Брой 06, 2020

Тема: ГЛОБУС

Виетнам

По Меконг, в света на незрящите и един незабравим рожден ден

Из пътеписите на Trip Cookbook

Ден 13
Последен ден във Виетнам. От притеснение да не изпуснем уж най-голямата атракция около Хо Ши Мин - делтата на Меконг, от предния ден се бяхме записали на целодневен тур.
Понеже нямахме безплатно вземане от хотела, станахме по-рано сутринта и тръгнахме пеш към мястото на събиране на групата, изпускайки закуската. Все пак стигнахме раничко и имахме време за по едно кафе.
Беше рожденият ден на Вики, та седнахме в доста пош кафетерия, където цените си бяха като в София, но пък кафето беше супер и хапнахме по една тортичка.
За тура ще ви кажем истината - абсолютен туристически капан, от най-класическите. Спирахме на 6 - 7 места, като навсякъде искаха да ни продадат нещо - я мед, я змийско вино, я кокосов памук... Все глупости.
Самата река е страшно мръсна, с гъста кафява консистенция, дори на едно място видяхме плуващо умряло куче - отврат! Първо пътувахме около час и половина с автобус до едно от градчетата, откъдето тръгват лодките, като по пътя спряхме да видим някакви храмове, които още ги строяха, явно като туристическа спирка, никак неавтентични. След това в лодката не ни обясниха нищо, просто чувахме 1 час как бръмчи моторът. Спряхме на един малък кей и оттам се прехвърлихме на малки лодки, като в тях бяхме само 10-ина минути, но това беше може би най-автентичното от деня. Спряха ни на някакъв кей, където уж да пробваме плодове, дойдоха разни певици, пяха кофти и искаха пари. Общо взето турът беше евтин, но на всяка крачка трябваше да оставяме по нещо, за да не се обиждат хората, при които ни оставяха да висим по половин час.
Край на тура. В Хо Ши Мин сме и в хотела ни смениха стаята след оплакванията ни от вчера, че мирише на цигари. Вечерта поне започва добре. Вики искаше да посетим пазара Биен Тан, преди да си тръгнем, аз обаче бях чел, че е много туристически и в нета проверихме, че затваря в 7. Все пак викнахме един Граб с дестинация пазара... Докато чакахме Граб-а пред една странно добре поддържана сграда с високи огради и големи метални порти, всички които влизаха или излизаха от нея ни поздравяваха много учтиво и без изключение бяха добре облечени западняци. След малко пристигна нашият Граб и по случайност остави предишните клиенти точно тук, и те, слизайки, направо ни заговориха, пак твърде учтиво и странно. Оказа се, че това е църква на "Свидетелите на Йехова", каквото и да значи това. Докато бяхме на път, решихме да не ходим на пазара и сменихме дестинацията с една от най-високите кули в града - БитЕкско. Там, на 51-вия етаж, имаше приятен бар, в който пихме по един коктейл за по 250 000 донга или към 20 лева. Страшно скъпо за Виетнам, но пък гледките бяха яки. В самата сграда има и наблюдателна площадка, за която входната такса беше колкото 1 коктейл в бара, и гледката е същата, та по-добре идете в бара. Уж най-добрата маса с гледка до прозореца беше резерве и първоначално ни сложиха доста по-навътре, ама с 2 - 3 приказки ни преместиха.
След коктейла имахме резервация в един ресторант за вечеря, но Вики нищо не знаеше. Ще оставя да разкаже тя от първо лице за преживяването ни там...
Получих страхотен подарък за юбилея ми! Не, не е най-новият айфон, даже не може да се пипне. Вероятно някои от вас са чували за такъв тип изживяване, но аз да си призная не бях.
След бара се отправихме към незнайна за мен посока. Граб-ът ни остави в близост до един ресторант, пред чието заглавие ми направи впечатление колко много хора си правеха селфита.
Нямах си и на идея за какво е всичко това. Прекрачихме прага и любезно бяхме посрещнати от младо момче. Бяхме поканени да се настаним удобно на диван, който въобще не приличаше на място за вечеря, и ни предложиха напитка.
Аз все още не знаех какво става. Попитах къде е тоалетната и ми беше отговорено "поемете вляво и се върнете бързо, тъй като играта трябва да започне". "Каква игра?!", си помислих аз... Изведнъж започнаха да ми се появяват кадри от всички части на "Убийствен пъзел"! Къде попаднах и каква е тази игра? Нещо не ми се излизаше от тоалетната, закъде да бързам...
Върнах се аз, поседнах на удобното диванче, леко притеснена от това, което предстои, и изведнъж забелязах как един висок, рус мъж, който определено се открояваше от останалия персонал, състоящ се от виетнамци, заглаждаше в правилна посока влакната на съседния диван, от който току що бяха станали други клиенти. Епизодите на "Убийствен пъзел" още по-бързо започнаха да се прехвърлят в главата ми, мисля, че космите на ръцете ми леко настръхнаха. А бе, настръхнаха си… След минута при нас дойде едно момиче, държеше нещо в ръцете си и започна да обяснява нещо, като жестикулираше. Не беше нужно много време, за да разбера, че момичето е глухонямо. Разположи пред нас двамата две дървени формички с фигурки и превръзка за очите. Разбрах какво се искаше от нас. Това беше нещо като лека подготовка за това, което предстоеше да се случи. В началото беше леко конфузно, но след минутка и още глътка от коктейла сякаш някак автоматично ти идва наум да разбереш чрез опипване коя фигурка към коя част на пъзела принадлежи. Знаех си аз, че цялата работа има нещо общо с пъзел. След като и двамата успешно поставихме частите там, където им беше мястото, бяхме потупани по рамото. Свалихме превръзките от очите и бяхме подканени с жестове да се отправим към друго помещение.
