Брой 02, 2020

Тема: ИСТОРИЯ

9 март - Ден на спасението на българските евреи


На 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва акта за присъединяването на България към военно-политическия съюз с фашистка Италия и нацисткия германски Райх.
Година преди това същият министър-председател е инициатор на прословутия Закон за защита на нацията, според който евреите са лишени от всички граждански права, а по-едрите имоти са конфискувани в полза на правителството, най-често - в полза на министри и чиновници. Много висши администратори, сред които министърът на правосъдието Александър Сталийски и министърът на финансите Димитър Савов, заграбват богати еврейски къщи в центъра на София.
Какво става с евреите през 1943 г.? Те живеят в бедни жилища или в мазетата на бившите си къщи. Носят отличителна жълта еврейска звезда на ревера си.
Правителството организира две младежки формирования "Бранник" и "Български легион". Вторият е копирал името си от легионите на италианския фашистки дуче Мусолини. Младите легионери си измислят униформи, маршируват в стройни редици по улиците, вдигат ръка в нацистки поздрав и скандират - "България на българите!". Иначе правителството и младите "патриоти" остават самотни в пристъпите си на антисемитизъм. Българите тъжно и смутено гледат отстрани.
През 1941 година с помощта на Вермахта България присъединява територии от Гърция и Югославия, населени с българи. В тези земи обаче живеят и над 11 000 евреи. В началото на 1943 година войната на Източния фронт търпи обрат, започнал с поражението на едномилионна германска армия при Сталинград. Дипломатическите представители на Райха в България обаче настояват за методичното описване и изселване на всички евреи от старите и новоприсъединени предели на царство България.
В началото на март 1943 г. на гара Кюстендил спира германска влакова композиция, пътуваща от Солун за Варшава. Местни хора дочуват стонове и писъци от запечатаните вагони. Разбрали, че това е един от "конвоите на смъртта", отправящ се към концлагера "Треблинка", неколцина кюстендилци се опитват да разбият вагоните и да освободят затворените там хора. Към тях се присъединяват и селяни с брадви и лостове. Но германският конвой бързо се справя с положението и композицията заминава безпрепятствено за Полша. Българският цар Борис ІІІ е известен, но заключава, че нищо не може да направи, защото в "новите български земи евреите са ми неподвластни". Влаковата композиция напуска България. С нея са отправени на смърт част от онези 11 343 нещастни евреи от тъй наречените Нови земи.
На 9 март малка кюстендилска делегация пристига в столицата и се обръща към всички възможни инстанции за помощ. Откликва им подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев. Кюстендилци са поразени от дочутото - министър-председателят Б. Филов е подписал заповед за поетапно натоварване на всички български евреи, на брой 48 800, на влакови ешелони в посока Треблинка. Евреите трябва да се събират по местожителство и да се отправят към вагони на странични гари. Димитър Пешев и кюстендилската делегация пишат апел до правителството с цел да бъде възпряно това "нечовешко деяние". На 17 март четиридесет и двама народни представители преподписват апела на Димитър Пешев към министър-председателя, с който остро осъждат политиката на правителството по така наречения "еврейски въпрос". В Народното събрание обаче Пешев е бламиран като подпредседател, както и депутатите, които отказват да оттеглят подписите си. По време на бурното парламентарно заседание от депутатските банки се чуват викове "Срам! Срам!".
В Пловдив в двора на едно училище един червенокос петнадесетгодишен юноша седи със своите родители и заедно с още стотици евреи чака незнайната за него депортация. Този юноша се казва Исак Паси и можеше никога да не стане професор по философия и баща на бъдещ външен министър, ако не беше достойната позиция на Българската православна църква. Към дворната училищна врата се приближава пловдивският митрополит Кирил, но е спрян от охрана. Митрополитът, развял расо, прескача оградата и се вглежда в стотиците тъжни очи. "Скъпи съграждани, вие сте наши братя и чада и ние, духовниците, няма да ви оставим сами! Където отивате вие, там съм и аз!" - се опитва да ги успокои митрополит Кирил. Същия ден е пуснал бърза телеграма до София с текст: "Ваше Величество, В име Божие, усърдно моля за милост към евреите!".
През целия март митрополитите в Пловдив, Кюстендил, а после и навсякъде по страната оглавяват всенародни протестни шествия. Дворецът и Министерският съвет са залети от гневни телеграми. Германците настояват влаковете да се натоварят и да потеглят в посока Видин. Царят, страхлив човек и нерешителен държавник, объркано се опитва да маневрира и да отлага. Демонстрациите продължават. В крайна сметка депортирането е спряно. Първият ешелон от 8 600 евреи от старите предели на България, готови за депортация, е спрян близо до Видин. По-късно се правят многократни тайни опити това да се поднови, но напразно.
На 6 май 1943 г. на площада пред храма "Свети Александър Невски" се чества Денят на българската войска. Министерският съвет приема парада. След него военни и официални лица свалят шапки пред софийския митрополит Стефан, който трябва да благослови военните знамена. Наместо това, от стълбите пред Храма митрополитът се провиква: "Срам и позор, министър-председателю, какво правите с нашите сънародници, евреите? Ако Вие не промените Вашето поведение към тях, то аз ще пратя анатема и трижди анатема на Вас и Вашето правителство!" и се връща в храма. Министрите тихичко се изсулват в посока към Народното събрание.
В началото на лятото, под натиска на обществото и църквата, българското правителство предприема мерки да разсели всички евреи по села и трудови лагери, за да не се набиват на очи.
Така България отвоюва своите сънародници и става единствената страна, съюзник на нацисткия Райх, не изпратила нито един български евреин от легитимните си предели в лагерите на смъртта.
Когато днес честваме годишнината от спасението на евреите, нека да си спомним, че то беше дело на малка група политици, цялата Българска православна църква и огромното мнозинство от българския народ. И да си припомним, че когато българският народ се обедини около справедлива кауза, той може да победи и най-страшното зло.

Ира АНТОНОВА



Назад

Всички статии на Брой 02, 2020

120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЖАК ПРЕВЕР
В месеца на виното и любовта да се насладим на прекрасната поезия на Жак Превер
В КИТАЙ
Годината на Металния плъх
ЗА ЛЕВСКИ
Вещите, снимките, гробът на Левски
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Асеновград
Добрич
Пловдив
ИСТОРИЯ
9 март - Ден на спасението на българските евреи
ЛАЗАРИЛО
Зъболекарски кабинет "Супердент " - отляво
МЕСЕЦЪТ НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА
Февруари - всичко е празник!
Манифест на наслаждението
Любов в началото, любов докрай
Местни сортове вино
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ХУМОР
Магистралният водопровод или "Страданията на Станчо Ангелов"
Епиграми
ЮБИЛЕЙ
150 години от основаването на Българската екзархия




Архив на изданието
1 2