Брой 05, 2020

Тема: ОБЩЕСТВО

Сляпата Вайша

Георги ГОСПОДИНОВ

С лявото око виждала само назад, в миналото, а с дясното – единствено онова, което имало да става в бъдещето. И макар двете й очи да били отворени като на всички зрящи, Вайша все едно била сляпа. Сляпата Вайша й викали всички. Рядко излизала от къщи, а в двора ходела с протегнати ръце, блъскала се в черешата, деряла се из къпините и събаряла грънците под сайванта. Черешата, къпините и грънците не съществували за нея, така, както не съществувал и днешният ден. За лявото й око те още не били дошли от пръстта, за дясното й били вече повехнали или станали на пръст.
Докато Вайша била още малка, майка й първа забелязала странната й слепота. Откъде да знаела, че за лявото око на Вайша жената, надвесена над нея, е току-що проходило момиченце, а за дясното – грозна, изкривена старица.
Когато Вайша проговорила и започнала несвързано да обяснява какво вижда, решили, че на очите й е направена черна магия. Проточила се една върволица бабички, плюели през рамо, дърпали си ушите и цъкали с език.
Да пие божурово семе преди изгрев слънце 40 дни секи ден…
От ястреб жлъчка да сгори и да я наложи на окото, дорде е топла още…
От черна кокошка воденицата да обелиш, сал кожата, люспата - и я тури на очите…
Само една от бабите седяла отстрани, клатела костенурчата си глава и нищо не казвала. Накрая, като станала да си ходи подир всички, рекла тихо, че от нищо файда няма да има, докато не се намери нещо, което да й събере очите и да я върне на тоя свят.
Расла, порасла Вайша, станала хубава млада жена. Дори това, че лявото й око било кафяво, а дясното зелено, само удвоявало хубостта й.
Дошъл един ден млад мъж да я иска за жена, застанал пред Вайша, а тя гледала към него и го виждала така:
Ляво:
Боже, това ли сополиво момченце
дошло да ме иска, милото, ризката
му отвънка, коленцата ожулени, че
аз на него майка мога да съм му, а те
го пратили да ме иска за булка, шега
да си бият, Боже…
Дясно:
Ръцете му треперят, космите му
побелели, грехота е, Боже, ама на
пръст мирише, за път му е дошло
времето, а той булка иска, как да си
легна с него, с какви очи да го
гледам, Боже…
И тъй се повтаряла историята с всеки, който идвал. Не се намерил оня, дето да й събере очите.
Минали години, хубавата Вайша все така продължавала да живее с едното око в миналото, а с другото далеч в дните, които предстояли. Понякога границите, в които виждала, се свивали съвсем, аха да се съберат в днескашното. Но докато за дясното око слънцето току изгрявало, за лявото вече се обелвала месечината. Друг път обаче разстоянието между минало и бъдеще бясно се удължавало, и Вайша шепнела как според лявото й око земята е още пуста и неустроена, тъмнина покрива бездната и нещо (нямала дума за него) се носело над водата. А в същото време пред дясното око се явявал четвъртит град с дължина, равна на широчината му, а градските стени били украсени с всякакви скъпоценни камъни – първият камък бил яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд, петият сардоникс и т.н.
И вечер, като си легнела Вайша, пак нямало покой за очите й. Сънищата й се раздвоявали като змийски език и, докато в съня на едното око гонела пеперудите, а божурите вече били високи, колкото нея, то в съня на другото божурите били откъснати и покривали цялото й вкочанено тяло, а над лицето й се гонели други пеперуди.
Дотегнало й на Вайша така да живее. Намислила веднъж сама да си изчегърта едното око, с пръсти да го отскубне. Добре, ама кое да бъде окото? Ако извадела лявото, все едно да живее само в онова, което идва, а то никак не се задавало добро. И с кого щяла да живее в идното, кого щяла да познава? Ами да извади тогава дясното. Миналите дни винаги са по-уютни, по-сигурни. Ама пък как ще гледа майка си и баща си като сополиви дечица, как ще им вика, как ще живее с тях? Нямало спасение за Вайша ни в миналото, ни в бъдещето.
Няма край тази история. Защото не се намерило нищо на тоя свят, което да събере очите на Вайша, да бъде еднакво както за лявото, така и за дясното й око.
А ако и ти, четящи, като си затвориш дясното око и прочетеш тази история само с лявото, не видиш никакви букви и никаква история, а само чист лист отпреди историята, или пък и лист не видиш, а видиш дървото, от което е направен, тежко ти.
Ако пък си затвориш лявото око и прочетеш всичко с дясното, и пак не видиш буквите, защото са се изличили вече, а хартията се е спрашила на бяла пепел, тежко ми. Или четеш с очите на сляпата Вайша, или тази история е толкова нетрайна, колкото е нетрайно това парче хартия и този увяхващ свят.

Назад

Всички статии на Брой 05, 2020

20 ГОДИНИ БЕЗ ГЕОРГИ БРАТАНОВ

Спомени за човека и твореца
Вярвам в небесния хляб на поезията

24 МАЙ - ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА

Големият ден

ИНФОРМАЦИЯ

Покана за ОС на ССБ

ИСТОРИЯ

75 години от краха на Третия райх

ОБЩЕСТВО

Международен ден на кучетата-водачи
Из книгата "Кучето-водач"
За книжките и хората
Завесата на анонимността или за едното "Браво"
Сляпата Вайша

ПОЕЗИЯ

Представяме ви

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

ТЕХНОЛОГИИ

Как може да ни бъде полезен подобреният клипборд в Windows 10
Windows 10: Някои улеснения при настройване на звуковата схема
iOS: Маркиране, копиране и поставяне на текстово съдържание с VoiceOver