Брой 04, 2020

Тема: ОЧЕРК

Баща ми – човекът, на когото се възхищавам


Пиша Ви, защото вярвам, че тази история е хубава и си заслужава да бъде разказана. Това е историята на моя баща Йовчо Георгиев, който е на 88 години и неговият смислен и деен живот може да бъде източник на оптимизъм не само за мен, но и за много други хора. В момента той е председател на организацията на незрящите хора в град Карнобат и като такъв е много активен в дейността си за подпомагане на тези хора. Благодарение на неуморната му и упорита работа по организацията на мероприятия, и намирането на спонсори и съмишленици за тях, в лицето на някои частни фирми и общината, той много често успява да зарадва незрящите хора с екскурзии, малки почивки и помощи във вид на хранителни продукти. Баща ми не рядко лично посещава и дава подкрепа на членовете на клуба. Той пише статии в местния вестник за живота на организацията и така популяризира дейността й.
Историята на баща ми е дълга и интересна, и си заслужава, защото е пример за това как човек, въпреки преклонната си възраст, може да продължава да чете, да се труди и да помага на другите. Той е роден през 1932 година в с. Добриново, Карнобатско, в много бедно селско семейство с осем деца, като той е най-малкият. От деня на своето раждане моя баща се е борил за място под слънцето. Още като дете, вследствие заболяване, загубва зрението на едното си око. Въпреки голямата мизерия, глад и болести, неговата вродена интелигентност и упоритост го водят по пътя на учението и образованието - завършва гимназия, а след това агрономство в Пловдив. Дълги години работи като агроном в родното си село, по това време по своя инициатива организира залесяването на една доста голяма, гола селска могила, която и до ден днешен се е съхранила в паметта на хората под името „Йовчовият баир“ . Сега това е един зелен оазис, който радва окото при наближаване на селото.
През целия си съзнателен живот съм виждала баща ми винаги в действие – непрекъснато активен, деен, работещ и четящ. Животът му е един тих трудов подвиг – работи още от дете, ако не е на училище, помага на нивата или пасе добитъка, следват три години тежък физически труд като трудовак в строителни войски, където отива доброволно, като не се възползва от правото си да не отбива военна служба, тъй като има загинал брат на фронта. Започва работа веднага след казармата в местната кооперация и завършва висшето си образование задочно. А след това идват дълги години на всеотдаен и упорит труд като агроном, които аз добре помня. Дори сега, на тази възраст, той, заедно с майка ми, продължава да обработва двора на родната си къща - и така цялото семейство разчита на плодове и зеленчуци собствено производство.
Другото удивително нещо е, че въпреки възрастта и зрителния недостатък, баща ми не спира да чете, той е чест посетител в градската библиотека и на дивана до прозореца, където е любимото му място за четене, винаги има купчина книги. Той чете ежедневно, може да се каже, че това е неговата страст, особено много се интересува от историческа литература и книги за исторически личности, но чете и всякаква художествена литература, много харесва и обича българските класици Ботев, Вазов, Вапцаров, Захари Стоянов и др. Не е случаен фактът, че баща ми е роден на една и съща дата с Апостола на свободата – 18 юли, защото Левски е любимата му историческа личност и пример в живота. Той и в момента може да изрецетира наизуст любимото си стихотворение за Дякона.
Наред с всичко друго, моят баща е и много добър човек – готов е винаги да се притече на помощ, както на познат, така и на абсолютно непознат човек. Ясно си спомням времето, когато работеше като агроном в селото ни, с какво огромно доверие се ползваше сред съселяните си. Нямаше ден, в който пред нашата къща да не дойдат хора, всеки със своите болки и въпроси – едни искаха професионални съвети, други търсеха съдействие за проблеми с инстанции и институции, а трети искаха помощ, свързана с личен проблем. И не си спомням нито един случай, в който баща ми да е върнал някого с оправданието, че е изморен, че не влиза в задълженията му или че отнемат от личното му време за почивка и за семейството му. Опитваше се да помогне на всеки с каквото може, като не щадеше сили и време, и единствената полза от това за него беше благодарността и уважението на хората.
И сега е така - продължава да съчувства и помага на социално слабите и онеправданите. Затова мисля, че той е намерил отново своето място - да е сред най-нуждаещите се от помощ - хората в неравностойно положение. И баща ми, воден от своето човеколюбие, отново влага ум, сърце и сили, за да им помага.
Голяма подкрепа в житейския му път е моята майка или, както е казано: "В живота на един достоен мъж винаги стои една не по-малко достойна жена." Тя е интелигентна, образована и е неговата опора, пристан и това, което го държи здраво стъпил на земята. Те са чудесен, допълващ се тандем, винаги в спор, в който се търси истината, но винаги в синхрон!
Това е един живот, изпълнен с много труд и с много любов към знанието и към хората. Такава е историята на един жизнен път, който е доказателство за това как човек може да остарява достойно и красиво като катедрала. И всичко това се постига с огромна упоритост и голямо сърце!

Снежана ЙОРДАНОВА



Назад

Всички статии на Брой 04, 2020

IN MEMORIAM
Последната спирка на Недко Недев
ИСТОРИЯ
Генерал Владимир Вазов
ОБЩЕСТВО
Когато Али изгуби зрението си: за уврежданията и срещата на културите
"Черната смърт“ променя завинаги католическата църква и западното общество, а ние - накъде?
21 неща, които ръководството на Българската православна църква (БПЦ) не направи
ОЧЕРК
Баща ми – човекът, на когото се възхищавам
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ЮБИЛЕЙ
170 години от рождението на Иван Вазов




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017
2018
2019
2020
2021
2022