Брой 07-08, 2020

Тема: ОБЩЕСТВО

За благото на неблагодарните


Къде е по-вероятно да намериш иглата – в купата сено или забодена на макарата!? Години, че и десетилетия наред търсим истината. Търсим я в големия, шумен и лицемерен град сред коктейли от безсмислени спорове и глупави егоцентризми. Търсим я в телевизията, интернет и вестника. Търсим я в паркове и градинки, кафенета и ресторанти. Търсим я! И не я намираме. Защото тя, истината, кротко си седи в Левочево и весело ни маха с ръка! Къде е по-вероятно да намериш иглата – в купата сено или забодена на макарата!?
Левочево е селце, скътано в безкрайната красота на Родопа планина. Намира се на десетина километра от Смолян и 2 000 от Брюксел. Я има 100 души жители, я – не. Забравено от хората, но не и от Бога – невероятна природа, къщички като в приказка, уютни параклиси и пътища, ама от тези истинските. Единият е Пътят на Познанието, а другият е Пътят на Вярата. Идеята за тези пътища е на Анастас Барбов – първата къща след завоя, вдясно. На нея пък има табела – "Храм на познанието в царството на невежеството". И още една – с мисъл на Константин Иречек – "…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо". Самият Анастас Барбов е типичният широкоскроен, любопитен към света, наблюдателен, демократично настроен и позитивен възрожденец, който освен с обществена дейност и прокарване на пътища, се занимава и с реставрация на параклиси. Последният е наречен на Светите братя Кирил и Методий и е крайната точка на Пътя на Познанието. От друга страна – може би началната. Мисълта в Левочево не тече бавно и стереотипно като в големия и мръсен град. От чистия въздух и красотата на Родопа тя започва да се върти и фантазира, да се гъне като малко змийче и да прониква през тесните дупки, да открива тайни и да преоткрива истини.
"…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо." Заби ми се тая мисъл на бай Иречек в тимберицата и не може да излезе. Не помагат нито благостта на Анастас Барбов, нито красотата на Родопа. Заби ми се и туйто. Сън не ме лови. Колко пропилени години и десетилетия! За мен, за тебе, за България! Пропилени в очакване на поредната догма от соца, която с магическа пръчица ще "оправи положението", в очакване на поредната "здрава ръка", която ще "хване здраво юздите", в очакване на чудото отгоре, което всъщност е в нас самите и се нарича с прекрасното име Познание. Ако само веднъж в тия загубени години, бяхме потърсили него, бяхме му дали шанс да се прояви чрез силата на разума и мисълта, бяхме положили усилие по неговия път, едва ли щяхме да се оплакваме като преследвани от тулупи злобни мисирки.

Петър КАЛИНОВ



Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2020

ГЛОБУС
Как живеят слепите хора в Германия
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Силистра
НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Една чудесна инициатива
Присъединете се!!!
ОБЩЕСТВО
Кой с каквото е богат или новите дрехи на царя
Млади, нахални, мързеливи и необразовани, но винаги с големи претенции
Кой е истинският убиец?
За благото на неблагодарните
Робство в ХХІ век
Разказ от Родопите
ПОЛИТИЧЕСКИ КОМЕНТАР
Джипокрация
РАЗМИСЛИТЕ НА ВИЖДАЩИЯ ЧОВЕК
Брайл - езикът природа
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СИЛНО СОЦИАЛНО
Една различна баница
ТЕХНОЛОГИИ
Създадоха "умен" бастун за незрящи
ЮБИЛЕЙ
120 години от рождението на Антоан дьо Сент Екзюпери




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9 10