Брой 02, 2020

Тема: ЗА ЛЕВСКИ

Вещите, снимките, гробът на Левски


Едва седем са снимките на Васил Левски, чиято автентичност е безспорна за учените.
Автентичните снимки на Левски са достигали до архивите като дарения от негови близки и познати. На гърба на много от тях Дяконът е оставял посвещения. Фотографията, правена от Георги Данчов – Зографина, например е подарена на Народната библиотека от наследниците на братя Данчови – автори на първата българска енциклопедия. От нея библиотеката днес притежава три оригинала и четири копия. Точно по тази снимка Левски е бил издирван от турците, преди да го заловят. Това разказва доц. д-р Цветолюб Нушев от направление "Ръкописно-документално и книжовно наследство" в Националната библиотека. За учените така и не е станало известно кой е предал кадъра на властите.
Една от най-хубавите сред снимките на Левски е колективна, на нея позират всички участници във Втората българска легия. Студийната му фотография с униформа, за която някои твърдят, че е на Легията, всъщност е правена с дреха от ателието на Георги Данчов - Зографина в Букурещ.
Друга много впечатляваща негова снимка е в хайдушки одежди като знаменосец на четата на Панайот Хитов.
За известната си портретна си снимка Васил Левски е позирал през 1872 г., едва година преди смъртта си.
Вещите, останали от Левски, се съхраняват в хранилищата на различни институции. Кичури от части от косата му притежават Военният музей, къщата-музей на Левски в Карлово, както и наследниците му. Богословските си записки от свещеническото училище в Стара Загора Левски е оставил на майка си. Тефтерчето му се намира в трезора на БНБ. По чиста случайност то не попада в ръцете на турците, когато залавят Апостола заедно със съратника му Никола Цветков на път към Влашко, където е трябвало да се срещнат с Любен Каравелов и Българския таен революционен комитет. Със себе си двамата носят и документите по изграждането на организацията, зашити в самара на коня. Там е скрито и тефтерчето на Левски, в което той е писал в последните 2 години от живота си. Когато ги хващат край Къкринското ханче до Ловеч, турците прибират самара. По-късно пускат Цветков, той им казва, че конят е негов и го прибира заедно със самара.
Турската власт започва издирването на Левски след обира на пощенската кола, превозвала приходите на хазната, в прохода Арабаконак, организиран от помощника на Дякона Димитър Общи. Всички участници в нападението са били арестувани. По време на разпита Общи заявява, че обирът не е разбойничество, а политическа акция и разкрива кой е нейният предводител. Така турците установяват самоличността на Васил Левски, той става обществен враг № 1 и само три месеца по-късно е заловен. При очната ставка турците го питат познава ли Димитър Общи, който е казал, че Левски е ръководителят на революционния комитет. "Не, не познавам този човек…" - отрича Дяконът.
Редица манастири и собственици на стари възрожденски къщи претендират, че са давали подслон на Апостола. Но къде в действителност се е крил - доказателства няма, има само предположения. На изследователите е известно от тефтерчето му, че е плащал на собствениците на тъй наречените тайни къщи от 5 до 10 гроша, отделно е давал и за храна.
Все повече сред експертите се налага мнението, че поп Кръстю не е предал Васил Левски. За залавянето му може би най-голяма вина, макар и непряка, има Димитър Общи. Поп Кръстю Никифоров – архиерейският наместник в Ловеч, първият човек на църквата в този край, е бил нарочен публично за предател от Любен Каравелов на страниците на вестник "Свобода", два месеца след обесването на Левски. Свещеникът приема тежко обвиненията. В църковния Требник поп Кръстю говори за себе си в трето лице: "Той можеше навремето да издаде работата, когато не само Левски, но и мнозина от народа да пострадат. Как тогава той не беше издатник, а стана такъв само за един Левски?".
Къде е бил погребан Левски е въпрос, който и до днес буди много спорове. Според някои мнения гробът му бил известен на мнозина непосредствено след смъртта му. Гробът бил посочен на брат му Петър още през 1878 г., веднага след Освобождението. През 1883 г., когато е бил направен Комитет за вдигането на паметник на Апостола в София, се предвижда да бъдат изровени останките му и да бъдат погребани в основите на паметника. По онова време явно са знаели къде са, защото в документа не пише, че ще ги издирят, а само че ще ги преместят. Постаментът е открит през 1895 година. Тогава обществеността е била уверена, че костите са на това място. Само 17 години по-късно, когато паметникът на Левски е вече е открит, всички в свободна България вече са забравили къде лежат костите на Апостола. Братът Петър умира през 1881 г. в Карлово. Бил е немощен, защото е бил тежко ранен при боевете на Шипка и е нямало как да доведе близките си до София, за да им покаже къде е погребан Левски.
През 1937 година, за 100-годишнината на Апостола, Военното министерство копае под паметника, за да търси костите. И не намира нищо. Гробът на Левски е изгубен завинаги.

Ира АНТОНОВА



Назад

Всички статии на Брой 02, 2020

120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЖАК ПРЕВЕР
В месеца на виното и любовта да се насладим на прекрасната поезия на Жак Превер
В КИТАЙ
Годината на Металния плъх
ЗА ЛЕВСКИ
Вещите, снимките, гробът на Левски
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Асеновград
Добрич
Пловдив
ИСТОРИЯ
9 март - Ден на спасението на българските евреи
ЛАЗАРИЛО
Зъболекарски кабинет "Супердент " - отляво
МЕСЕЦЪТ НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА
Февруари - всичко е празник!
Манифест на наслаждението
Любов в началото, любов докрай
Местни сортове вино
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ХУМОР
Магистралният водопровод или "Страданията на Станчо Ангелов"
Епиграми
ЮБИЛЕЙ
150 години от основаването на Българската екзархия




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6