Брой 06, 2020

Тема: ТЕХНОЛОГИИ

Брайловото писмо в света на новите технологии


В последно време, предимно в библиотечния речник, а и не само, активно се използват термините "иновация", "иновативни технологии", "иновативно развитие", "иновативни методи" и други подобни. В пресата е широко представен в различни контексти такъв подход като сравнение на иновативни и традиционни методи. В същото време ясно се разбира, че универсалната характеристика на културата, както и на библиотечната индустрия, е единството на традицията, осигуряващо нейната стабилност и устойчивост, и иновациите, без които нейното обновяване не е възможно. Различни комбинации от традиции и иновации осигуряват основата за класифицирането на различни сфери на дейност (и обществото като цяло) като традиционно и модерно, когато в първото доминират традициите, а във второто - иновациите, представляващи основни ценности.
За слепите хора брайловото писмо е техният начин на четене и писане, тоест - това е техният традиционен начин за достъп до информация. Днес ще обърнем вниманието си върху това как традицията продължава да се утвърждава в иновативните методи.
От средата на ХХ век до днешни дни има тенденция за намаляване на брайловите читатели. Причината е говорещата книга на ленти, касети и дискове. В наши дни това става чрез говорещите програми, инсталирани в компютри, лаптопи и смартфони. Това е удобно за по-бързо и неограничено четене. От него се възползват всички, но най-вече късноослепелите, при които осезанието не е добре развито. Независимо от тенденцията, и днес възниква въпросът за значението на брайловото писмо.
По един европейски проект през 2015 г. проф. д-р Урсула Хофер от Цюрих и проф. д-р Маркус Ланг от Хайделберг са анкетирали 819 слепи в Швейцария и Германия. Те са били на възраст от 6 до 89 години. Изследването е показало, че брайловото писмо все още играе голяма роля за образованието, професионалната заетост и културата на тези хора. В разработката на проекта са регистрирани възможностите на слепите и на хората с ограничено зрение спрямо виждащите и четящите. Установено е, че най-успешни са тези, които комбинират тактилното четене със слушане от компютър. Те могат да пишат и четат бързо.
В България първата сериозна крачка в техническия прогрес по отношение на брайловото книгоиздаване е брайловата печатница, създадена преди повече от 50 години. Тогава тя е единствената печатница, която наред с периодичните издания на Съюза на слепите адаптира и отпечатва учебници на брайл, придружени с илюстрации и чертежи, предназначени за училищата за слепи деца. Издавани са също художествена литература и речници.
Независимо от това, до 1994 г. в България книгите, издавани от една друга институция - Читалището на слепите, са писани ръчно. От въпросната година читалището започва да отпечатва брайловите книги чрез компютър и брайлов принтер.
Наред с брайловите принтери, които отдавна са станали обичайна част от ежедневието на незрящите, светът на технологиите продължава да се развива. Най-удивителното е, че, независимо от множеството алтернативни възможности за достъп до информация, брайловият шрифт си остава приоритет за множество технологични компании-гиганти.
Изследователска група начело с проф Рамакришнан в Индийския институт на науките е разработила програмата PrintToBraille с отворен код GUI интерфейс, която може да се използва от всеки за конвертиране на сканирани изображения на печатни книги в брайлов текст.
През 2006 година Европейският съюз постановява задължителна директива - опаковките на лекарствата, които се продават, да имат релефно означение на опаковката и така светът на виждащите неволно се запознава с брайловия шрифт.
Брайловото писмо дава истинската грамотност. То увеличава шанса при изучаването на чужди езици, като остава незаменимо средство за информация и в нашата технологична епоха.
Брайловият шрифт може да се разглежда като първата схема за двоично кодиране в света. Системата се състои от две части: 1. Кодиране или изписване на буквения символ, състоящ се от комбинации от шест точки. 2. Декодиране на символа, прочитане и възприемане на смисъла на символа.
Това дава възможност да се образуват 63 възможни различни комбинации или по-точно 64, ако броим и клетката без нито една издигната точка.
