Брой 09, 2020

Тема: ДОСТЪПНОСТ

Задават ли се поредните избори, на които незрящите за пореден път няма да могат да гласуват независимо?


Задаващите се избори, независимо дали ще бъдат извънредни или редовни, се очертават да са поредните, в които хората с увреждания и най-вече незрящите да нямат възможност за независимо и безпрепятствено гласуване. Забелязваме през годините, че темата за достъпността в изборния процес се неглижира, което е признак на всичко друго, но не и на цивилизованост на обществото и най-вече на тези, които го управляват.

Изборите в България продължават да бъдат белязани от наличието на редица съществени проблеми в организацията, провеждането, контрола върху изборния процес и предизборните кампании, поставящи под въпрос честността и демократичността, влияещи негативно върху представителността, допринасящи за ниски нива на избирателната активност. Проблеми, съществуващи от години и обсъждани на редица публични прояви. Това, което прави впечатление на тези обсъждания е липсата на една основна тема – темата за достъпност до изборния процес на хората с увреждания. Появата в публичното пространство на коментари и предложения са рядкост, като в повечето случаи са в отговор на представени доклади на международно ниво по темата. Достъпността не е възможност нито услуга, тя е право (1), дадено от Конституцията на всеки български гражданин, така както и правото на глас. Достъпността под всяка форма е ангажимент на държавните институции, но също така е и отговорност на всеки един гражданин, който припознава човешките и демократични ценности за свои. Отговорност да провокира, настоява и следи за действия, осигуряващи достъпност на хората с увреждания във всяка сфера на живота.
Гласуването в избирателна секция е най-пълната форма на гражданска активност. И макар на хората с увреждания да са предоставени алтернативни форми за гласуване, достъпът до избирателната секция и пускането на бюлетина в урната са условия за равнопоставеност на гражданските им права в изборния процес.
Правото на гласуване на хората с увреждания има своята правна и политическа рамка на международно ниво. Основни документи (2) са:
- правни актове на ООН;
- чл. 21 от Всеобщата декларация за правата на човека, в който се посочва, че "всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители";
- в чл. 25 от Международния пакет за граждански и политически права се посочва, че "всеки гражданин има правото и възможността, без каквато и да е дискриминация и без неоснователни ограничения: б) да гласува и да бъде избиран в истински, периодично провеждани избори";
- най-важният правен акт на ООН – Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН), приета през 2006 г. и влязла в сила през 2008 г.
Достъпът до изборния процес за хора с увреждания се възпрепятства по две направления: правни и технически пречки. Настоящото изложение акцентира върху техническите пречки и представя предложения за тяхното възможно преодоляване. Предложения, част от които изложени и в информационен доклад на тема "Права на практика на хората с увреждания да гласуват в изборите за Европейски парламент", секция "Заетост, социални въпроси и гражданство" на Европейски икономически и социален комитет, публикуван 2019 г., както и предложения на Съюза на слепите в България за достъп до машинно гласуване на избори.
Основните технически пречки са достъп до информация и достъп до гласуване. Централната избирателна комисия в България предоставя достъп до информация за подготовка и провеждане на изборния процес под формата на филм, достъпен и на жестомимичен език, качен на уебсайта им. Колкото до достъпа до гласуване на хора с увреждания е предприето осигуряване на транспорт до избирателна секция или осигуряване на мобилна секция при определени условия за разкриването й. И ако от ЦИК са помислили за информираността и отчасти за придвижването на хора с увреждания до урните, то за вида на бюлетината и достъпността до машините има много какво да се изисква. Формата и оформлението на бюлетината, използвана в България, не съответства на нуждите на хора със зрителни увреждания. А попълването й се превръща в непреодолима бариера за подаването на самостоятелен, таен вот, който да гарантира на хората с увреждания свобода в изборния процес.
В ИК са упоменати следните условия, регламентиращи възможността на хората с увреждания да гласуват:
● чл. 73 – секции за избиратели с увреждания;
● чл. 175 – оповестяване на мерки за избиратели с увреждания;
● чл. 176 – гласуване с подвижна избирателна урна;
● чл. 190 – изборно помещение за гласуване, ал. 2 – осигуряване гласуване на избиратели с увреждания на опорно-двигателния апарат или на зрението;
● чл. 204 – правила за гласуване с придружител;
● раздел X – гласуване с подвижна избирателна урна(3).
Подробно описани са условията, на които следва да отговарят бюлетините за 4 вида избори (бюлетини за гласуване за народни представители; за президент и вицепрезидент; за членове на Европейския парламент и за кметове и общински съветници). На нито едно място в така конкретизираните изисквания не се упоменава или дори не се загатва за макар и малка възможност бюлетините да бъдат приведени във вид, достъпен за и улесняващ хората с увреждания.
