Брой 07-08, 2020
Тема: ОБЩЕСТВО
Робство в ХХІ век
Димо РАЙКОВ
Париж в елитен бутик за луксозни стоки. Гледам блузка, мъничка, нежна, цената ме стряска - 180 евро! Ама то много дребно бе, много мъничко, как толкова ще струва... Продавачката е любезна, то в Париж всички продавачки са любезни. Харесва ли Ви, господине. Е, да, отговарям, ама много скъпо! Скъпо, защото е луксозно, направено е от супер специални шивачки, най-добрите в света...
Шивачки ли, стряскам се пак. И питам напосоки - откъде са тези специалистки!
От България! Усмивката на младата жена е ослепителна.
А..., сподавям вика си, аз също съм българин...
Така ли... И дамата ми казва, че тя е собственик на бутика, много е доволна от България, тоест от шивачките ни, там, в една планина, казва ми тя, много красива планина, бърчи чело - но не помня името ?, един път съм ходила само, много е далече...
Родопите, подсказвам ?...
А, да, Родопите...
А знаете ли колко получава една шивачка, сега питам аз. По две Ваши блузки...
Парижанката ме гледа стреснато. Вече не е толкова любезна. И поглежда към изхода на бутика, да, парижки знак, че трябва да приключваме...
Тръгвам си.
И чувам като че ли виновния й глас - аз не зная колко получават, това си е работа на техния шеф, аз си върша моята...
180 евро, значи 360 лева за една блузка... А колко ли още блузки на ден шие една родопска майчица? С колко ли пари пълни тя джобовете на шефа си и на тази иначе любезна и красива парижанка...
Този епизод възкръсна у мен току-що. Чета статия в "Ел. вестник" за пламнало огнище на короната. Причината била, според кмета на Доспат, че работничките в цеха за играчки вземали аспирин да не ги улавя машинката за температура и да не ги връщат от работа...
"За заплата 510 лв. при чуждия инвестиор "Ролман"...
Плюс 80 лв., ако не отсъстваш нито един ден. И трябва да изпълниш всички норми, определени от работодателя.
Затова и работничките в Доспат не отсъстват от работа, дори като са болни."
Робите на 21-ви век.
А някои българи и българки с огромни къщи, вили и луксозни автомобили казват, че нямало едно време робство... Едно време... А сега?
Държава на бездушието.
Колко точно го казва Ваня Григорова от "Подкрепа":
"Очевидно като общество обичаме да бием слабите и да се подмазваме на силните...".
Да, очевидно.
Ама много... очевадно!
Но на кого ли му пука?
Да, дами и господа, сега виждате ли откъде са тези палати и богатство на робовладелците, които наричат тези майчици-мушици "прости"?
Виждате ли кой изстрадва бездушието на едно общество?
А иначе всички сме граждани на... Европейския съюз!
И парижанката, и шефът на женичките, и кметът на Доспат, и тези с издутите джобове и огромните палати... И родопските майки, разбира се. Всички сме европейци!
***
ВСЯКА СУТРИН ГИ БУДИ АЛАРМАТА. Точно във седем.
Точно в осем са вече по свойте работни места.
И повеждат онази борба... За живота си беден.
Една толкова, толкова тежка и толкова срамна борба!
Те пътуват - пешА. И с трамвая, с тролея, с колата...
Уморени, и нервни. С изопнати, бледи лица.
Те не виждат ни слънце, ни черната твърд на земята.
Виждат само глада... Във очите на свойте деца.
И пристигат на работа. Блъскат! От тъмно - до тъмно.
За единия, сухия, черния... залъка хляб!
Даже Господ не питат смирено - кога ще се съмне...
Те живеят в лъжата - че Господ отдавна е сляп.
Съществуват така - от заплата до друга заплата.
Те (поне за разтуха) не псуват - ни Бог, нито цар...
Те не могат с труда си - дори да си хранят децата!
И... дори не сънуват! Те просто живеят! - в кошмар.
И си пият кафето по пътя. В пластмасови чаши.
И работят, работят... От майчино мляко - до трап!
Нямат време за нищо! Дори да целунат жена си.
Те воюват войната! Онази - за залъка хляб!
Нямат време за нищо! За обич, за сън, за цигара...
Нямат време да звъннат на своите майки, дори!
Да си видят децата, или да се видят с другари...
Нямат време за нищо! Защото им трябват пари.
Но пари - също нямат. За хляба е битката тежка!
От умора – преглъщат едва най-горчивия хляб!
И се давят в големия сън. И в голямата грешка –
че животът е гаден. А Господ - отдавна е сляп.
Някой ден, някой ден... Ще приключи безумната схватка!
Въртележката луда - все някога трябва да спре.
Ще си спомни човекът - защо е дошъл на земята.
И ще счупи свободния Дух този смешен ярем.
Гълъбина МИТЕВА,
из "Висока Пътека" 2019 г.
Всички статии на Брой 07-08, 2020
ГЛОБУС
Как живеят слепите хора в ГерманияИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСилистра
НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Една чудесна инициативаПрисъединете се!!!
ОБЩЕСТВО
Кой с каквото е богат или новите дрехи на царяМлади, нахални, мързеливи и необразовани, но винаги с големи претенции
Кой е истинският убиец?
За благото на неблагодарните
Робство в ХХІ век
Разказ от Родопите
