Брой 07-08, 2020
Тема: ОБЩЕСТВО
За благото на неблагодарните
Къде е по-вероятно да намериш иглата – в купата сено или забодена на макарата!? Години, че и десетилетия наред търсим истината. Търсим я в големия, шумен и лицемерен град сред коктейли от безсмислени спорове и глупави егоцентризми. Търсим я в телевизията, интернет и вестника. Търсим я в паркове и градинки, кафенета и ресторанти. Търсим я! И не я намираме. Защото тя, истината, кротко си седи в Левочево и весело ни маха с ръка! Къде е по-вероятно да намериш иглата – в купата сено или забодена на макарата!?
Левочево е селце, скътано в безкрайната красота на Родопа планина. Намира се на десетина километра от Смолян и 2 000 от Брюксел. Я има 100 души жители, я – не. Забравено от хората, но не и от Бога – невероятна природа, къщички като в приказка, уютни параклиси и пътища, ама от тези истинските. Единият е Пътят на Познанието, а другият е Пътят на Вярата. Идеята за тези пътища е на Анастас Барбов – първата къща след завоя, вдясно. На нея пък има табела – "Храм на познанието в царството на невежеството". И още една – с мисъл на Константин Иречек – "…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо". Самият Анастас Барбов е типичният широкоскроен, любопитен към света, наблюдателен, демократично настроен и позитивен възрожденец, който освен с обществена дейност и прокарване на пътища, се занимава и с реставрация на параклиси. Последният е наречен на Светите братя Кирил и Методий и е крайната точка на Пътя на Познанието. От друга страна – може би началната. Мисълта в Левочево не тече бавно и стереотипно като в големия и мръсен град. От чистия въздух и красотата на Родопа тя започва да се върти и фантазира, да се гъне като малко змийче и да прониква през тесните дупки, да открива тайни и да преоткрива истини.
"…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо." Заби ми се тая мисъл на бай Иречек в тимберицата и не може да излезе. Не помагат нито благостта на Анастас Барбов, нито красотата на Родопа. Заби ми се и туйто. Сън не ме лови. Колко пропилени години и десетилетия! За мен, за тебе, за България! Пропилени в очакване на поредната догма от соца, която с магическа пръчица ще "оправи положението", в очакване на поредната "здрава ръка", която ще "хване здраво юздите", в очакване на чудото отгоре, което всъщност е в нас самите и се нарича с прекрасното име Познание. Ако само веднъж в тия загубени години, бяхме потърсили него, бяхме му дали шанс да се прояви чрез силата на разума и мисълта, бяхме положили усилие по неговия път, едва ли щяхме да се оплакваме като преследвани от тулупи злобни мисирки.
Петър КАЛИНОВ
Всички статии на Брой 07-08, 2020
ГЛОБУС
Как живеят слепите хора в ГерманияИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСилистра
НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Една чудесна инициативаПрисъединете се!!!
ОБЩЕСТВО
Кой с каквото е богат или новите дрехи на царяМлади, нахални, мързеливи и необразовани, но винаги с големи претенции
Кой е истинският убиец?
За благото на неблагодарните
Робство в ХХІ век
Разказ от Родопите
