Брой 07-08, 2020

Тема: СИЛНО СОЦИАЛНО

Една различна баница


Обичам сирене. Ама го обичам - обичам - обичам. Но днес нещо ми приседна. Ама така безумно ми приседна едно сирене в "Кауфланд", че се разплаках като малко дете пред една толкова вехта рокля & пред един толкова вехт анцуг. Пред една толкова износена рокля на една Бабка & пред един толкова износен анцуг на един Дядо. И заваля порой. И от очите ми. И в сърцето ми. Брутален, безобразен, скандален порой... Не ме е срам от сълзите. Щото не съм скапан емоционален инвалид...
- Момче, защо си взе опаковка с шест яйчица?
Обърнах се и видях една усмихната Бабка, стискаща опаковка с десет яйца. До нея стоеше един Дядо, подпиращ се на бастуна си. Бабката сложи яйцата в количката между двама им. В същата имаше още едни кори за баница, един нарязан хляб, едно кисело мляко, пликче с картофи, лук, една бутилка олио и един пакет с локум...
- Чедо, сигурно не си забелязал, но яйчицата по десет са на промоция. Много по-изгодно е да си купиш десет яйчица, вместо шест. Даже са и от големите. Размер "L"!
- Имам поставка за яйца в хладилника. И тя е само за шест яйца. Затова така.
- Хладилникът ти малък ли е?
- Не, не е.
- Защо не поставиш тогава останалите четири в някоя купичка? - ме попита Бабката. - Така ще си имаш четири яйчица повече за същите пари? Но ти си млад. И сигурно не ти остава време да четеш брошурите като нас, старците.
И мигом гърлото ми се сдоби с безобразна буца. С безобразна буца, стиснала в брутална хватка всичките ми думи... Като в безмилостно менгеме...
- Искаш ли да ти издам една тайна?
Кимнах. Просто кимнах... Нямах сили за каквито и да било думи...
- Как се казваш, чедо?
- Иван.
- Аз съм София. А това е мъжът ми Стефан - рече Бабката. - Извини го. Че не говори. Сладкодумец беше. Голям сладкодумец беше. Но го покоси инсулт. Преди няколко години.
София бръкна в чантата си и извади смачкана брошура на "Кауфланд". Показа ми последната страница и ми каза:
- Виж, само и единствено в събота през цялата седмица има друга промоция. Цели 800 грама натрошено сирене "Родопско чудо" за 4,99. И ще му направя баница в събота на Стефчо. На моя Стефчо. При това - със сирене. А не с извара. Днес ще купим корите за баницата. Те много рядко са на промоция. Е, едно време си ги точех сама, но вече много ме боли кръстът. Но яйцата днес пък са по-евтинки. Както и олиото "Плиска". Навремето правех баницата с масло. Но много поскъпна оттогава. Но и с олио си става чудесна баничка. Просто трябва да е с любов... Така че ако имаш път към магазина в събота - натрошеното сиренце "Родопско чудо" ще е само 4.99. И не че е малко... Но пак си е нещо...
Има реплики, които парализират. Всичко в теб парализират. Само не и сълзите ти. Те потичат. Но потичат навътре в теб. От очите към сърцето ти. И горчат. Много горчат. Ама адски много горчат... Но част от сълзите ти, стичащи се навътре в теб - набиват спирачки, дават газ на задна и след миг паркират в очите ти. И сълзите бликват... Твоите. Не и тези на Бабката. Тя отдавна вече не плаче. В очите й отдавна плува само примирението. Показва ти толкова смирено брошурата Бабката, че все едно шепне: "Извинете за безпокойството. Извинете, че със Стефчо сме още тук. Извинете, че сме още живи!".
Примирението на Бабката контрастира скандално с яростта в теб, която искаш да натъпчеш в пълнител на "Калашников" и да разстреляш скапаната система. И да я сринеш до основи. Не можеш да кажеш каквото и да било... Молиш Бабката да те изчака. И спринтираш. Ама спринтираш - спринтираш - спринтираш... Като Тасманийския Дявол спринтираш... След малко се връщаш с пакетче масло и с буца Ненатрошено сирене. Не си проверил сутринта в нета кой празнува имен ден. Псуваш се наум. Но и се сещаш, че вече си й споделил, че си Иван. Мамка му, няма как да я излъжеш, че си именик днес... Решаваш да си честен. Много честен. Ама адски много честен... Разказваш на София за Баба си и Дядо си. Как вече не са до теб. Как са те отгледали. Как са те възпитали. Твоите две най-ярки Звездички горе... Горе в Небесата... Как навремето Баба ти е правила баница. Баница за трима. За теб, за Нея, за Дядо. Как само твоята третинка е била със сиренце. И как техните са били с извара. Как са те лъгали Двамата, че чичо доктор уж не им е давал да ядат соленко... по дяволите и кинтите, по дяволите... Молиш Бабката да приеме една банкнота. Ей така. Нищо че нямаш имен ден. Нито рожден ден. Едвам я убеждаваш да приеме... Прегръща те. Ти пък плачеш. Плачеш на 40... Не те е срам от сълзите. Не си скапан емоционален инвалид... Стефчо не разбира какво става. И по-добре, че не разбира... София и Стефчо поемат към касите. Бабката се обръща. И ти маха. Мах - мах - мах... И ти й махаш. За сбогом... После слагаш в количката си едни кори за баница, едно кисело мляко, едно масло, едно сирене. Ще сготвиш довечера баница. За Баба, за Дядо, за теб. И, да, сълзите (ще) горчат... Много (ще) горчат... Ама адски много (ще) горчат...
Нещо като послепис 1:
Моите Баба и Дядо са горе вече. Липсват ми брутално, безобразно, скандално... Но тук, на Земята, има едни други Баби и Дядовци... И проклет да съм, ако някога спра да ги забелязвам... Нищо че уж не са мои...
Нещо като послепис 2:
Скъпи г-да и г-жи (г-ци) депутат(ки), вие правите ли си баници? Вие, скапаняци, правите ли си баници в събота? Точно в събота, когато 800 грама натрошеното сирене "Родопско чудо" е на промоция и струва "само" 4,99 !?
Нещо като послепис 3:
Прости ми, Бабо София от "Кауфланд"! Прости ми, Дядо Стефчо от "Кауфланд"! Простете ми, че ви се налага да четете брошурите. Простете ми, че нас не ни пука. На мен, на нея, на него. На нас, младите... Простете ми, че вместо да изринем тия 240 скапани парламентарни пиявици - ние просто не четем... Ние просто не четем брошурите... А те са ценни. Много ценни. Ама толкова много ценни... Но ние не разбрахме дем0крацията (и, да, натракана е "нула", а не "о"). Изкривихме я. През скапаните си представи за скапано щастие... През скапаната си представа за баници... Обич & Любов за теб, Бабо София! И за теб, Дядо Стефчо! Простете ми... Ако можете...!