Пунктуацията е представена от свой собствен набор от комбинации. Днес се използват различни комбинации от кодове в различните езици по света, а и не само - използват се и в различни области като математика или музика. Въпреки това шестте точки в едната брайлова клетка предлагат само 63 възможни различни, неповтарящи се комбинации. Ето защо много брайлови символи имат различно значение в зависимост от контекста. Пример е цифреният знак - съчетание от точки, поставянето на което показва, че следващият знак трябва да се чете като цифра, а не като буква.
Най-старият метод за ръчно писане е на плоча и шило. Следващата крачка е писането със специална брайлова машина. Това е по-бързият и удобен начин, по-широко разпространен и практикуван. При механичното напечатване на текстове с голям обем - учебници, книги и справочници, е възможно двустранното печатане на листа. Съществуват брайлови принтери за възпроизвеждане на текст директно от компютър. Друг източник на брайловите символи е брайловият дисплей. Той показва какво е изписано на монитора.
С въвеждането на компютърния печат се появява и така наречената електронна книга.
И до днес е запазен апаратът на Клайн, който дава възможност за писане и четене с изработените матрици на буквите и техните релефни изображения. Това обаче се оказва един твърде бавен и непродуктивен метод. Така че гениалното откритие на Луи Брайл си остава ненадминато.
Дълги години само брайловата грамотност е била възможност за комуникация на слепите и чрез нея те са имали, макар и ограничен, но все пак достъп до информация. Затова тя е ценена изключително много. За да се разшири притокът на информация, в началото на миналия век у нас започва преписването на книги на брайл. Времето, когато брайловите книги бяха само в един екземпляр, продължава до 90-те години. Дотогава информацията чрез брайл се допълва и от брайловите периодични издания.
С развитието на новите технологии достъпът до информация се разширява и започва отливът от брайловото четене и писане. Говорещата книга дава възможност за по-бърз и лесен достъп до художествената литература и така брайловата книга отстъпва. Хората без зрение започват да заместват брайловата плоча и шилото с диктофони. Електронните книги и интернет са още по-привлекателни и удобни. Желаещите да учат брайл постепенно намаляват и така от групово обучение по брайл то се превръща в индивидуално.
Независимо от това, ползите от БРАЙЛОВАТА ГРАМОТНОСТ са безспорни.
Въпреки че читателите на брайловата литература вече не са много, брайловото писмо си остава все така жизнено необходимо за мнозинството от хората без зрение. За тях то означава пълноценен и осмислен живот, означава по-голяма самостоятелност и независимост в основни жизнени сфери – образование, ориентиране и мобилност, общуване, бит и игрова дейност.
Като човек, владеещ брайл, искам да се спра на ползите от брайловото писмо. Хората, които са свикнали да пишат и четат по този начин, не могат да се откажат да го ползват, независимо от новите информационни технологии. Особено ценен помощник е то за незрящите, които живеят сами или без виждащ човек в семейството.
Със самозалепващите етикети могат да се надписват толкова много неща – бурканчетата с подправки, бурканите с консерви за зимата, боите за обувки, червилата, дезодорантите, лаковете за нокти, книгите от домашната библиотека, компактдисковете и всичко, което е необходимо. Могат да се сортират документите в класьори, разпределени в джобове с брайлови бележки в тях.
С помощта на брайловото писмо могат да се записват готварски рецепти, модели за ръчно плетиво, телефони и адреси, да се водят бележки и кореспонденция с приятели. Вярно е, че всичко това вече може да се прави с компютрите, таблетите, смартфоните и дори със специални устройства, но едното в никакъв случай не замества другото, а те взаимно се допълват.
Убедена съм, че и картоиграчите също са дълбоко признателни на 16-годишния френски юноша. Не трябва да пренебрегваме също помощта, която получаваме чрез брайловите надписи на опаковките на лекарствата. Това неоспоримо ни дава самостоятелност и още една причина да учим брайл.
В много обществени сгради в чужбина, а вече и в някои у нас намираме брайлови надписи в асансьорите. Така незрящият човек може самостоятелно да натисне необходимия бутон. Указателните брайлови надписи на железопътни гари, автогари и летища несъмнено подпомагат невиждащите брайлово грамотни пътници.
В много от световните хотелски вериги, а в последно време и в по-малките частни хотели номерацията на стаите се изписва паралелно и с брайлови цифри. Така незрящите брайлово грамотни хора могат лесно да се ориентират и намират нужната им стая.
