Брой 07-08, 2020
Тема: ОБЩЕСТВО
Кой с каквото е богат или новите дрехи на царя
Спомняте ли си тази мъдра Андерсенова приказка за новите дрехи на царя и за раболепното лицемерие на свитата му, а после и на събралия се на площада народ, който не признаваше очевидното, възхищавайки се на несъществуващата нова дреха на царя? А запитвали ли сте се откъде и защо е породено лицемерието?
Наскоро се бях замислила коя човешка черта е най-омерзителна за мен и знаете ли до какъв извод достигнах? От всички отрицателни проявления на човеците, такива като жестокостта, арогантността, безочието, подлостта, доносничеството и лицемерието, може би последното е най-отвратително.
Жестоките, арогантни и безпардонни личности поне са много очевидни и трудно биха ви въвели в заблуждение относно добрите си намерения. Те, макар и да изумяват с директността си, трудно биха ви подвели и разочаровали. Общуването с тях е въпрос на ясно осъзнат личен избор, а следователно и подлите удари в гръб са почти изключени. Обикновено винаги се знае на какво са способни и какво може да се очаква от тях.
Подлите и галантни лицемери и доносници обаче са много по-лошия вариант, защото действията им са скрити и гърбът ни никога не е защитен от всякакъв вид изненадващо сервирани гадости.
Неприкритият враг е винаги по-малко опасен от подлия ласкател лицемер, наричащ себе си твой приятел. Двуличието е особен талант, който не на всеки е дадено да притежава, но в същото време си мисля, че то не е достойно за човека.
Мъчно ми е, че напоследък лицемерието се котира все повече, превръщайки се в опасен обществен порок, а интелигентността – в подъл предател, който те лишава от възможността да отвърнеш със същото. Адски труден и изнервящ е животът в атмосфера на подлост, двуличие, интригантщина, подмазвачество, тотално опростачване и ширеща се посредственост, въздигната до добродетел.
Разсъждавайки си за тези неща, установих, че най-много мразя лицемерите, подмазвачите и комплексарите, които на всичкото отгоре понякога се опитват да ми държат сметка.
Всичко жалко, мазно и гадно в човешките взаимоотношения е плод на страхливостта и двуличието, а подмазвачеството се оказва всъщност най-безобидното им проявление.
Лицемерието е плашещо, защото то е изнасилвачът и омърсителят на най-съкровеното ни притежание – душата. Убийствено е, когато си отворил душата си към някого, да установиш, че той най-брутално се е изплюл в нея. Няма по-гадно нещо от фалшивите приятели – ласкатели и подмазвачи, на които сме си позволили лукса да се доверим. За мен хора, изградили се като подмазвачи, нагаждачи и лицемери, са спирачка в развитието на която и да било от градивните човешки дейности, защото те винаги хвалят висшестоящите, та дори и за най-погрешните им решения, разчитайки да получат някоя троха от господарската трапеза, но заплащайки за това висока, от моя гледна точка, цена. И тази цена е достойнството им.
Хората, станали жертва на човешката подлост и лицемерие, се чувстват освен жестоко излъгани и страшно омърсени и зашлевени. Да, ще кажете, ама пък би трябвало те да имат по-вярна интуиция и преценка за хората…
Не винаги интуицията е в състояние да посочи неискрените колеги и приятели, защото много често те се оказват достатъчно хитри, за да заблудят и най-наблюдателните.
Никак не е лесно да разграничим истинските от фалшивите хора, защото някои от тях се прикриват изненадващо добре. Те обикновено се обграждат с "приятели", които разполагат с власт, пари и големи възможности. Опитват се да се възползват от тях за лични цели и се представят за коренно различни хора.
Тъй като са сладкодумни, лесно приспиват бдителността на околните и ги манипулират много фино и умело. Често говорят зад гърба им, а пред тях лицемерничат.
Нужно е време, а и ситуация, за да разберем истинската им същност. И в повечето случаи това се случва, когато не получат това, което искат. Тогава "червеите" в тях излизат на повърхността и показват грозното им лице.
Нашата цел е да се предпазим от фалшивите хора и да не се опитваме насила да ги превръщаме в приятели.
Лицемерите и прикритите ни врагове винаги ще използват слабите ни моменти, за да ни нанесат удар. Въпросът е да знаем кои са те, какво да очакваме и да вярваме в себе си.
