Брой 05, 2020

Тема: ОБЩЕСТВО

Из книгата "Кучето-водач"


Албена АЛЕКСИЕВА, Ангел СОТИРОВ

1. Слепият човек и неговото куче от древността до 1916 година

Кучета-водачи на слепи са известни от дълбока древност. Нуждата от векове заставяла слепите да бродят по пазари и панаири, за да търсят прехраната си, като пеят и свирят. И тогава сигурно им е хрумнало да използват кучето като водач. Верният другар водел невиждащия си стопанин по познати и непознати маршрути, от селище на селище, заобикаляйки срещнатите по пътя препятствия. (Сотиров, 1983)
Различни творби в литературата и изкуствата от древността са доказателство за това. Така при разкопките на Херкуланеума при Везувий е намерена картина, която представя мъж, воден от куче, като се подпира и на пръчка. Една жена му подава нещо, но мъжът не посяга към него, от което може да се предположи, че той е сляп. ("Зари", 1986)
Мотивът "Слепият и неговото куче" е често срещана тема в литературата и изкуството и в Средновековието. Една легенда разказва, че ослепеният от келтския цар Одран германски владетел Хелмхолд бил воден от вярното си куче през гъстите гори на Таунус. Така те обикаляли от замък на замък.
В Нюрберг, Бавария, в църквата "Св. Себулдус", има стенопис от 1465 г., на който е изобразен вървящ по улиците сляп човек, съпровождан от куче. (Денков, 1998)
В излязлата през 1797 г. книга на А. Ф. Фревиле "История на известни кучета" четем следните редове: "Начинът, по който кучето води несигурните стъпки на слепия, предизвиква истинска почуда и заслужава признателност. Каква мъдрост, търпение и грижовност има в тези благородни животни! Те никога не пропускат врати, зад които може да се даде милостиня на господарите им. Видях как някои кучета не вървяха по прекия прав път, само защото по него има дълбоки или пълни с вода дупки. Тези внимателни животни избираха друга, крива пътека, по която техният господар не е подложен на никаква опасност." ("Зари", 1986)
От книгата на известния виенски очен лекар д-р Йозеф Берн "Окото" (1813) се разбира, че още през 1780 г. по улиците на Париж се срещали слепи с добре дресирани кучета. През 1819 г., в своя "Учебник за обучение на слепи", Вилхелм Клайн, основател на Института за обучение на слепи във Виена, отбелязва накратко възможността кучето да се използва като водач и описва методите за обучаването му и грижите за него. (Денков, 1998)
За истински пионер по систематичната и методична дресировка на кучета във воденето на сляп се смята немецът Йозеф Райзинген. През 1780 г., по време на пътешествията си като калфа, той загубил зрението си, едва 20-годишен. През следващите години успял така добре да обучи кучето си да го води, че много хора се съмнявали в слепотата му.
Едно особено признание за кучето и наклонността му да води сляп човек намираме в появилата се през 1847 г. книга на слепия швейцарец А. Бирер. В това автобиографично произведение, в отделна част той излага своя опит в дресурата на кучета. За съжаление, тези забележителни познания с течение на времето били забравени.
Първоначално за водачи били използвани всякакви кучета - безпородни, малки и големи, които слепите сами обучавали. (Сотиров, 1983)

2. Първите школи за кучета-водачи

Организираната подготовка на кучета-водачи на слепи започва по време на Първата световна война, през която много хора загубват зрение. Още след нейното избухване виенският лекар Зенфелдер прави предложение на ослепелите във войната мъже да се отпусне по едно куче-водач, но това не намира отзвук в Австрия. Едва тайният съветник Сталинг в Германия успява да осъществи на дело тази идея. През 1916 г., заедно с немската организация за кучета-санитари, той основава в Олденбург първото в света училище за кучета-водачи на слепи. То обаче не просъществувало дълго, по финансови причини, въпреки че имало убедителни успехи. ("Зари", 1986)
През 1923 г. немското дружество за овчарски кучета отворило в Потсдам вратите на второто училище в света за кучета-водачи. Оттам започва пренасянето на опита за използване на кучетата за водачи на слепи в почти всички държави в Европа и далеч извън нея. ("Зари", 1986)
Скоро биват открити такива школи в Швейцария, Великобритания, САЩ, Франция и Полша. Днес в над 30 страни се подготвят кучета-водачи на слепи. Ако първите начинания в тази област се отличават с професионалния опит на гледачите на кучета, то в наши дни научните методи определят плановете за обучение.
И. Ф. Уексуел за първи път публикува научен метод за дресиране на кучета-водачи на слепи, който няколко години по-късно (1938) е подобрен и усъвършенстван от ученика му Сарис. Той конструира първата количка за дресировка и провежда с нея много ценни опити. Д-р Брюл окончателно привежда тренажорната количка в днешния й вид. Работата на тези двама автори поставя научните основи на дресировъчния процес с кучетата-водачи на слепи. ("Зари", 1986)



Назад

Всички статии на Брой 05, 2020

20 ГОДИНИ БЕЗ ГЕОРГИ БРАТАНОВ
Спомени за човека и твореца
Вярвам в небесния хляб на поезията
24 МАЙ - ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА
Големият ден
ИНФОРМАЦИЯ
Покана за ОС на ССБ
ИСТОРИЯ
75 години от краха на Третия райх
ОБЩЕСТВО
Международен ден на кучетата-водачи
Из книгата "Кучето-водач"
За книжките и хората
Завесата на анонимността или за едното "Браво"
Сляпата Вайша
ПОЕЗИЯ
Представяме ви
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ТЕХНОЛОГИИ
Как може да ни бъде полезен подобреният клипборд в Windows 10
Windows 10: Някои улеснения при настройване на звуковата схема
iOS: Маркиране, копиране и поставяне на текстово съдържание с VoiceOver




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9 10