Йордан Младенов? Той е на 63 години, успешен магистър по история, някогашен изявен журналист от сп. "Зари", доскорошен либерален директор на Софийския център за рехабилитация на слепи, чаровен преподавател по английски, винаги верен съпруг, любящ баща на двама сина, грижовен дядо на двама внука, голям приятел на гребния спорт. Вероятно поради последното, неговата председателска кандидатура се издигна от Йордан Йосифов - Адмирала, за част от секундата изпреварвайки и наскърбявайки тежко Петър Стайков.
Разбира се, смяната, промяната, е само по себе си нещо много положително. И новият председател сигурно ще си има своите слабости и недостатъци… Но те няма да бъдат същите като на досегашния. Това ще гарантира по-малка хаотичност, по-малко напрежение сред читалищния персонал, минимизиране на противопоставянето между слепи и виждащи в него.
По предварително поет ангажимент, новоизбраният председател побърза да предложи промяна в читалищния устав, предвиждаща обзавеждане на читалището и с "почетен председател". Предложението, въпреки негативния вот на вековечния читалищен служител Ралица Янкова, беше гласувано почти единодушно, само с няколко въздържали се. Бдителен антикарафезист допълни предложението за почетен председател с изричното уточнение "без хонорар". И Хари Хараламбов е щял да гласува против, но за малко не бил в залата и неговият жълт картон е пропуснал да направи дует с този на Ралица. Срам ме е, силно ме е срам, че не подкрепих моята отзивчива справочна икона и я оставихме с Хари в известна изолация. Но обзет от еуфорията, че се случи отдавна жадуваната промяна, аз дадох своя златист глас за предложението на Даката. Естествено, на новоучредения орган се избра многоуважаемият понякога и от мен Спас Карафезов. Няколко десетилетия съм се чудил, защо този изумителен комуникатор, този усърден колекционер на познанства с български държавни глави, писатели и други величия, е твърде недолюбван от българските слепи интелектуалци. Не ще да е от някаква черна завист… Но кой знае…
Ще припомня на читателите, че Читалището на слепите в България, това е неговото първоначално, много точно и кратко наименование, е учредено през далечната 1928 г., на 29 април, по инициатива на Дружеството на българските слепи (ДБС). За пръв негов председател е избран бъдещият академик Петко Стайнов, тогава едва на 31 години, който заема този пост до 1945 г. Освен създаване на голяма библиотека за ползване от слепите у нас, читалището си поставя за задача да построи голям читалищен дом "с библиотеки за брайлови и плоскопечатни книги, с читални и концертни зали, а също и кино-театрален салон". Както виждаме, само част от тези твърде амбициозни цели са изпълнени. Членове на читалището тогава са най-вече членове на ДБС и на Дружеството за покровителстване на слепите в България. Заедно с ДБС читалището започва още от края на 1928 г. да издава сп. "Съдба", чиито тираж след време достига удивителните 10 000 екземпляра, и от чиито продажби черпи финансови средства. Само след две години неговата библиотека вече брои 500 тома (на плоскопечатен шрифт) и 70 тома (на брайл). То членува във Върховния читалищен съюз и е признато за 16-ти читалищен окръг.
Между другото, читалището на слепите е имало добрия шанс досега да се председателства предимно от високообразовани личности, някои даже и с по-обилни, или по-оскъдни управленски умения - бивши ССБ-председатели и зам.-председатели, композитори, диригенти, научни сътрудници от ИФ на БАН - като Кирил Костов, Спас Карафезов, Михаил Карамихайлов, Коно Горанов, Петър Стайков. Последният, макар и да председателства читалището само две години, остави ярка диря, от моя гледна точка, сигурно доста пристрастна: по негово време, двайсетина месеца преди прословутия 10 ноември, Емил Мирчев започна да преписва на брайл Новия завет. В звукозаписната кабина дикторът-русист Анелия Велинова пък записва статии от руско-съветски перестроечни списания като "Огонёк", "Литературная газета", "Новый мир", "Факты и аргументы". Несъмнено, Спас Карафезов е оставил по-дълбоки и двойно повече следи, но и неговото почти тридесетилетно владичество в това сдружение, както писах наскоро, си е една монархическа времева дистанция.
