Брой 03, 2020

Тема: ОЧЕРК

Надмогване

Ангел СОТИРОВ

Сляпо-глух, сляпо-глухота!!! Доста страшни думи! И това двойно сензорно увреждане не създава двойно повече затруднения на неговите носители, както би могло да се очаква, а четворно, според експертите на "Сенс интернешънъл". И въпреки тези изключителни затруднения, най-вече в комуникацията, има хиляди хора, които са ги надмогнали. Сещам се веднага за американката Хелън Келър, за скандинавеца Харалд Тиландер, за нашите сънародници Боряна Коскина, Димитър Грудев, Димитър Парапанов. В България броели около 550 члена на НАСГБ, макар, според прогнозите на същите тези експерти от "Сенс интернешънъл", трябваше да са две-три хиляди. А тотално сляпо-глухите, слава Богу, били само 20!!!
Едва 17-годишен ми се наложи да живея и общувам с тотално сляпо-глухия Кирил Цончев, глух зъботехник, който след време губи зрението си и се преквалифицира в плетач на дамаджани и буркани. Когато му свършвал върбовият материал - си спомня Илия Гуделов, - Кирчо надувал свирката, за да си поиска от общите работници такъв материал. При общуването с моя сляпо-глух съквартирант ползвах т. нар. блок-метод, сиреч пишех му на дланта главни печатни букви, а той ми говореше със своя тих, малко роботски, но съвсем разбираем глас. Вторият ми сляпо-глух колега, който имаше остатъчен слух, Петър Бонев, учех на есперанто. Той беше утвърден донжуан, всепризнат рокаджия, забележително артистичен и ексцентричен, с изявена склонност към философстване и резоньорство. Впоследствие, вече като директор на Националния център за рехабилитация на слепи, ми се наложи блок-метода да използвам и при комуникацията с изумителната Боряна Коскина – талантлива поетеса и писателка. Всяка вечер моят съквартирант Кирчо се отправяше към близкия до нашето общежитие клуб на СГБ, с лъснати обувки, вратовръзка, бомбе и красив дървен бастун. Там той удовлетворяваше изцяло своята човешка жажда за непосредствено общуване с доскорошните си другари по съдба. Изцяло, защото в това таванско помещение, където спяхме, освен с мен, той можеше да общува само с още един човек, глухонемия Петър Козичката, общ работник в пловдивското предприятие на слепите. Кирил Цончев след време се прехвърля във варненското предприятие на слепите, където работи като електромонтажник. Впрочем, пропуснах да отбележа - много характерни психо-емоционални черти на сляпо-глухия човек са изключителната му сензитивност и свръхранимост. Тази изострена чувствителност и супер уязвимост, обясняваха ни британските експерти от "Сенс интернешънъл", се дължи именно на сляпо-глухотата. Вероятно и поради това, според свидетелството на бургазлията Стефан Бахов, изкарал целия си 42-годишен трудов стаж в системата на ССБ, Петър Бонев прави три суицидни опита; последният, за съжаление, успешен…
Димитър Парапанов е висок не само по ръст, по образователни постижения, но и по позиции в контролните органи на Световния и Европейския съюзи на сляпо-глухите, сякаш с по-щастлива съдба от предишните ми два персонажа. Без съмнение двата най-големи негови неръкотворни паметника са НАСГБ и Националният център за рехабилитация на сляпо-глухи "Хелън Келър". А след учредяването на знаменателния 15 август 1997 г. на НАСГБ, първоначално неин офис е апартаментът на Димитър Парапанов – и, въпреки ограничения си финансов ресурс, той е и щедър неин паричен дарител. И като истински апостол няколко години Димитър Парапанов, със сина си Светлозар, неуморно кръстосва страната надлъж и нашир, издирва сляпо-глухи, учредява поделения на НАСГБ. И думите на богочовека от Назарет, че никой не е пророк сред своите, са в сила за голяма част от жизнения път на Димитър Парапанов.
Не всички ръкопляскаха на неговата идея за създаване и в България на организация на сляпо-глухите. Особено скептични и ревниви към тази инициатива бяха някои негови колеги по зрителни увреждания, централното ръководство на ССБ, та понякога дори и научно-преподавателски кадри от родната специална педагогика. Едни от неговите опоненти твърдят, че няма сензорно увреждане глухо-слепота, други уж добронамерено опонират, че още не му е дошло времето, трети му възразяват, че глухо-слепите в нашата страна се броят на пръстите на едната ръка, а всички други са стопроцентови агравиращи симуланти, четвърти се противопоставят, заявявайки, че Съюзът на слепите в България и Съюзът на глухите в България се грижат достатъчно добре и за тази малка общност от хора с двойно сензорно увреждане. И всички тези противодействия на усилията на упорития първопроходец, въпреки авторитетната експертиза и перфектната консултация от "Сенс интернешънъл". Между другото, Парапанов от раз стана любимец на нейната делегация и те го наричаха гальовно мистър Пи. Въпросната организация, по идея на проф. Владимир Радулов, посети България два пъти, проведе диагностика на наши глухо-слепи. "Сенс интернешънъл" извърши също и първото у нас обучение на български кадри за комуникация с лица, носители на това двойно сензорно увреждане, и предостави на място компетентни консултации за тяхната рехабилитация.
Точно преди 33 години, по идея на сп. "Зари", се подготвяше издаването на поетичен сборник, включващ само слепи автори. За тази цел беше привлечен литературният критик Стефан Смирнов, който от двайсетината кандидат-поети с нарушено зрение отдели следните шест съчинители на мерена реч и ги подреди така: Георги Братанов, Румяна Каменска, Владислав Кацарски, Анастас Статев, Димитър Грудев, Георги Чернев. Последните трима си имаха и сериозни слухови увреждания. Явно, че крилатото твърдение на възглухия Любен Дилов - "глухотата - мярка за талант" е в пълна сила и за част от слепите поети и писатели. В книгата си "За мъртвите или добро, или смешно" той пише как съпругата на Павел Вежинов възкликнала, че авторът на "Нощем с белите коне" е "глух, колкото два Бетовена". За съжаление, многомесечният труд на няколко висококвалифицирани външни експерти и ССБ-чиновници, ангажирани с подготовката на поетичния сборник, се оказа напразен, защото този ръкопис не се превърна в книга и не тръгна към очите, ушите и ръцете на чакащата го може би с нетърпение читателска аудитория. Изглежда са станали някои сериозни гафове при неговото създаване... А може би е било и за хубаво... Защото появата на бял свят и на такъв сборник щеше да бъде сигурно жестока сегрегационна изцепка. И пак поредният устрем към самоизолация! Естествено, и тогава много се говореше за интеграция, за образователна, професионална, сексуална и всякаква възможна интеграция на невиждащите хора...
И Димитър Грудев още през 1998 г. откликна на световното движение "Всеки зрително повреден - автор на литературна книга", може би и за да удари едно рамо на виенския психолог Алфред Адлер и неговата теория за свръхкомпенсацията. За печал или за радост на българския читател, тогава само с една-единствена книжка, включваща 24 поетични творби, предимно от жанровете гражданска лирика и сатира. Почти веднага след нейното публикуване варненският рок-състав "Ние не можем да свирим" си харесва от нея сатиричното стихотворение "Внимателно с боклука" и го прави текст на своя песен, превърнала се светкавично в хит. И така Димитър Грудев се нарежда сред тези, за които Платон се произнася твърде двусмислено, да не кажа май не особено ласкаво. За древногръцкия философ поетът е "леко и хвърковато същество, вдъхновено и обезумено"...
По същото време колеги по перо и увреждания на Димитър Грудев са много по-продуктивни. Връстницата му Вили Гушева стягаше вече пета книга, канадката Джийн Литъл - четиридесет и пета, а непостижимата Елена Гутман, сляпо-глуха отвсякъде - седемдесет и пета. Но съчинителят Димитър Грудев не остана само с една книга, след тези жестоки провокации от изброените по-горе негови колежки по перо и по сетивни увреждания. Той вече усилено продуцираше и белетристични текстове. Съчинил е трийсетина разказа и някои от тях безпроблемно печелят призови места в национални и международни конкурси за къс хумористичен разказ. Негови текстове се излъчват често в хумористичните рубрики на програма "Христо Ботев" на БНР. Казано под секрет, до няколко месеца ще се появи на пазара и третата му литературна книга, съдържаща само разкази. Втурването на Димитър Грудев и в белетристиката изглежда се дължи не само на приземяващите квалификации на Платон за поетите, но вероятно и на доста категоричното твърдение на поета Любомир Левчев, че: "Не поезията, а прозата е хлябът наш насущний".