Аз винаги съм се придържала към максимата: "Никога не дружи с човек, когото не можеш да уважаваш!".
Лицемерието е най-безнадеждното, но и най-страшното престъпление спрямо човешката доброта и доверчивост. Именно двуличните хора са автори на доноси, дори не винаги анонимни, защото подлостта и лицемерието се проявяват в най-различни форми, което впрочем не ги прави по-малко отвратителни. Световната история изобилства от хиляди примери, когато прогресивни, благородни и чисти хора са ставали негови жертви, като започнем от Римската империя, преминем през целувката на Юда и стигнем чак до наши дни.
Особено любими са ми подмазвачите, които с плебейски лакейската си психология дори не се стараят да се прикрият, а напротив - самоопияняват се от собствените си ласкателства, което ги прави смешно-гротескни в очите на околните. Те не се ползват с уважението на приятелите и колегите си, а висшестоящите често дори се дразнят от неискреността им. В желанието си да се харесат и натегнат подмазвачите не посочват на окръжаващите ги, а най-вече на висшестоящите, всякакви очевидни техни грешки и фаулове и с това си съучастие те са не просто безполезни и досадни, но и вредят.
Вредят, защото в своята мазня те рискуват да поставят обекта на "обожанието" си във възможно най-неизгодна и смешна позиция, с което окончателно да загубят мястото си на предани лакеи в свитата.
За може би наивен човек като мен думата "лицемер" е силно обидна, а твърдението, че понякога хората са принудени да бъдат лицемери е напълно погрешно. Убедена съм, че всеки избира съзнателно определен тип поведение и стига да направи верния избор - би могъл да е истински, откровен и честен, точно като онова малкото, наивно и чистосърдечно дете от приказката, което извика сред събралото се множество, че царят всъщност е гол.
За огромно съжаление и лично мой ужас обаче занапред все по-често ще се срещаме с подлостта, лицемерието и подмазвачеството, защото по всичко изглежда, че това са очертаващите се реалии на новата "нормалност".
И в заключение на размислите си ще си позволя да споделя една малка, но много вярна притча.
ЕДИН ЧОВЕК ЖИВЕЕЛ В КРАСИВА КЪЩА със спретнат, подреден двор. Имал разкошна цветна градина и няколко ябълкови дървета, за които се грижел с радост. Човекът бил позитивен и винаги усмихнат. Умеел да се наслаждава на всеки нов ден, на красотата на цветята и на отрупаните с плод ябълкови дървета. Случило се така, че човекът този имал съсед – злобен, завистлив и мрачен, който толкова му завиждал за прекрасната градина и за ведрото му настроение, че всеки ден се опитвал да му вгорчи деня. Един път си изхвърлял боклука пред вратата на двора му, друг път влизал тайно и изпомачквал най-хубавите му цветя. Но никога не успявал да го разгневи и да развали настроението му.
Един ден завистливият човек сложил под прозореца на къщата на своя съсед едно ведро, пълно с помия и всякакви нечистотии, и зачакал... Вече бил сигурен, че този път ще го извади от равновесие. В това време човекът се събудил, отворил широко прозореца си и видял ведрото с помия. Взел го той, изхвърлил помията, измил го и го лъснал до блясък. После го напълнил с най-хубавите ябълки от своята градина и се запътил към дома на своя съсед.
"Най-после успях да го ядосам!" – злорадо помислил съседът, когато се почукало на вратата и отишъл да отвори, готов за предстоящия скандал. Какво било учудването му, като видял съседа си, отново усмихнат - да му подава излъсканото до блясък ведро, пълно с дъхави, сочни ябълки.
- Заповядай, връщам ти ведрото – казал човекът. - Кой с каквото е богат, това споделя с другите…
Марина ПЕТКОВА
Всички статии на Брой 07-08, 2020
ГЛОБУС
Как живеят слепите хора в ГерманияИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСилистра
НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Една чудесна инициативаПрисъединете се!!!
ОБЩЕСТВО
Кой с каквото е богат или новите дрехи на царяМлади, нахални, мързеливи и необразовани, но винаги с големи претенции
Кой е истинският убиец?
За благото на неблагодарните
Робство в ХХІ век
Разказ от Родопите
