Брой 07-08, 2020

Тема: ОБЩЕСТВО

Кой с каквото е богат или новите дрехи на царя


Спомняте ли си тази мъдра Андерсенова приказка за новите дрехи на царя и за раболепното лицемерие на свитата му, а после и на събралия се на площада народ, който не признаваше очевидното, възхищавайки се на несъществуващата нова дреха на царя? А запитвали ли сте се откъде и защо е породено лицемерието?

Наскоро се бях замислила коя човешка черта е най-омерзителна за мен и знаете ли до какъв извод достигнах? От всички отрицателни проявления на човеците, такива като жестокостта, арогантността, безочието, подлостта, доносничеството и лицемерието, може би последното е най-отвратително.
Жестоките, арогантни и безпардонни личности поне са много очевидни и трудно биха ви въвели в заблуждение относно добрите си намерения. Те, макар и да изумяват с директността си, трудно биха ви подвели и разочаровали. Общуването с тях е въпрос на ясно осъзнат личен избор, а следователно и подлите удари в гръб са почти изключени. Обикновено винаги се знае на какво са способни и какво може да се очаква от тях.
Подлите и галантни лицемери и доносници обаче са много по-лошия вариант, защото действията им са скрити и гърбът ни никога не е защитен от всякакъв вид изненадващо сервирани гадости.
Неприкритият враг е винаги по-малко опасен от подлия ласкател лицемер, наричащ себе си твой приятел. Двуличието е особен талант, който не на всеки е дадено да притежава, но в същото време си мисля, че то не е достойно за човека.
Мъчно ми е, че напоследък лицемерието се котира все повече, превръщайки се в опасен обществен порок, а интелигентността – в подъл предател, който те лишава от възможността да отвърнеш със същото. Адски труден и изнервящ е животът в атмосфера на подлост, двуличие, интригантщина, подмазвачество, тотално опростачване и ширеща се посредственост, въздигната до добродетел.
Разсъждавайки си за тези неща, установих, че най-много мразя лицемерите, подмазвачите и комплексарите, които на всичкото отгоре понякога се опитват да ми държат сметка.
Всичко жалко, мазно и гадно в човешките взаимоотношения е плод на страхливостта и двуличието, а подмазвачеството се оказва всъщност най-безобидното им проявление.
Лицемерието е плашещо, защото то е изнасилвачът и омърсителят на най-съкровеното ни притежание – душата. Убийствено е, когато си отворил душата си към някого, да установиш, че той най-брутално се е изплюл в нея. Няма по-гадно нещо от фалшивите приятели – ласкатели и подмазвачи, на които сме си позволили лукса да се доверим. За мен хора, изградили се като подмазвачи, нагаждачи и лицемери, са спирачка в развитието на която и да било от градивните човешки дейности, защото те винаги хвалят висшестоящите, та дори и за най-погрешните им решения, разчитайки да получат някоя троха от господарската трапеза, но заплащайки за това висока, от моя гледна точка, цена. И тази цена е достойнството им.
Хората, станали жертва на човешката подлост и лицемерие, се чувстват освен жестоко излъгани и страшно омърсени и зашлевени. Да, ще кажете, ама пък би трябвало те да имат по-вярна интуиция и преценка за хората…
Не винаги интуицията е в състояние да посочи неискрените колеги и приятели, защото много често те се оказват достатъчно хитри, за да заблудят и най-наблюдателните.
Никак не е лесно да разграничим истинските от фалшивите хора, защото някои от тях се прикриват изненадващо добре. Те обикновено се обграждат с "приятели", които разполагат с власт, пари и големи възможности. Опитват се да се възползват от тях за лични цели и се представят за коренно различни хора.
Тъй като са сладкодумни, лесно приспиват бдителността на околните и ги манипулират много фино и умело. Често говорят зад гърба им, а пред тях лицемерничат.
Нужно е време, а и ситуация, за да разберем истинската им същност. И в повечето случаи това се случва, когато не получат това, което искат. Тогава "червеите" в тях излизат на повърхността и показват грозното им лице.
Нашата цел е да се предпазим от фалшивите хора и да не се опитваме насила да ги превръщаме в приятели.
Лицемерите и прикритите ни врагове винаги ще използват слабите ни моменти, за да ни нанесат удар. Въпросът е да знаем кои са те, какво да очакваме и да вярваме в себе си.
Аз винаги съм се придържала към максимата: "Никога не дружи с човек, когото не можеш да уважаваш!".
