Брой 01, 2020
Тема: РАЗМИСЛИ ВЪРХУ БИТИЕТО НАШЕ
Писмо до Бойко Борисов
До
Бойко Борисов
Министър-председател на Република България
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ,
Обръщам се към Вас с настоящето писмо, защото е очевидно, че Вашата дума е решаваща за всяко нещо в нашата държава. Съжалявам, че сме се докарали до там, защото в цивилизованото общество би следвало да работи и системата, създадена от това общество. Нека отначало да се разберем с Вас - аз ще си пиша пространно, а Вие няма да го прочетете. Така и двете страни ще останат емоционално удовлетворени - Вие няма да сте се отегчили, а аз ще съм си излял болката.
След като се уговорихме, г-н Министър-председателю, предлагам Ви да започвам.
Роден съм в гр. Перник. Да, същият град, който беше дехидратиран по най-глупашки и престъпен начин. Родната ми къща се намира в гр. Батановци. Това малко градче е на няколко километра от Перник. Там има... Не, няма вода... Има също безводие. Батановци (по времето на соца Темелково), сега брои малко над 2000 жители, за разлика от тогава, когато бяха 2-3 пъти повече. Но по време на соца, в квартала, в който изкарах първите си няколко години, канализацията се оказа невъзможна. Дали соцуправлението беше отписало квартала, дали прекалено рано режимът падна, не знам. Но така или иначе, когато разбрах, че ще се изгражда канализация в кв. "Бор", казах си: "Ето това е. Друго си е да сме XXI век. Друго си е да сме част от ЕС. Друго си е да сме модерно общество."
Разкопаха улиците на квартала, известен още като Бор махала, или по-краткото - Бормала. Месеци наред местните бяха откъснати от възможността да си извикат линейка, да ползват транспорт и прочее блага на цивилизацията. Но всички търпяха и си казваха, че трябва да се почака, за да има канализация, която да е полезна на всичките. Самият аз много се радвах, защото сериозно обмислях планове за генерален ремонт на бащината ми къща, в която все по-често да прекарвам своето време. В края на краищата, ей го къде е Батановци. Когато отивах в родната си къща, се срещах с комшии, които ми казваха, че се прави, колкото да се отбие номерът. Мислех си, че сигурно мърморят, защото така сме свикнали, все да сме недоволни. В един момент разбрах, че са изкопани улиците, но няма да се сменя водопроводът, а само се прави канализация. Не повярвах в първия момент, честно Ви казвам. Защото това е все едно да си правите ремонт на банята и да оставите водопровода отпреди половин век, а да сложите нови плочки и другите хубавини. Нали и Вие не бихте го направил във Вашата баня? Не повярвах, защото това беше толкова налудничаво, че дори и невръстни деца, които нямат глобално мислене все още, не биха го сторили. А водопроводът е изграден там от етернитови тръби, положени преди повече от 60 години, ако не се лъжа. Съседите ми казваха, че при копаенето на канализацията, понякога водопроводът е бил спукван от тежките машини. Тогава се разкопава там, където е пробойната, сменя се с парче нова тръба и пак се закопава.
Г-н Борисов, искам да Ви кажа, че налягането от години е умопомрачително слабо в същия този квартал "Бор", известен като Бормала. На втория етаж на къщата почти не стига вода. Комшиите като пуснат своята чешма и ние чакаме да приключат, за да потече и при нас. Без никакво съмнение, може да се направи абсолютно обоснованото заключение, че водопроводът е затлачен до неузнаваемост, но въпреки че улиците на квартала бяха разкопани като минно поле, водопроводът не беше подменен. Оказа се, че съм се лъгал за цивилизоваността, за членството ни в ЕС, за XXI век. Оказа се, че ние не можем да си уредим и организираме благоденствието. Очевидно е, че докато сме тарикати, които се стремят само и само да усвоят някакви проекти, за да приберат някакви пари, няма да има плодотворност за българите.