И надали е случайно, че читалището на слепите е всепризната институция на важни иновации в живота на българските слепи. По идея на читалищни дейци, на негова територия стана и създаването и развиването на говорещата книга у нас. Към него се разкри преди години и огромната, свръхполезна електронна библиотека, ползвана от стотици потребители. Както отбелязах по-горе, то именно издаде за пръв път в България на брайл Новия завет.
В социологията на труда съществуват школи, които категорично твърдят, че човек изчерпва своя креативен потенциал на дадена професионална позиция между 5 и 7 години. След това той непременно трябвало да смени позицията си, да започне да се занимава с други, различни от дотогавашните дейности. Оттам и ограничената мандатност в конституции и устави. И това се смята за един от най-важните индикатори за зрелите демокрации. Но управленци с нарушено зрение като Христо Белобрадов, Димитър Парапанов, Михаил Кърлин и много други са обладани от монархо-папски синдром, и се втурват да служат на слепите възмездно до последния си дъх. Нашият любим персонаж Спас Карафезов бе почти обсебен точно от този синдром. За мой супер резил и аз директорствах не 7, а повече от 14 години. Знае се, че при монарси, папи, патриарси изборът им наистина е пожизнен. Обаче също милиони хора работят доживотно като учители, журналисти, художници, писатели, музиканти и тям подобни, без това да им пречи на професионалните постижения…
Събранието сега сякаш не изглеждаше като седянка - сполучлива метафора на видна столична радиожурналистка преди 6 години. Или като цирк, моя квалификация за събранието от 2016 г. Хари Хараламбов оприличи тазгодишната ни сбирка на не лош театрален спектакъл и препоръча занапред читалищните събрания да се провеждат не в залата, а на сцената пред публика. И то непременно с продажба на билети. Така приходите на любимото читалище щели да се увеличат може би значително… И тримата като че ли не сме прави… Щом нещата стават така, значи са от Бога - би казал учителят Петър Дънов.
Вероятно вече е всеизвестно, че читалищните органи, избрани на събранието от 2016 г., не са били регистрирани, поради артистична небрежност или поради достолепната възраст на тогавашния председател - магистърът по право Спас Карафезов. Дано настоящото събрание да е свикано и проведено според функциониращите правила, и този път да се извърши успешна регистрация на новоизбраните му органи. В противен случай ще ни се наложи да провеждаме наново събранието… Както невиждащите български есперантисти.
Впрочем, даже най-нахъсаните карафезофоби бяха впечатлени, че само през отчетната 2019 г. читалището на слепите е реализирало 6 проекта. Някои от тях - като "Голямото брайлово четене" се разпростряха в голяма част от страната и зарадваха много слепи и техните приятели. Но бяхме озадачени, включително и някои предани карафезисти, че въпреки работещите в читалището добри експерти по компютърни технологии, неговият сайт не изглежда като че ли добре поддържан.
Предвижда се занапред, ако добре съм разбрал, и в нашето читалище да зафункционира моделът, който се практикува в останалите читалища. Сиреч, оперативната ръководна работа срещу добро възнаграждение да се извършва от читалищния секретар Яна Йорданова, а на председателя Младенов да се предоставят най-вече представителни функции. Очаква се, че и нашият нов председател ще бъде безсребърник, ще работи без никакъв хонорар, както е в другите читалища. Но и на двамата няма да е никак комфортно, след изключително високо вдигнатата летва, в резултат на свръхвсеотдайната работа на досегашния председател.
За сведение на по-любознателните читатели, освободеното в Настоятелството от г-н Карафезов място се допълни с вездесъщия Асен Алтънов, софийския регионален председател, в резултат на безмерното лобиране на новия читалищен бос. И Проверителната комисия се сдоби с нов член - Валя Петрова, прилежна работница в екипа на г-н Алтънов. И си спомням крилатата фраза на мъдреца Петър Стайков: "Анжело, всяко нещо може да бъде по-добре, но може да бъде и по-зле!"
И въпреки отсъствието на бушуващ оптимизъм, все пак да пожелаем на прясно ангажираните от нашия вот читалищни органи и председатели успешен мандат!
Всички статии на Брой 01, 2020
В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Обща информацияСписък на записаните нови заглавия през 2019 г.
Списък на възстановените заглавия през 2019 г.
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Едно заслужено признаниеЕСЕ
Новогодишна детска песничка за будителитеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричПловдив
Лом
