Брой 02, 2020

Тема: ХУМОР

Магистралният водопровод или "Страданията на Станчо Ангелов"

- Цунами! Цунами ти казвам - въздъхна дълбоко Станчо Ангелов и отпи една голяма глътка от гроздовата.
- К’во? Кой, кой те цуна? - ококори се от изненада Дончо, като чу последните думи на своя приятел и едва не изпусна мухата, която с такова усилие бе успял да хване, докато Станчо разправяше нещо за някакъв водопровод.
- Никой не ме е цунал, бе - ядоса се Станчо Ангелов. - Аз ти говоря за моите страдания, когато се спука магистралният водопровод и водата се понесе като цунами към къщата ми, и едва не я отнесе, а ти през това време ловиш мухи по масата.
- Е де, бат’ Станчо, не се ядосвай! Случват се такива неща - опита се да го успокои Дончо и на свой ред си наля от ракията.
Станчо Ангелов не го чу. Споменът го бе върнал в неговата младост, в младостта на Станчо Ангелов. Митинг. Трибуна. Микрофони. Музика. Знамена!
- Когато кажем Партията, разбираме ний Ленин! Когато кажем Ленин, разбираме ний Партията! - ехтеше гласът на Станчо Ангелов, млад артист-самодеец, над множеството.
- Ще ги впрегнем тогава на дните водите! Ще им кажем: "Така ще вървите!". И те ще вървят! - гласът на самодееца Станчо Ангелов се носеше възторжено над множеството.
ПЪРВИЯТ преряза лентата.
- Да ни е честита новата придобивка, другари! Ура!
- Урааааа! - отговори възторжено множеството.
Множеството се вълнуваше! Множеството ликуваше! "Новата придобивка", твърд, етернитов, магистрален водопровод, построен в съкратени срокове, в чест на поредния партиен конгрес, верен до дъното на етернитовия си мозък на Партията, стегна в яка прегръдка Водата.
- Чу ли, Вода? Сега ти ще служиш на Партията, на народа, така да се каже - властно каза Магистралният.
Водата мълчеше и служеше. "Множеството" също мълчеше и "служеше". За разлика от "множеството" водата имаше памет! Тя помнеше своята свобода и я очакваше. Годините минаваха. Нещата се промениха. Дойде ДЕМОКРАЦИЯТА!
- Ама как така! - недоумяваше старият водопровод - Тези хотели, които довчера бяха на Партията, на народа, така да се каже, днес станаха частни, капиталистически! Къде бяха другарите? Къде беше Партията да спре ликвидаторите?
Това етернитовият му мозък не можеше да проумее. Другарите ги нямаше. Партията също я нямаше. Имаше нови, модерни хотели. Имаше нови мощни помпи, които раздираха вътрешностите му.
- Ще те спукаме някой ден, стар социалистически боклук! - заканваха се те.
- Ще те спукаме, карценоген такъв! - пригласяше им водата.
Старият водопровод мълчеше. Почувства се излъган, употребен и изоставен. Не издържа и ГРОХНА! Водата, почувствала своята свобода, се понесе като цунами, помитайки всичко по пътя си.
- Сега ще падат глави! - изкрещя господин Чантев. - Кой допусна това да се случи?
Сулев и Пулев мълчаха, мрачно загледани в дупката на спукания водопровод, през която продължаваше да изтича вода.
- Все трябва да има някой виновен! - беснееше Чантев.
- Не съм виновен аз, другари! - каза Магистралният водопровод.
- Какви другари са ти ТЕ бе, етернитов боклук? - присмя му се Водата. - ТЕ вече не са другари, а са господа. Разбери го това най-после с етернитовия си мозък!
- Господа, господа! - каза плахо Старият водопровод, не свикнал с новото обръщение -Моля да ме изслушате!
Никой не го чу. Чантев, Сулев и Пулев ожесточено разгръщаха чертежи, планове и разрешителни. ТРЯБВАШЕ да има Виновен и те щяха да го намерят!
- Господа, другари! Моля да ме изслушате! - каза отчаяно Старият водопровод. - Не може бе, господа другари, със стари социалистически водопроводи да правите нови капиталистически хотели! Трябва да ме подмените!
- Млъкни! - креснаха едновременно Чантев, Сулев и Пулев. - Знаем, че трябва да те подменим, но сега няма пари. Суджуков ги открадна, затова ти ще останеш на поста си! Ти ще продължиш да ни служиш! Ясно ли е?
- Да, другари! Всичко е ясно! Оставам на поста си - отговори бодро Магистралният, разбрал, че другарите са тук, че Партията още е жива.
- Ама защо бе, Господи? Защо все на мен се случват тия неприятности? - върна се към настоящето Станчо Ангелов. - Малшанс! Малшанс е животът ми, Дончо!
- Е де, бат’ Станчо! Не се ядосвай! Има и от лошото по-лошо - каза Дончо. Замахна ловко над масата и още една муха премина в отвъдното.

Димитър ГРУДЕВ

Назад

Всички статии на Брой 02, 2020

120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЖАК ПРЕВЕР

В месеца на виното и любовта да се насладим на прекрасната поезия на Жак Превер

В КИТАЙ

Годината на Металния плъх

ЗА ЛЕВСКИ

Вещите, снимките, гробът на Левски

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Асеновград
Добрич
Пловдив

ИСТОРИЯ

9 март - Ден на спасението на българските евреи

ЛАЗАРИЛО

Зъболекарски кабинет "Супердент " - отляво

МЕСЕЦЪТ НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА

Февруари - всичко е празник!
Манифест на наслаждението
Любов в началото, любов докрай
Местни сортове вино

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

ХУМОР

Магистралният водопровод или "Страданията на Станчо Ангелов"
Епиграми

ЮБИЛЕЙ

150 години от основаването на Българската екзархия