Разнообразна и актуална информация получаваме все още и от брайловия периодичен печат. При четенето на брайл участват повече анализатори. Лесно може да се направи бърз преглед на текста, да се варира напред и назад по него и да се продължи. Ползите от владеенето на брайл могат да се допълнят не на последно място и от професията на коректорите и редакторите. В тяхната работа незаменим помощник са брайловите дисплеи, независимо от високата им цена, която ги прави по-малко достъпни. Чрез тях коректорът получава пълна информация за текста и това спомага за по-голяма прецизност в работата му.
Новите технологии разширяват възможностите за подобряване на достъпността на слепите до стоки и обществени места и улесняват по-широкото въвеждане на брайлови надписи. Всичко това предизвиква отново необходимостта от изучаване на брайл.
От дълги години се произвежда брайлова плоча с възможност за двустранно писане на листа. Като осъвременен неин вариант преди няколко години бе представен един уред за писане, представляващ едноредова плоча, през която листът се превърта с помощта на валяче. Удобството за привържениците на този традиционен метод на писане е, че откъм задната страна на листа точките са изпъкнали, а връхчето на шилото е с вдлъбнатина. По този начин пишещият не използва огледалния начин на писане, а изписва текста директно – така както той ще бъде прочетен. Удобството на този прибор е и във възможността за моментална проверка на текста.
С въвеждането на компютрите се откриват нови възможности за брайловия шрифт. Чете се непосредствено чрез тактилен дисплей. Отделният знак има осем точки, които могат да представят 256 комбинации. Това позволява изписването на множество допълнителни знаци, влизане в мрежите, в електронните библиотеки, в дигиталния текст.
Успехът и кариерата на много реализирали се незрящи хора се дължат на две неща - технологии и брайл. Това може да прозвучи странно за мнозина, дори и за някои незрящи и слабовиждащи, защото брайлът и технологиите често се описват като врагове. Много защитници на брайла обаче твърдят, че именно брайловата грамотност е ключът за осигуряването на трудова заетост и устойчиви средства за препитание на незрящите. При ниво на безработицата сред слепите от над 70% мнозинството (приблизително 80%) от онези, които имат работа, имат нещо общо помежду си - те четат на брайл.
За Джордин Кастър, която е незрящ инженер специалист, брайлът е решаващ за новаторската й работа в Apple. Тя настойчиво отстоява, че технологиите са допълнение към брайла, а не негов заместител:
- Ползвам брайлов дисплей всеки път, когато пиша програмен код - казва тя. - Брайлът ми позволява да зная как точно изглежда кодът.
Когато програмира, тя използва съчетание от математически и текстов брайл. Джордин дори заявява, че въпреки огромното присъствие на технологии в живота й, тя все още предпочита да чете на брайл дневния ред на работните срещи.
Ново и безспорно удобство за брайлово грамотните незрящи потребители на Аpple е възможността за набиране на текст директно от дисплея на телефона посредством така наречения "брайл скрийн инпут" (метод за набиране на брайл). Този начин на писане улеснява и ускорява процеса, а също така поддържа нивото на брайлова грамотност у незрящите потребители, като им дава възможност директно да въвеждат брайловите символи.
Изучаването на брайловата азбука е от основно значение за слепите деца, помагайки им да достигнат ниво на грамотност - конкурентно на своите зрящи връстници. Екип от лабораторията за иновации към Харвардския университет (HIL) е разработила нова система, която позволява всеки сам да се научи да използва брайловото писмо без необходимост от специално обучен преподавател.
Едно от предизвикателствата, с които педагозите се сблъскват при преподаването на брайлово писмо на повече хора, е, че процесът отнема много време. Екип от учители и технологични специалисти от HIL са се справили с този проблем, разработвайки устройство, наречено The Read Read. Това е първата система, която позволява на всеки да научи брайл самостоятелно.
Устройството се състои от реагиращи при допир плочки, всяка от които съдържа брайлова буква, и при докосване задейства аудио файл със звука на буквата. Когато няколко плочки се подредят една до друга, потребителят, докосвайки брайловите букви, може да чуе думата. Ученик с аутизъм, който преди това не можел да разбере езика на брайловото писмо, успял да научи буквите от А до J (10 букви) след само две 20-минутни сесии. Засега устройството работи само на английски език.