Лицемерието е най-безнадеждното, но и най-страшното престъпление спрямо човешката доброта и доверчивост. Именно двуличните хора са автори на доноси, дори не винаги анонимни, защото подлостта и лицемерието се проявяват в най-различни форми, което впрочем не ги прави по-малко отвратителни. Световната история изобилства от хиляди примери, когато прогресивни, благородни и чисти хора са ставали негови жертви, като започнем от Римската империя, преминем през целувката на Юда и стигнем чак до наши дни.
Особено любими са ми подмазвачите, които с плебейски лакейската си психология дори не се стараят да се прикрият, а напротив - самоопияняват се от собствените си ласкателства, което ги прави смешно-гротескни в очите на околните. Те не се ползват с уважението на приятелите и колегите си, а висшестоящите често дори се дразнят от неискреността им. В желанието си да се харесат и натегнат подмазвачите не посочват на окръжаващите ги, а най-вече на висшестоящите, всякакви очевидни техни грешки и фаулове и с това си съучастие те са не просто безполезни и досадни, но и вредят.
Вредят, защото в своята мазня те рискуват да поставят обекта на "обожанието" си във възможно най-неизгодна и смешна позиция, с което окончателно да загубят мястото си на предани лакеи в свитата.
За може би наивен човек като мен думата "лицемер" е силно обидна, а твърдението, че понякога хората са принудени да бъдат лицемери е напълно погрешно. Убедена съм, че всеки избира съзнателно определен тип поведение и стига да направи верния избор - би могъл да е истински, откровен и честен, точно като онова малкото, наивно и чистосърдечно дете от приказката, което извика сред събралото се множество, че царят всъщност е гол.
За огромно съжаление и лично мой ужас обаче занапред все по-често ще се срещаме с подлостта, лицемерието и подмазвачеството, защото по всичко изглежда, че това са очертаващите се реалии на новата "нормалност".
И в заключение на размислите си ще си позволя да споделя една малка, но много вярна притча.
ЕДИН ЧОВЕК ЖИВЕЕЛ В КРАСИВА КЪЩА със спретнат, подреден двор. Имал разкошна цветна градина и няколко ябълкови дървета, за които се грижел с радост. Човекът бил позитивен и винаги усмихнат. Умеел да се наслаждава на всеки нов ден, на красотата на цветята и на отрупаните с плод ябълкови дървета. Случило се така, че човекът този имал съсед – злобен, завистлив и мрачен, който толкова му завиждал за прекрасната градина и за ведрото му настроение, че всеки ден се опитвал да му вгорчи деня. Един път си изхвърлял боклука пред вратата на двора му, друг път влизал тайно и изпомачквал най-хубавите му цветя. Но никога не успявал да го разгневи и да развали настроението му.
Един ден завистливият човек сложил под прозореца на къщата на своя съсед едно ведро, пълно с помия и всякакви нечистотии, и зачакал... Вече бил сигурен, че този път ще го извади от равновесие. В това време човекът се събудил, отворил широко прозореца си и видял ведрото с помия. Взел го той, изхвърлил помията, измил го и го лъснал до блясък. После го напълнил с най-хубавите ябълки от своята градина и се запътил към дома на своя съсед.
"Най-после успях да го ядосам!" – злорадо помислил съседът, когато се почукало на вратата и отишъл да отвори, готов за предстоящия скандал. Какво било учудването му, като видял съседа си, отново усмихнат - да му подава излъсканото до блясък ведро, пълно с дъхави, сочни ябълки.
- Заповядай, връщам ти ведрото – казал човекът. - Кой с каквото е богат, това споделя с другите…

Марина ПЕТКОВА



Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2020

ГЛОБУС
Как живеят слепите хора в Германия
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Силистра
НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Една чудесна инициатива
Присъединете се!!!
ОБЩЕСТВО
Кой с каквото е богат или новите дрехи на царя
Млади, нахални, мързеливи и необразовани, но винаги с големи претенции
Кой е истинският убиец?
За благото на неблагодарните
Робство в ХХІ век
Разказ от Родопите
ПОЛИТИЧЕСКИ КОМЕНТАР
Джипокрация
РАЗМИСЛИТЕ НА ВИЖДАЩИЯ ЧОВЕК
Брайл - езикът природа
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СИЛНО СОЦИАЛНО
Една различна баница
ТЕХНОЛОГИИ
Създадоха "умен" бастун за незрящи
ЮБИЛЕЙ
120 години от рождението на Антоан дьо Сент Екзюпери




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9 10