Участието ми в наскорошно събитие, организирано от НАСГБ, отключи тези мои вискозни импресии, които реших да споделя и с Вас.

Потвърждение на написаното от Ангел Сотиров е едно от новите стихотворения на Димитър Грудев, което обединява всички наскоро отминали и настоящи празници.

КАЗВАЙ МИ!

Всеки ден ми казвай:
"Обичам те!"
Дори понякога
от обич да съм уморен,
ти пак ми казвай!
Казвай ми го всеки ден:
"Обичам те!"
Дори понякога
да не ти вярвам,
дори понякога
да съм измъчван
от ревност и съмнения,
ти пак ми казвай!
Всеки ден ми казвай:
"Обичам те!
Обичам те!
Обичам те!"

Димитър ГРУДЕВ

Назад

Всички статии на Брой 03, 2020

8 МАРТ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЖЕНАТА

Есета

ДЕНЯТ НА СВОБОДАТА

Слово на президента Румен Радев по повод Националния празник на България – Трети март

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Пловдив
София
Добрич

ИЗБОРИ

Равнопоставеност при вота

ИНФОРМАЦИЯ

ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ!
ПОКАНА

ОЧЕРК

Надмогване

ПОЛИТИЧЕСКИ КОМЕНТАР

Обезкалинкализиране

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

ТЕХНОЛОГИИ

Windows 10: Извеждане на потвърждение при изтриване с клавиша Delete
Android: Промяна на жестовете за глобалното и локалното контекстно меню на TalkBack
Изрязване на аудио файлове с mp3DirectCut

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ

Пролетта като ново начало, което събужда любовта

ЮБИЛЕЙ

75 години Национална потребителна кооперация на слепите в България