По-горе Ви споменах, че обмислям ремонт на моя роден дом. Започнах го още преди няколко години. През 2019 г. реших да се свържа с новата канализация. Каква ми беше изненадата, когато шахтата, за която смятах да свържа частната си канализация, се оказа с обратен наклон и с по-малък диаметър на тръбата. Всичко, което се изливаше в канализацията от моя съсед, който се беше включил по-рано, се връщаше при него в мазето. Бях потресен. Наложи се майсторите да търсят друга шахта и да прекопаят канал до нея, и сега се надявам, че тя няма да причини някоя екобомба, заради некадърно изграждане, в каквото вече, предполагам, и Вие не се съмнявате.
Още един щрих ще Ви споделя, който да допринесе за по-пълната Ви представа, с каква "грижа" се строи животът нов по нашите ширини и дължини. На 30 декември 2016 г. реших, със съпругата си и с по-малката си дъщеря, да отидем и да навестим родния дом. Беше паднало сняг. Дъщеря ми спря извън квартала, защото все още придвижването с автомобили из кварталните улици не беше препоръчително. Казах, че имаше сняг. Ние със съпругата ми вървяхме напред, а дъщеря ни на разстояние след нас. Изведнъж тя се развика да спрем. Спряхме. Тук е мястото да Ви кажа, че и аз, и моята съпруга сме незрящи. Тя вижда малко, което й позволява да се движи относително сама. Падналият сняг отчасти беше затрупал канализационните шахти, които, по информация от строящите ги, са с дълбочина 5 (пет) метра. Очевидно Създателят ни е предпазил при първата, но като е видяла дъщеря ни, че няма капак, панически ни извика да спрем. Оказа се, че нито една шахта на 30 декември 2016 г. в кв. "Бор" не е покрита и не е обезопасена. Тоест, ако падне вътре човек, рискува не само здравето си, а и живота си. Веднага започнах да търся и се сдобих с мобилния телефонен номер на кмета. Обадих му се и го информирах, че шахтите представляват животоопасно съоръжение в този си вид и че някой може да падне. Той кратко, ясно и толкова безчовечно ми отговори, че това не е негов ангажимент, а на фирмата изпълнител, които имат грижата за обезопасяване на обекта. Не можах да повярвам, че това всичкото ми го говори градоначалникът, който би следвало денонощно да мисли за рахатлъка на своите съграждани.
Дълго стана, г-н премиер, но след като става дума за моето родно място и за една крещяща, по мое мнение, некадърност, която пряко ме касае и за която прочетох, че били похарчени 2,8 млн. лева, реших да Ви напиша всичко това.
А иначе, ако ме питате за къщата - да, активно я ремонтирам и много средства ми струва това - финансови, емоционални, физически. Предвиждам поставянето на хидрофор, за да мога поне частично да реша водната липса. Също се надявам да ползвам водата на кладенеца в двора, който по Пернишко го наричаме бунар. Някой ми каза, че ако ползвам водата от бунара, трябва също да я заплащам. Вие какво смятате по този въпрос? И знаете ли, моите средства не са от изграждане на някакъв обект, а от заплати, заеми и обезщетение, което ми беше изплатено, когато бях помлян на една столична пешеходна пътека. И знаете ли, след като бях начупен като солета на тази пътека, чак след това я повдигнаха.
Не знам какво смятате Вие, г-н Борисов, но аз смятам, че ние винаги се движим след проблемите и дори не се напъваме да ги предугаждаме, и оттам да им противодействаме предварително. Или, както е модерно да се казва, да имаме политика на превенция.
И последно, г-н премиер, сега след като в Перник ще се подменя цялата водопроводна мрежа, това отнася ли се и за моя квартал "Бор" в гр. Батановци, на който му беше изградена единствено канализация, без да се подмени етернитовият водопровод?
И този път наистина последно, г-н Борисов - по мое дълбоко убеждение, цивилизоваността не е даденост. За цивилизоваността следва да се грижим и да я отстояваме всяка секунда. Иначе... Ще се върнем в тъмните векове... Или най-малкото към сухите, към които, ако не се лъжа, поглеждат перничани.
София, 2 януари 2020 г.
Д-р Иван ЯНЕВ
Всички статии на Брой 01, 2020
В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Обща информацияСписък на записаните нови заглавия през 2019 г.
Списък на възстановените заглавия през 2019 г.
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Едно заслужено признаниеЕСЕ
Новогодишна детска песничка за будителитеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричПловдив
Лом
