Брой 05, 2020

Тема: 24 МАЙ - ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА

Големият ден


Празникът на св. Кирила и Методия приближава.
Празникът на българските училища и на българския народ!
Какви трепети тоя ден възбужда във всяка българска душа, каква зариста, чиста, мила радост лъхва въз нас от тоя майски ден, заедно с миризмите на люлеките и на здравеца!
Има някаква великденска тържественост в тоя ден, светъл и благодатен. Защото и 24 май (11 май стар стил) е един Великден, Великден на духа и на просветата, на възкресението на новите надежди и през векове заспалите сили на един народ, лишен от велики традиции и жаден за тях.
И сега, подир хилядите разочарования, подир страшните събития, преживени от нас, аз не мога да се отърва от неотразимото обаяние на тоя празник, изпитвам чувства тъй чисти и радостни, каквито изпитват всичките стотини хиляди малки главици, които шумят в оградите на нашите училища и носят в душата си образа на бъдеща България. О, те в своята божествена наивност и безгрижие не познават нашите мъки и терзания!
***
И се повръщам в годините, когато денят на българските просветители, по една заповед, дошла от Пловдив, трябваше да се празнува и в Сопот.
Един ден преди празника, по поръка на учителите, донасяхме цветя и украсявахме училището. Нашите майки бяха в отчаяние: ние опустошавахме градините, късахме и отнасяхме люлеки, картопи, божури, чимишири, трендафили. Носехме от балкана борови клони. Увивахме венци, правехме гирлянди, обкичахме с тях вратни, врати, прозорци, даже картите, даже чешмата на двора – училището потъваше в цветя и зеленина! Защото само то празнуваше: в града нямаше празник.
Но ето осъмва 11 май. В главното училище, пълно с деца и народ, тържество. Картината с образите на св. Кирил и Методий, пратена от Пловдив, е окачена на стената. Венец от божури, зеленина и ранни пролетни цветя украсява картината на двамата величави братя. Единът държи хартия с начертана на нея азбука, другият държи кръст в една ръка, а с другата благославя.
Знаем, че той благославя нас и целия български народ. И с каква любов се взираме в лицето на св. Кирил, и как възторжено гледаме азбуката на хартията, която държи св. Методий!
И те ни гледат кротко, приятелски, като живи.
До тях се красува, пак разкошно окичен с цветя и зеленина, портретът на султана. Това ставаше при всички училищни тържества, дето бе поканван и „агата“, турския администратор на Сопот. Той и сега е тук на първия чин, сред чорбаджиите, облечени в сукнени кожуси с лисичи кожи.
***
Но ето въцари се мълчание.
Главният учител се изправи до катедрата, разтваря един свитък и взема да чете.
Той описва живота и заслугите на двамата монаси. Гласът му е металически и трепери, очите му пламтят от вдъхновение. Ние слабо разбираме величието на нравствения подвиг, извършен от двамата братя: изнамерването българското писмо и покръщението на българския народ, както се казваше тогава. Може би слабо го разбират и нашите родители.
Но ето че вниманието ни се плени и ние всички загълтахме жадно словата на учителя. Той заразказва легендата за присъствието в Преславския двор на св. Кирила и Методия; за изобразяването от тях на стената в палата, по заповед на цар Бориса I, който желаел да види нещо страшно, страшния съд, и след виждането на който Борис прибързал да се покръсти.
Легенда очарователна и наивна, легенда, разказана от някой византийски летописец. Наивна, наивна! Но аз тогава вземах това за истинско събитие. И как ясно се рисуваше във въображението ми картината на страшния съд, с всичките червени пламъци на ада, с черните дяволи, които мъчат грешниците и с куки ги теглят в пламъците; и цар Борис, който гледа ужасен изображението! И самият учител, не знам как, ми се чинеше, че прилича на цар Бориса, и дълго след това аз все си въобразявах, че такъв трябва да е бил Борис, с тая разлика само, че учителят ни учеше по турски език, а цар Борис не ще да е знаел турски.
И с каква скръб по-после, когато четях Венелиновата българска история, преведена от даскал Ботя, аз видях в нея, че това било неистинско нещо, че такова изображение на страшния съд не е съществувало. Помня Венелиновите думи: "Как може Борис, като е поискал да му изпишат страшното, да се уплаши от това страшно?"
***
О, как са поетически легендите, които една по една се разрушават от новите исторически изследователи. Днес даже историческата наука отказва Кирил и Методий да са стъпяли някога в Преслав! И покръщението на Бориса е извършено не от двамата велики братя, а от учениците им, изгонени от Чехско. И даже и Кирил, и Методий (о ужас!) не били българи, а гърци! (Има и такова мнение.) Даже столицата на българските царе не е бил Преслав, а някакъв си изчезнал сега град при Абоба! Ами твърденията на византийските летописци, ами турското название на днешния Преслав: Ескистамбул?
***
Словото на главния учител – тогава реч и проповед наричаха "слово" – трая дълго и се свърши в пълна тишина. (Ръкоплясканията не бяха познати още.) Захванаха се песни. Най-напред песента на Кирила и Методия: "И след тисяща години", съчинена от пловдивския учител Якима Груев. После изпяхме песента в чест на султана: "Нушири нур Абдул Джихан", също произведение на Груева. Агата, със светнали от щастие очи, си гладеше брадата пред вида на тая бъдеща покорна рая на негово величество султана.
– Ашколсун, чоджуклар! (Да сте живи, деца!) – каза той, когато се свърши турският химн.
Изпя се песента на сопотското училище, съчинена от учителя Юрдан Ненов. Още помня първия й куплет:
На насочена рътлина
при изданките балкана
на цял век от четвъртина
храм Минерви се издига.