Това е ресторант, който има за цел да те запознае с начина, по който слепите и глухонеми хора възприемат света около себе си. Отварям малка скоба, за да споделя нещо от предходната вечер.
Оставям на вас да прецените случайност ли е, че предходната вечер по време на вечеря на тераската, където бяхме седнали, в погледа ми се заби жена с бял бастун, която крачеше по улиците на Хо Ши Мин (или старото му име Сайгон), а там е смелост зрящ човек само да си помисли да пресече улицата, гъмжаща от хиляди скутерчетата, та какво ли беше усещането за нея?
Връщам се към вечерята. Персоналът ни отведе към друго помещение, пред което беше застанал нашият домакин за вечерта. Неговото име бе Бау, посрещна ни с огромна усмивка и сподели с нас, че е незрящ. Помоли да му запомним името, тъй като само така щяхме да имаме връзка с него в случай на необходимост. В това време излизаше една компания от помещението, вероятно американци. Хората навярно бяха прекарали дълго време в тъмнина, тъй като си личеше раздразнението на очите им при сблъсъка със светлината. При срещата ни с тях се зачудих - какво пък толкова се радват!? След час и половина-два напълно ги разбирах. Бау ме помоли да му подам двете си ръце и ги постави на раменете си. Митко съответно постави своите две ръце на моите рамене и потеглихме към тъмнината. Да, беше тъмно, сякаш си си затворил очите в тъмна стая, преди да заспиш, но чувството, че клепачите ти са отворени кара мозъка ти да се чуди какво се случва. Бау ни настани на малка масичка за двама, след което детайлно ни обясни какво има в близост до нас, къде са приборите, чашите и всичко необходимо да се насладим на вечерята си. Имахме избор от две менюта - азиатско и западняшко, излишно е да споменаваме кое избрахме.
След няколко минути започна да идва и храната. Първият сет беше с предястия. Не мога да ви опиша усещането, този път пък взеха да ми се появяват сцени от реалитито "Страх"... Правиш малка хапка, а въображението ти избухва.
Представяш си змиорки, кучета (защото все пак си във Виетнам и всичко може да очакваш) и какво ли още не. Ядеш, ама то е вкусно, та дори и хлебарка в сладко-кисел сос да е. Леле, голямо нещо са това сетивата! Когато едно от тях не функционира, другите сякаш гледат с пълна сила да компенсират липсата.
Менюто ни беше тристепенно. След предястията дойде време на основното. Не бях сигурна на 100% какво беше, но беше уникално вкусно. И накъде без десерт…
Всяка част от менюто беше комбинирана с подходящо за целта вино. Смея да кажа, че комбинацията беше изключително сполучлива. Прекарахме два часа в тъмното помещение. Там не бяхме сами, имаше и други хора, които изживяваха същото. Чувахме ги как си говорят и разбирахме по някакъв начин на какво разстояние се намират. Единственото нещо, което леко ме смущаваше, бяха две светлини, които подсказваха на зрението ми, че съществува. Подозирахме, че това са инфрачервени камери, които следят за безопасността на гостите в ресторанта. Така си и беше. Даже смятаме, че хората, които ни наблюдаваха, даваха постоянно информация на нашия хост докъде сме с хапването. Трябваше вече да си ходим, Бау дойде при нас и си помислих, че трябва да направим познатата схема "влакче", за да се върнем пак към реалността. Да, ама не точно… Бау дойде при мен, помоли да си протегна ръката и ми сложи гривна, нанизана с ароматни цветя, нямам идея какви бяха, но ухаеха великолепно. След секунда вкупом 4 - 5 човека започнаха да пеят познатото "Happy Birthday".
Много се развълнувах, хората, който добре ме познават, знаят, че трудно достигам такива фази. След изпълнението се хванахме на влакче и потеглихме към изхода. Това беше и моментът, в който се сетих за радостта на предходните посетители при срещата със светлината и възможността да виждаш. Това, което изживяхме беше великолепно. Кара те да си дадеш сметка какво голямо богатство притежаваш, само защото виждаш, чуваш и говориш. Бау ни разпита къде сме пътували и сподели, че той никога не е напускал границите на страната си. След като се върнахме в нормалните условия на живот, дойде едно момче от екипа и започна да ни показва снимки на блюдата, които сме хапвали тази вечер, като преди това ни попита дали сме ги разпознали само на вкус. Толкова бяхме изненадани от резултата! Честно казано, познахме само 2 или 3 неща, които имаха много характерен вкус. А изненадите продължиха. Появиха се още четирима души от персонала с мини-торта в поднос. Някои от тях бяха глухонеми, други не, но всички ми изпяха още веднъж поздрава за рождения ден, този път на езика на глухонемите. Скулите ме заболяха от силната и истинска усмивка.

Назад

Всички статии на Брой 06, 2020

1 ЮНИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДЕТЕТО

За Бате Асен и палачите на детството
Не съдете децата сурово

БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА!

Писмо на един англичанин за 2 юни

ГЛОБУС

Виетнам

ОБЩЕСТВО

Винаги ли е злато мълчанието
Фирмената култура – вчера, днес и утре
6-те най-често срещани грешки, когато помагате на незрящи

ПОЕЗИЯ

Поетичен конкурс "Зрящи сърца"
Наградените от конкурса

ПРОЕКТИ

Ново ръководство за ползване на Microsoft Word от незрящи потребители

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

ТЕХНОЛОГИИ

Брайловото писмо в света на новите технологии
Изкуствено око може да помогне на слепи да прогледнат отново