В процес на разработване и тестване е едно изобретение, което учените от Харвард са нарекли препрограмиращ се брайл. То би позволило отпечатването на няколко страници текст само върху един лист от тънка еластична материя. Ако изобретението докаже ефективността си, в бъдеще това би спестило тонове хартия и би улеснило незрящите, които предпочитат този традиционен начин на четене.
Една от последните новости в брайла е, че британска компания пуска на пазара брайлов електронен четец за незрящи хора, който би трябвало значително да подобри техните възможности за четене. Копие на Библията може да отнеме около 1,5 метра пространство на рафта. Британската фирма Bristol Braille Technology обаче се надява да промени това с Canute 360 - тяхното устройство, което наричат "Kindle за незрящи". Те твърдят, че това е първият многолинеен електронен четец на брайлово писмо в света, показващ девет реда брайлов текст наведнъж или около една трета от страница с обикновен печат. Това означава, че трябва да се натиска бутонът за напред за всеки 360 символа.
Всеки текст, преформатиран в брайлов код, може да бъде изтеглен на Canute, така че потребителите ще имат достъп до множество материали за четене.
Окончателният прототип на Canute е с цена, подобна на лаптоп от висок клас.
Преди време се появи и новината за изобретяването на таблет за незрящи. Това трябваше да представлява таблет с брайлов дисплей, разработен от екип с българско участие, но този продукт не е реализиран на пазара, поне до момента.
От няколко години вече съществува умният часовник dotWatch, който работи в тандем със смартфони както под Аndroid, така и под IOS. Той е създаден от малка южнокорейска компания. Устройството подава информацията чрез брайлов шрифт. На "дисплея" на този часовник едновременно могат да се изобразяват 4 символа, по 6 точки всеки от тях, при честота на обновяване от 1 до 100 пъти в секунда в зависимост от подготовката на конкретния човек.
На миниатюрния брайлов дисплей, релефно, с брайлов шрифт незрящите потребители могат не само да проверят колко е часът, но и да прочетат името на входящо повикване, както и текстови съобщения.
Компютрите позволяват на потребителите да съхраняват цифрово стотици брайлови материали, които в противен случай биха били големи и нетрайни в отпечатан вид.
Технологията е ключът към увеличаване на жизнеността на брайловото писмо чрез достъпа на повече хора до нея.
Отдавна съществуват и портативни безжични брайлови дисплеи.
Световният лидер в производството на помощни технологии за слепи и слабовиждащи Freedom Scientific още през 2012 г. пусна на пазара брайловите дисплеи Focus 40 Blue и Focus 14 Blue – следващо поколение брайлови дисплеи Focus.
Иновативният Focus 40 Blue е почти с 40% по-малък и по-лек от предишния модел, но включва дори по-големи възможности, например по-елегантна брайлова клавиатура. Освен това той е по-малък и по-издръжлив.Това е устройство с пълноценен брайлов интерфейс. Клавиатурата е създадена така, че да бъде максимално удобна, за да се ползва дълго време за бързо и прецизно четене на брайл. 40-те брайлови клетки ви позволяват да извършвате сериозна работа на компютъра си, малкият му размер и Bluetooth връзката го правят чудесен за свързване с широка гама мобилни устройства, така че можете да пращате и получавате текстови съобщения и електронна поща на смартфона си, докато пътувате.
Джобният Focus 14 Blue е мъничък, но мощен 14-клетков брайлов дисплей с пълна 8-клавишна брайлова клавиатура и всички възможности на Focus 40 Blue.
Двата дисплея имат Bluetooth и USB връзка и са напълно съвместими с JAWS BrailleIn, програма за въвеждане на брайлов краткопис (Contracted Braille) в много приложения за Windows.
Все по-широко разпространение сред незрящите брайлисти добива брайловата клавиатура, наречена ВraillePort, разполагаща с блутут връзка към всякакви устройства. Това устройство е продукт отново на британската компания "Bristol technologies". То представлява стандартна брайлова клавиатура с 8 клавиша, чрез която набраният текст се появява като обикновен на устройството, с което е свързана – компютър, лаптоп или смартфон.
Orbit20 представлява също брайлова клавиатура, но и с брайлов дисплей, разполагаща и със слот за SD-карта и блутут връзка. Създаден на това устройство документ може да бъде пренесен и съхранен върху картата памет.