Напразно професор Шишманов в юбилейната си реч твърдеше, че по онова време българската поезия не цъфтяла!
Тържеството се свърши. Множеството шумно излиза из училището. В учителската стая поднасят кафе на агата и на първенците. А учениците на бурни рояци се разточват кой къде види, за да играят, лудуват.
Едни отиват на Трапето – голия широк хълм на север от училището – и играят на "роби" или на прескачане; други образуват две войски и се бият с юмруци или с камъни, по-отдалеко: трябва да се изхарчи набралата се енергия. Други отиват в гробищата (в училищния двор) да ги лучат с камъни и да ги събарят в чест на св. Кирила и Методия. Тоя ден всичко беше позволено на тая необуздана армия от малки башибозуци.
***
По пладне класният учител Юрдан Ненов и другите учители повеждат класните ученици към манастира "Св. Спас", в полите на Стара планина, там да продължат и завършат празненството. Под сенките на ширококлонестите орехи, по сочната зелена трева те насядваха. Там се захващаха пак песни, но не вече училищни или турски, а българската тогавашна марсейлеза: "Поискал гордий Никифор". Гърмеше ли, гърмеше марсейлезата! Ръцете на учителите махаха застрашително при кръвожадния стих: "Сечи, коли, отечество да се освободи!"(Чинтуловите бунтовни песни още нямаше и тая ги заместяше.) После прескачания на големите сиви балвани, врасли в полянката. По-младите учители сьщо вземаха участие в тоя спорт.
Тази идилия траеше, докогато последните слънчеви лучи угасваха по върховете на Стара планина и по върха на високия манастирски бор, а месечината изгряваше през клоните. Тогава учители и ученици се завръщаха в Сопот с песни. Целият кър ехтеше.
Но когато влазяхме в Сопот, пак захващахме "марсейлезата". Знак за това даваше сам учител Юрдан, който махаше войнствено с бастуна си, като един генерал със сабя, ободряващ за сражение войниците си. И пак страшното: "Сечи, коли, отечество да се освободи!" И при тая песен се разбуждаше градът. Кучетата сърдито залайваха, прозорците светваха, вратните се отваряха и излизаха домакинките, да видят и чуят шумното шествие, с което се завършваше "даскалския празник".

Иван ВАЗОВ



Назад

Всички статии на Брой 05, 2020

20 ГОДИНИ БЕЗ ГЕОРГИ БРАТАНОВ
Спомени за човека и твореца
Вярвам в небесния хляб на поезията
24 МАЙ - ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА
Големият ден
ИНФОРМАЦИЯ
Покана за ОС на ССБ
ИСТОРИЯ
75 години от краха на Третия райх
ОБЩЕСТВО
Международен ден на кучетата-водачи
Из книгата "Кучето-водач"
За книжките и хората
Завесата на анонимността или за едното "Браво"
Сляпата Вайша
ПОЕЗИЯ
Представяме ви
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ТЕХНОЛОГИИ
Как може да ни бъде полезен подобреният клипборд в Windows 10
Windows 10: Някои улеснения при настройване на звуковата схема
iOS: Маркиране, копиране и поставяне на текстово съдържание с VoiceOver




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9