Брой 05, 2020

Тема: ОБЩЕСТВО

Завесата на анонимността или за едното "Браво"

Страхливостта - тази грижовна майчица на подлостта, лицемерието и доносничеството - е била винаги верен спътник в човешката история. Охулвана публично, но тайничко подхранвана и лансирана от своите покровители, непрестанно възползващи се от услугите й, тя живее и отглежда жалките си отрочета векове наред.
Страхливците - тези представители на човечеството като правило са подлеци, лицемери и доносници, а последното със сигурност удря дъното на човешката низост.
За тези хора не съществуват понятия като честност, морал, смелост, откритост и отговорност за собствените им дела. За тях важат само личните им разбирания за оцеляване - нагаждачество, келепирец и самоутвърждаване пред по-силните и овластените. Житейското им кредо е да се натегнат на началството, пък не се знае какво биха намазали някой ден от това. При нагаждачите и доносниците отсъства чувството за собствено достойнство, а оръжието им е невидимо, но за жалост често бие много точно в целта. Тяхната духовна храна е жалкото удовлетворение да се издокарат като навредят, без значение дали на свой личен враг или пък на някого, който според техните собствени класификации по някакъв начин си го е заслужил. Заслужил го е, разбира се, защото обикновено е по-интелигентен, по-кадърен и най-важното - има смелостта да изразява мнение свободно и да действа така, както смята за правилно.
Щастливи са, ако мисията е изпълнена. И без значение е, че натопеният човек ще пострада, загубвайки работата си, или пък репутацията му ще бъде опетнена, разбира се, само в очите на шефовете.
Въпреки че старателно се крият зад завесата на анонимността, доносниците имат имена, пол и възраст. Те често претендират да са Ваши приятели, но приказката, че от най-близките приятели се получават най-качествените предатели, никак не е случайна. Доносниците са лицемерите, които Ви ласкаят, сипят натегнати комплименти и привидно се радват на успехите Ви. Тайничко в душата си, обаче, те са едни от най-черните завистници и в подходящия момент ще направят всичко възможно да Ви натопят.
Доносниците и предателите са практически от една порода. В името на собственото си оцеляване, те с лека ръка могат да унищожат плодовете на нечий труд и дори да съсипят нечий човешки живот. А не по-положителни от доносниците са техните подстрекатели и покровители. По време на война предателите са били разстрелвани, докато сега, в мирно време, доносниците са една от най-евтините и добре котиращи се стоки.
Само че завесата на анонимността е твърде фина и много често тя се прокъсва и от най-лекия полъх. Тогава имената на доносниците лъсват на всеобщо обозрение и, от герои и борци на тихия фронт, те се изобличават с истинската им същност - на жалки подмазвачи и блюдолизци.
Доносничеството няма географски или възрастови граници. То пуска пипалата си навсякъде по света, особено там, където слугите му виждат повече изгода.
Тази каста от човешки индивиди живее от разпалването или подхранването на интриги, защото самите те са достатъчно невзрачни и незначителни, животецът им е скучен, без определена цел или каквото и да е поле за самоизява. Най-висшите им очаквания са да видят плодовете на своето лицемерие, да вкусят удоволствието от ритниците, нанасяни на падналия на земята човек; и накрая те тръпнат в очакване, и се разтапят от умиление, получавайки поредната снизходителна усмивка на благодарност от покровителите си. За да се засмеят те, някой непременно трябва да се разплаче.
Доносниците не заслужават нашата омраза, нито пък съжаление или презрение. Всяко едно от тези чувства е проява на някакви емоции, които не си заслужава да изразходваме за тях. Те са извън скалата на човешките ценности и най-силното оръжие срещу тяхната низост е пълното и съкрушително за тях безразличие.
Доносници сред нас винаги ще има, докато ги има и тези, които се нуждаят от доброволния им слугинаж.
Затова не е зле да се вглеждаме много внимателно в тези, които натрапчиво и с упорито постоянство ни повтарят, че са ни големи приятели.
В руския език с думата "блажен" наричат недъгавите безумци. Ще използвам и аз тази дума, за да се обърна към Вас, доносници.
Блажени сте Вие в неведението си, защото анонимността Ви е твърде илюзорна, вредата от доносите - често незначителна, а рано или късно имената Ви блясват с цялата си непрегледност. Дребните Ви душици не проумяват, че за благодарност най-много да получите гнусливо потупване по рамото и може би понякога и "усмивка пред строя". За "снимката със знамето" не споменавам, защото нали уж всичко трябва да остане тайна!

Марина ПЕТКОВА

Назад

Всички статии на Брой 05, 2020

20 ГОДИНИ БЕЗ ГЕОРГИ БРАТАНОВ

Спомени за човека и твореца
Вярвам в небесния хляб на поезията

24 МАЙ - ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА

Големият ден

ИНФОРМАЦИЯ

Покана за ОС на ССБ

ИСТОРИЯ

75 години от краха на Третия райх

ОБЩЕСТВО

Международен ден на кучетата-водачи
Из книгата "Кучето-водач"
За книжките и хората
Завесата на анонимността или за едното "Браво"
Сляпата Вайша

ПОЕЗИЯ

Представяме ви

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

ТЕХНОЛОГИИ

Как може да ни бъде полезен подобреният клипборд в Windows 10
Windows 10: Някои улеснения при настройване на звуковата схема
iOS: Маркиране, копиране и поставяне на текстово съдържание с VoiceOver