Брой 04, 2020

Тема: ОЧЕРК

Баща ми – човекът, на когото се възхищавам


Пиша Ви, защото вярвам, че тази история е хубава и си заслужава да бъде разказана. Това е историята на моя баща Йовчо Георгиев, който е на 88 години и неговият смислен и деен живот може да бъде източник на оптимизъм не само за мен, но и за много други хора. В момента той е председател на организацията на незрящите хора в град Карнобат и като такъв е много активен в дейността си за подпомагане на тези хора. Благодарение на неуморната му и упорита работа по организацията на мероприятия, и намирането на спонсори и съмишленици за тях, в лицето на някои частни фирми и общината, той много често успява да зарадва незрящите хора с екскурзии, малки почивки и помощи във вид на хранителни продукти. Баща ми не рядко лично посещава и дава подкрепа на членовете на клуба. Той пише статии в местния вестник за живота на организацията и така популяризира дейността й.
Историята на баща ми е дълга и интересна, и си заслужава, защото е пример за това как човек, въпреки преклонната си възраст, може да продължава да чете, да се труди и да помага на другите. Той е роден през 1932 година в с. Добриново, Карнобатско, в много бедно селско семейство с осем деца, като той е най-малкият. От деня на своето раждане моя баща се е борил за място под слънцето. Още като дете, вследствие заболяване, загубва зрението на едното си око. Въпреки голямата мизерия, глад и болести, неговата вродена интелигентност и упоритост го водят по пътя на учението и образованието - завършва гимназия, а след това агрономство в Пловдив. Дълги години работи като агроном в родното си село, по това време по своя инициатива организира залесяването на една доста голяма, гола селска могила, която и до ден днешен се е съхранила в паметта на хората под името „Йовчовият баир“ . Сега това е един зелен оазис, който радва окото при наближаване на селото.
През целия си съзнателен живот съм виждала баща ми винаги в действие – непрекъснато активен, деен, работещ и четящ. Животът му е един тих трудов подвиг – работи още от дете, ако не е на училище, помага на нивата или пасе добитъка, следват три години тежък физически труд като трудовак в строителни войски, където отива доброволно, като не се възползва от правото си да не отбива военна служба, тъй като има загинал брат на фронта. Започва работа веднага след казармата в местната кооперация и завършва висшето си образование задочно. А след това идват дълги години на всеотдаен и упорит труд като агроном, които аз добре помня. Дори сега, на тази възраст, той, заедно с майка ми, продължава да обработва двора на родната си къща - и така цялото семейство разчита на плодове и зеленчуци собствено производство.
Другото удивително нещо е, че въпреки възрастта и зрителния недостатък, баща ми не спира да чете, той е чест посетител в градската библиотека и на дивана до прозореца, където е любимото му място за четене, винаги има купчина книги. Той чете ежедневно, може да се каже, че това е неговата страст, особено много се интересува от историческа литература и книги за исторически личности, но чете и всякаква художествена литература, много харесва и обича българските класици Ботев, Вазов, Вапцаров, Захари Стоянов и др. Не е случаен фактът, че баща ми е роден на една и съща дата с Апостола на свободата – 18 юли, защото Левски е любимата му историческа личност и пример в живота. Той и в момента може да изрецетира наизуст любимото си стихотворение за Дякона.
Наред с всичко друго, моят баща е и много добър човек – готов е винаги да се притече на помощ, както на познат, така и на абсолютно непознат човек. Ясно си спомням времето, когато работеше като агроном в селото ни, с какво огромно доверие се ползваше сред съселяните си. Нямаше ден, в който пред нашата къща да не дойдат хора, всеки със своите болки и въпроси – едни искаха професионални съвети, други търсеха съдействие за проблеми с инстанции и институции, а трети искаха помощ, свързана с личен проблем. И не си спомням нито един случай, в който баща ми да е върнал някого с оправданието, че е изморен, че не влиза в задълженията му или че отнемат от личното му време за почивка и за семейството му. Опитваше се да помогне на всеки с каквото може, като не щадеше сили и време, и единствената полза от това за него беше благодарността и уважението на хората.
И сега е така - продължава да съчувства и помага на социално слабите и онеправданите. Затова мисля, че той е намерил отново своето място - да е сред най-нуждаещите се от помощ - хората в неравностойно положение. И баща ми, воден от своето човеколюбие, отново влага ум, сърце и сили, за да им помага.
Голяма подкрепа в житейския му път е моята майка или, както е казано: "В живота на един достоен мъж винаги стои една не по-малко достойна жена." Тя е интелигентна, образована и е неговата опора, пристан и това, което го държи здраво стъпил на земята. Те са чудесен, допълващ се тандем, винаги в спор, в който се търси истината, но винаги в синхрон!
Това е един живот, изпълнен с много труд и с много любов към знанието и към хората. Такава е историята на един жизнен път, който е доказателство за това как човек може да остарява достойно и красиво като катедрала. И всичко това се постига с огромна упоритост и голямо сърце!

Снежана ЙОРДАНОВА



Назад

Всички статии на Брой 04, 2020

IN MEMORIAM
Последната спирка на Недко Недев
ИСТОРИЯ
Генерал Владимир Вазов
ОБЩЕСТВО
Когато Али изгуби зрението си: за уврежданията и срещата на културите
"Черната смърт“ променя завинаги католическата църква и западното общество, а ние - накъде?
21 неща, които ръководството на Българската православна църква (БПЦ) не направи
ОЧЕРК
Баща ми – човекът, на когото се възхищавам
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ЮБИЛЕЙ
170 години от рождението на Иван Вазов




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9