Брой 06, 2020

Тема: ПОЕЗИЯ

Наградените от конкурса


ИЗВЪНРЕДНА ПОЕЗИЯ

Дилиян МАНОЛОВ

Първа награда в конкурса "Зрящи сърца" - 2020 г.

Закопчавам цип,
на яке без ръкави,
отдолу съм с тениска с
дълъг ръкав.
Ще си направя етническа филия.
С червен пипер и нещо мазно.
Обаче дъгата,
тя си е същата.
Оранжевото не се е отцепило на автономни точки.
Зеленото знае,
че за да го има,
жълто и зелено трябва да се сливат.
И лилавото,
защо пък то не последва червеното, синьото,
зеленото в управление на хората?
Алергичен съм,
някой преди мен е преял с прогрес.
Не знам дали точно обичам
или искам да не съм сам,
или само да продължа рода.
Не знам дали е точно приятелство,
като се виждаме през месеци
и часовника получава аритмия от бързане.
Поглеждам към бонзая.
Каква жестокост към черешата.

ПОСЛАНИЕ КЪМ ЗРЯЩИТЕ

Петър НЕШЕВ

Втора награда в конкурса "Зрящи сърца" - 2020 г.

Очите ви са нашите очи,
заместващи бастуна бял, сигнален.
Една до друга крачат две съдби.
Едната в светло, друга – в мрак тотален.

Очите ви са нашите очи!
Ръцете ви са мостовете живи!
По тях към нас човещина върви
и вярвайте, тя прави ни щастливи!

Очите ви са нашите очи,
превеждащи през дните ни нелеки.
Към Бог отправяме сега молби:
– О, Боже, здраве Ти дари на всеки,
с когото ний, незрящите, вървим
по трудните, житейските пътеки!

НЕ МИ Е НУЖНО МНОГО

Иван КАРАСТОЯНОВ

Трета награда в конкурса "Зрящи сърца" - 2020 г.

Не ми е нужно много, Боже,
не ми е нужно никак много -
вода, храна, бюро и ложе,
покой в ума, в гърдите - огън.
Защо животът тъй е сложен,
та нещо малко все не стига?
Защо поне веднъж не може
да стане всичко, както в книга?
Когато в миг злочест, безпътен,
изгубвам сетни сили, вяра,
магично някак - с блясък, с тътен -
да влезе всичко в ред и в мяра.
Да трае после с дни и нощи
пирът за таз добра развръзка,
да няма никой мисли лоши,
да властва обич бурна, дръзка!
Но не пиянски, не, а кървав,
разкъсващ, хищен, див е краят,
когато нещо грешно тръгва
и куп мечти за миг изгарят.
Вода, храна, бюро и ложе,
покой в ума, в гърдите - огън.
Това ми стига, стига, Боже!
Нима жадувам толкоз много?

ЗАЛЕЗ НАД МОРЕТО

Ивайло ЦАНКОВ

Награда за млад автор в конкурса "Зрящи сърца" - 2020 г.

Последните лъчи оглеждат се в морето.
Сякаш искат нещо те да кажат.
Може би във тях е запечатана история човешка,
а може би са просто останките от спомени.

В морето сякаш времето е спряло.
Вечността превръща се във кратък миг,
колко ли тайни е във себе си събрало
все едно е... Залезът просто е красив.

След него, небето притъмнява.
В душата става някак пусто.
И вече нищо не остава
и даже спомените стават чужди...



Назад

Всички статии на Брой 06, 2020

1 ЮНИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДЕТЕТО
За Бате Асен и палачите на детството
Не съдете децата сурово
БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА!
Писмо на един англичанин за 2 юни
ГЛОБУС
Виетнам
ОБЩЕСТВО
Винаги ли е злато мълчанието
Фирмената култура – вчера, днес и утре
6-те най-често срещани грешки, когато помагате на незрящи
ПОЕЗИЯ
Поетичен конкурс "Зрящи сърца"
Наградените от конкурса
ПРОЕКТИ
Ново ръководство за ползване на Microsoft Word от незрящи потребители
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ТЕХНОЛОГИИ
Брайловото писмо в света на новите технологии
Изкуствено око може да помогне на слепи да прогледнат отново




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9