Брой 05, 2020

Тема: ОБЩЕСТВО

За книжките и хората


Такова е времето. Информационната буря връхлита човечеството отвсякъде и го помита с всякакви неща – от откровени безумия до фалшиви новини и ловки манипулации. Тази буря все повече стимулира подсъзнателните възприятия, работи с тях, формира ги. Би било трудно, а и невъзможно за човешкия разум, да устои и да запази себе си, ако я нямаше добрата стара книжка с нейните добри и стари хитринки. В информационната епоха тя си остава най-надеждният източник на информация, по простата причина, че общува директно и насаме със своя читател, като по този начин развива разсъдителните му способности, чувството за анализ, въображението и още куп важни неща, без които духовният свят на човека остава твърде беден и посредствен, за да може да съществува пълноценно.
От 15 години общувам и работя с мои незрящи приятели и колеги. Често пъти съм оставал изумен от дълбочината на техните познания, от интелектуалните им способности, от начина, по който анализират събитията. Чувствал съм се малък и глупав пред капацитети от средите на хората със зрителни проблеми, чиито имена, разбира се, няма да споменавам, за да не пропусна някого. Попивал съм от техните знания, а разумните им съвети винаги са ми били добър помощник в трудни житейски ситуации. И най-парадоксалното е, че когато преди дни съвсем случайно се замислих какво е нещото, което обединява тези прекрасни хора, първата ми асоциация изобщо не беше зрителният проблем, а… брайловата азбука.
"Странно!" - би казал някой и може би бил прав за себе си. "Закономерно!" - ще му отвърна аз и ще му споделя малката тайна, че по мои лични наблюдения голямата част от интелектуалния елит на зрително затруднените хора в България владее до съвършенство брайловото четмо и писмо. "Добре! – ще ми отвърне онзи някой. – "А не си ли малко краен, къде отива говорещата книга!? Тя не дава ли същото познание!?" "Дава! – ще се измъкна по терлици първоначално, но, понеже тъй или иначе съм си краен, ще продължа: – Но при нея има посредник. Външният глас, колкото и да е добър, си е външен глас. Той не може да замени прякото вътрешно общуване с текста, което мърда процесите под черепната кутия на човека, кара го да разсъждава, а оттам и да постига по-задълбочено познание." "Чакай, чакай – ще продължи спора опонентът ми. – Обясни по-простичко!" "Че какво сложно има!? – ще възкликна с досада и ще отключа бърз културтрегерен анализ: – Представи си филм по произведение на Йовков или Вазов, примерно. Дори плътно да се придържат към сюжета, режисьорите и актьорите, съзнателно или несъзнателно, ще вкарват по нещо от себе си и това вече няма да бъдат същият Йовков и същият Вазов, а тяхна интерпретация. На практика, гледайки този филм, ти ще си мислиш, че гледаш Йовков и Вазов, но всъщност ще виждаш представата на други хора за тях. При книгата няма такива неща. Общуваш директно с Йовков и Вазов. Философията им директно се пречупва през твоята същност. Разумът ти директно влиза в техния свят и техният свят директно влиза в твоя разум. И без да се усетиш, започваш да разсъждаваш." "Ха-ха-ха – ще се засмее досадникът и мигом ще ме срази: – Че каква файда има в днешния свят от глупави разсъждения и разсъждаващи хора!? Я дрънни няколко питиета, отпусни си душичката, забавлявай се и престани да тормозиш народа!"
Делото на Луи Брайл за слепите хора е съпоставимо с делото на светите братя Кирил и Методий. Брайловата азбука не е просто код, тя е грамотност, култура, цивилизация. Тя е извор на светлина. Тя е път към познанието. В тази насока, с голяма болка в сърцето, наблюдавам как в последните години в България брайлът се забива в десета глуха – съкращават се периодични издания, все по-малко книги се печатат, драстично намаляха и конкурсите за брайлова грамотност. Вторачилото се във финикийските знаци консуматорско общество само се лишава от светлина и познание. А, както се вижда през последните тревожни, кризисни месеци, цялото човечество изпитва остра нужда от разсъждаващи, грамотни, знаещи и можещи хора. Илюзия е да се смята, че такива хора просто се раждат. Те се съграждат в един непрекъснат процес на обучение, чието начало поставят четмото и писмото. Обречено е онова общество, което си мисли, че може да мине без книжки и учебници. Рано или късно то ще стане жертва на собственото си невежество.

Петър КАЛИНОВ



Назад

Всички статии на Брой 05, 2020

20 ГОДИНИ БЕЗ ГЕОРГИ БРАТАНОВ
Спомени за човека и твореца
Вярвам в небесния хляб на поезията
24 МАЙ - ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА
Големият ден
ИНФОРМАЦИЯ
Покана за ОС на ССБ
ИСТОРИЯ
75 години от краха на Третия райх
ОБЩЕСТВО
Международен ден на кучетата-водачи
Из книгата "Кучето-водач"
За книжките и хората
Завесата на анонимността или за едното "Браво"
Сляпата Вайша
ПОЕЗИЯ
Представяме ви
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ТЕХНОЛОГИИ
Как може да ни бъде полезен подобреният клипборд в Windows 10
Windows 10: Някои улеснения при настройване на звуковата схема
iOS: Маркиране, копиране и поставяне на текстово съдържание с VoiceOver




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6