Braille sense polaris е практически брайлов нетбук без визуален дисплей. Той работи под Андроид, има брайлова клавиатура, брайлов дисплей, блутут връзка и възможност за самостоятелна връзка с интернет.
За разлика от него устройството BrailleNote touch има сензорен екран и също работи под Андроид.
Съществуват и други подобни иновативни устройства, но всички те са разновидности на гореспоменатите, а целта им е една – улесняване на незрящите хора в ползването на съвременните технологии посредством брайловото писмо.
Друга полезна иновация е многоредовият брайлов дисплей.
Новата пневматична технология ползва течност или въздух, което позволява свиване и разширяване на елементите на системата. Така се образуват изпъкнали точки по дисплея, които съставят брайлови знаци. Целта е да се постигне изписването на цяла страница наведнъж.
Всички тези технологични новости за пореден път доказват значимостта на брайловото писмо и необходимостта от него в живота на незрящите хора.
Още едно доказателство за необходимостта от изучаването и ползването на брайл е наличието на множество услуги, предоставящи транслирането на дигитален текст в брайлово кодиране за печат.
Пример за това е онлайн платформата RoboBraille.
Платформата е напълно достъпна за потребителите на повече от 15 езика и предоставя услуги, свързани с конвертиране на всякакви формати текстове. Според индивидуалните желания на потребителя труднодостъпни за четене документи могат да бъдат конвертирани в аудио, чист текстов формат, както и в кодове за брайлов печат. Целта е да се създаде практически неограничен набор от достъпни за всеки нуждаещ се материали.
Брайл услугите, които roboBraille предоставя, се изразяват в транскрибирането на документи в и от контактно и безконтактно брайлово писмо в съответствие с брайловия код на датски, британски английски, американски английски, италиански, френски, гръцки, немски, исландски, норвежки, португалски, словенски и испански. Документите могат да бъдат допълнително форматирани, страниците да се номерират и да бъдат предоставени в готов за отпечатване вид в различни дигитални брайлови формати. Езиковите пакети на услугите непрекъснато се обогатяват. Неслучайно на множество места по света – публични библиотеки, университети и така нататък, вече съществува услугата сканиране и отпечатване на брайл на учебна, справочна и художествена литература. Защото, особено що се касае до научаването и възприемането на информация, за слепите хора познанието си остава най-достъпно чрез четене и писане на брайлов шрифт.
Изнесените дотук факти подкрепят тезата, че брайловата грамотност е истинската грамотност за слепите и не може да бъде заменена по никакъв начин.
В света има шест хиляди езика и повече от сто азбуки. Брайловият шрифт е пригоден за всички тях - от латинската азбука до китайски и арабски писмености. Брайловата система е универсална и способна да изразява вокалните и писмените знаци. Известно е, че има текстове, които се четат отдясно наляво, както и такива, които се четат отдолу нагоре - брайловото писмо се чете на всички езици по един и същи начин. За това спомагат двете конференции – от 1878 г. и от 1950 г., по време на които се уточнява и уеднаквява брайловата система. Същото се отнася и за нотописа.
Брайловото писмо е гениално откритие. То дава пълноценна грамотност и служи за самостоятелността на незрящите като пълноправни граждани. Ние сме тези, които трябва да настояваме за приемането на брайловата азбука като равностойна на азбуките на хората с нормално зрение и така няма да се чувстваме дискриминирани.

Марина ПЕТКОВА



Назад

Всички статии на Брой 06, 2020

1 ЮНИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДЕТЕТО
За Бате Асен и палачите на детството
Не съдете децата сурово
БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА!
Писмо на един англичанин за 2 юни
ГЛОБУС
Виетнам
ОБЩЕСТВО
Винаги ли е злато мълчанието
Фирмената култура – вчера, днес и утре
6-те най-често срещани грешки, когато помагате на незрящи
ПОЕЗИЯ
Поетичен конкурс "Зрящи сърца"
Наградените от конкурса
ПРОЕКТИ
Ново ръководство за ползване на Microsoft Word от незрящи потребители
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ТЕХНОЛОГИИ
Брайловото писмо в света на новите технологии
Изкуствено око може да помогне на слепи да прогледнат отново




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9