Иван БАРИШЕВ

***
Едва 18 дни на месец могат да се хранят 413 000 пенсионери у нас, които получават до минималната пенсия от 219 лева на месец, показват данните на Националния осигурителен институт (НОИ) към 31 март 2020 г. В тази сума са включени както основната, така и останалите пенсии и добавките към тях, които човекът получава. Според разчетите на държавата обаче линията на бедност у нас от началото на тази година е 363 лева. Или сметките показват, че за да живее човек в България, са му нужни по 12 лева на ден, пише "Труд". Ако пенсионерите с минимална пенсия решат да разполагат с минимума от 12 лева на ден, колкото е прагът за оцеляване, се оказва, че парите ще им стигнат за едва 18 дни в месеца. А останалите 12 дни в месеца трябва да гладуват.
180 685 пенсионери взимат месечно между 219 и 250 лева, а други 316 374 души - между 250 и 300 лева, показват още данните на НОИ. Техните доходи също остават под линията на бедност - и те нямат по 12 лева на ден, за да оцеляват. Близо 23 на сто от възрастните хора у нас получават пенсия от 300 до 400 лева или това са над 496 000 души. Едва 2% са хората с пенсия между 800 и 900 лева - 41 939 души, а 1,4 на сто - тези с месечен доход от 900 до 1000 лева. Максималният размер от 1200 лева получават 25 048 пенсионери у нас, но те са едва 1,2 на сто от всички пенсионери в страната.
***
250 лева ще е минималната пенсия за стаж и възраст от 1 юли. Увеличението е с 13,9 на сто спрямо сегашния й размер, съобщава Националният осигурителен институт. Всички останали пенсии, отпуснати до края на миналата година, се актуализират по Швейцарското правило със 6,7 на сто, също от началото на юли.
Таванът на пенсиите се запазва на 1200 лева, средната ще достигне 412 лева.
Минималната лична пенсия за инвалидност и общо заболяване на хората с над 90 на сто трайно увреждане е в размер на 115 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Така тя ще бъде 287 лева и 50 стотинки. За хората с инвалидност от 71 до 90 процента съответно 262 лева и 50 стотинки.
Минималните размери на инвалидните пенсии при трудова злополука и професионално заболяване също са процент от минималната за стаж и възраст. За тях съответно определеният минимум е 312,50 лева за хората с най-тежки увреждания и 287,50 лева за тези със 71 до 90 процента увреждане.
Най-ниският размер и след осъвременяването остава социалната пенсия за старост. От първи юли тя е 141,63 лева.
Добавката за чужда помощ, която е 75 на сто от социалната, ще бъде съответно 106, 22 лева.

ПОСЛЕДЕН УРОК!

Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи, слаба, невисока,
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка, маниер, гърбът - превит.
Бях все зает, началник - в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.
Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех -
бях станал ученикът - Божидар.
Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.
"Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.


Божидар КОЦЕВ



Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2020

ГЛОБУС
Как живеят слепите хора в Германия
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Силистра
НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Една чудесна инициатива
Присъединете се!!!
ОБЩЕСТВО
Кой с каквото е богат или новите дрехи на царя
Млади, нахални, мързеливи и необразовани, но винаги с големи претенции
Кой е истинският убиец?
За благото на неблагодарните
Робство в ХХІ век
Разказ от Родопите
ПОЛИТИЧЕСКИ КОМЕНТАР
Джипокрация
РАЗМИСЛИТЕ НА ВИЖДАЩИЯ ЧОВЕК
Брайл - езикът природа
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СИЛНО СОЦИАЛНО
Една различна баница
ТЕХНОЛОГИИ
Създадоха "умен" бастун за незрящи
ЮБИЛЕЙ
120 години от рождението на Антоан дьо Сент Екзюпери




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7