Брой 05, 2020

Тема: 20 ГОДИНИ БЕЗ ГЕОРГИ БРАТАНОВ

Вярвам в небесния хляб на поезията


Разговор с поета Георги БРАТАНОВ, в. "Тракиец", Ямбол, бр.№22, 17 март 1992
Разговора проведе Светозар АВРАМОВ

- Г-н Братанов, какво Ви окуражи в днешното сурово време да издадете едновременно две поетически книги – "Мираж" и "Хипноза"?
- Най-лесното е да кажем, че времето, в което живеем, не е време за поезия. Душата на всеки е разпъната от неумолимите въпроси как и дали ще осигури насъщния хляб, килограма сирене, бурканчето кисело мляко. Каква поезия, Господи! Хората са настръхнали един срещу друг и само от една дума, от един жест може да изригне кратерът на омразата и противопоставянето. Така е. В стихотворението "Пирова победа" има такива редове: "А ние треперим,/ подсмърчаме,/ молим,/ злословим,/ препъваме,/ хапем,/ убиваме./ За какво?/ За кого?/ За този тъй кратък,/ като дъх на глухарче/ живот?" Не утре, а днес поетът трябва да намери кураж в себе си и да изповяда своята остра, дълбоко изстрадана истина. Вярвам в небесния хляб на поезията. Той ще направи хората по-добри, по-мъдри и по-щедри. Кураж ми дават моите съмишленици. Един от тях е Тодор Андреев. Със съдействието на неговата фирма "Геоконсулт" излязоха първите две книги на Библиотека "Зари". В тази Библиотека ще излезе и книгата "Прогнози" от Любомир Котев, благодарение на друг мой съмишленик, Стефан Лазаров от "Промишлена енергетика" - Ямбол.
- Мнозина писатели днес издават непубликувани в близкото минало творби. А Вие посочихте на титулната страница на "Хипноза", че и десетте поеми в книгата са публикувани през последните петнадесет години… Не се ли страхувате, че цензурата можеше да Ви накаже, ако беше доловила острия протест в подводието на произведения като "Червената книга", "Спектрален анализ на мрака", "Смъртта на огъня" и пр.?
- В началото на 80-те години написах поемата "Спектрален анализ на мрака". Тя е голяма, от няколко хиляди стиха. Знаех, че няма да излезе в книга. Тогава пръснах отделните й части в различни цикли, които излязоха в списания и вестници, а някои от тях включих и в стихосбирките "Молитва към човека" (1983), "Превъзмогване" (1988) и "Мираж" (1991). В "Литературен фронт" видя бял свят поемата "Червената книга", но поради липса на място, както ми обясниха, бяха съкратили няколко осемстишия. В едно от тях казвам: "Червена книга пиша аз сега – най-черната до днеска". Създавал съм неприятности на доста редактори с мои публикации. Страхувах се повече за тях, отколкото за себе си. Благодаря на приятелите от ямболския вестник "Народен другар", на пловдивското списание "Тракия", на варненския алманах "Простори", на старозагорския "Хоризонт", на "Литературен фронт" и "Пламък".
- Ако излезем от метофоричността в наслова на новите Ви стихосбирки и от техния контекст, как мислите – има ли още място в душата на индивида за миражи и за хипнози?
- Икономистите твърдят, че кризата ще мине и ще замине. Може би са прави. Но аз се боя за травмите в душата на моя съвременник, за нарушената хармония в отношенията между хората. Как ще възстановим тази хармония? Ще ни трябват миражите на благородството и любовта, хипнозата на вечните човешки истини и страсти. Дълг на изкуството е да ги дари не утре, а, отново подчертавам – днес.
- Считате ли, че сегашната инфлация в културата е временна, че сериозната литература ще оцелее - въпреки пазарния "бум" от порно, криминалета и пр.?
- На книжния пазар има и ще има всичко. Щом е пазар, той ще предлага стока, каквато търсят клиентите. Ще ми се да вярвам, че сред морето от жълтееща се литература все повече ще се умножават островите на сериозната, на истинската поезия, белетристика и публицистика. Читателят ще изпита потребност от тази книжнина, защото в нея ще търси художествения образ на времето, в което му бе съдено да живее, и да бъде негов съзидател.
- Вие сте автор на седем книги. Каква е днес личностната Ви и творческа равносметка?
- Навремето литературният критик Димитър Танев писа, че се отнасям към поезията си като към свещенодействие. Пишех и пиша честно. Другото да оставим на съда на читателите и времето…

ПИРОВА ПОБЕДА

Георги БРАТАНОВ

Вселената ни гледа и се чуди.
С протегнати към нас ръце
тя чака лятото
на земния ни път да я повика,
тя чака одата на радостта
да разцъфти
и да завърже щастие.
А ние треперим,
подсмърчаме,
молим,
злословим,
препъваме,
хапем,
убиваме.
За какво?
За кого?
За този тъй кратък
като дъх на глухарче
живот?!



Назад

Всички статии на Брой 05, 2020

20 ГОДИНИ БЕЗ ГЕОРГИ БРАТАНОВ
Спомени за човека и твореца
Вярвам в небесния хляб на поезията
24 МАЙ - ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА
Големият ден
ИНФОРМАЦИЯ
Покана за ОС на ССБ
ИСТОРИЯ
75 години от краха на Третия райх
ОБЩЕСТВО
Международен ден на кучетата-водачи
Из книгата "Кучето-водач"
За книжките и хората
Завесата на анонимността или за едното "Браво"
Сляпата Вайша
ПОЕЗИЯ
Представяме ви
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ТЕХНОЛОГИИ
Как може да ни бъде полезен подобреният клипборд в Windows 10
Windows 10: Някои улеснения при настройване на звуковата схема
iOS: Маркиране, копиране и поставяне на текстово съдържание с VoiceOver




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9 10