В България са направени незначителни стъпки за подпомагане на хората с увреждания да изявят гражданската си позиция и активност чрез равно, достъпно участие в изборния процес. Необходими са множество конкретни действия за улесняване на достъпа до него, без непременно да се променя националното законодателство. Корекции в нормативната уредба биха дали приемлива резултатност в осигуряване на достъпен изборен процес.
Предложения за преодоляване на техническите пречки са:
● подготвяне и приспособяване на информацията за дата на избори, основни правила и форми на гласуване спрямо различните видове увреждания сред избирателите (нуждите на незрящите, на хората с увредено зрение, с увреден слух, с увреждания на опорно-двигателния апарат и с умствени увреждания);
● сътрудничество за ефективното разпространение на информацията между публичните органи и организациите на хората с увреждания;
● достъп до официални съобщения на подходящ размер и на височина, информация в брайлов формат, достъп до жестомимичен преводач онлайн;
● откриване на телефонна линия за получаване на допълнителна информация;
● въвеждане на административна процедура, даваща възможност на хората с увреждания да сменят избирателната си секция;
● изработване на шаблони с брайлово обозначение и лесен за четене текст, които да се поставят върху бюлетината;
● машинно гласуване – съобразяване с височина (90-100 cm за хората в инвалидни колички и хора с нисък ръст), аудио изход (за хора със зрителни увреждания, респективно говорещ адаптиран софтуер), четивност (режим на висок контраст) и сръчност (бутоните върху панела да са с височина не по-малко от 2 mm, отстояние не по-малко от 2 mm, уникален релефен знак) (4).
Представените предложения не изчерпват съществуващите и необходими изисквания за осигуряване на достъп на хората с увреждания до изборния процес. Започването на публична дискусия и обсъждания между експерти, публични органи и организации на хора с увреждания, дори и върху тези предложения като минимум, ще е знак за отговорно институционално поведение спрямо българските граждани.
В изборната история на България има един случай, при който се направи опит незрящите хора да имат относителна независимост и да запазят тайната на своя вот. През 2005 г. благодарение на сдружение "Зрение" и неговата енергична председателка Ели Станишева, Бог да я прости, се изработиха шаблони, съответстващи на тогавашната интегрална бюлетина. Шаблоните представляваха картонен аналог на бюлетината с изрязани квадратчета, които съвпадаха с квадратчетата на бюлетината. Тоест, когато незрящият наложеше шаблона върху бюлетината, трябваше да брои квадратчетата и там, където иска да изрази своя вот, с химикалката нанасяше съответния знак, който в случая като най-удобен се оказа "Х", тъй като с химикалката се правят 2 диагонални чертички в съответното квадратче. Естествено, че незрящият човек предварително трябваше да се запознае кое квадратче за кой политически субект се отнася, както и предварително да му се покаже правилното разположение на бюлетината. Но това улеснение не беше благодарение на ЦИК или друга институция, финансирането и изработката бяха дело на едно политическо формирование, откъснало се от царската партия и носещо гръмкото название "Новото време", начело с Емил Кошлуков, който тогава все още минаваше или се стараеше да мине за алтернатива на статуквото. За разлика отсега, когато г-н Кошлуков е вече част от същото това статукво, а дори и от още по-мракобесно, отколкото преди 15 години.
Технологичният съвет към Съюза на слепите в България изработи подробно задание за достъпност до изборния процес на хората с увреждания, включително и незрящите хора. Писмото е изпратено от ССБ до Централната избирателна комисия, но отговор от последната няма. Оглушителното мълчание на държавата по отношение на трудностите на хората с увреждания и достъпността на най-различни плоскости започва да граничи със социогеноцид. Към момента хората с опорно-двигателни проблеми имат възможност да заявят урна, която да дойде у дома им и да гласуват. Те също имат право да гласуват на партерните етажи, но множеството трудности, свързани с тези улеснения, доста често са непреодолимо препятствие за тях. Разбира се, всеки човек с увреждане, според изборния кодекс, може да поиска не по-късно от 2 седмици преди изборите подвижна избирателна кутия за гласуване у дома. Изпусне ли се този двуседмичен срок - отново може да се заяви, но услугата ще е възможна само при положение че в съответния район има вече подобна подвижна урна. В големите градове тази опция е доста по-изпълнима, но в малките населени места ситуацията в изборно отношение е аналогична, както и в житейски план. Незрящите хора никога не са стопроцентово сигурни, че са гласували за този, за когото искат. Незрящите хора гласуват с придружител, който отбелязва тяхното желание, което не означава, че този придружител няма да злоупотреби с доверието на човека, лишен от зрение. Най-често хората с нарушено зрение ползват за асистенти при гласуване свои роднини, но не всички имат тази възможност. Липсата на възможност за независимо и тайно гласуване е нарушение на Конституцията на Република България (Чл. 10 – Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване). Все пак нормотворците осъзнават, че антидостъпността при изборния процес е налице, тъй като хората със зрителни увреждания са посочени, че не се заличават при две поредни неучастия в избори, както това трябва да се случва с останалите гласоподаватели.
Коментирайки достъпността на хората с увреждания до изборния процес, няма как да не се засегне и темата за провеждане на честни избори. Гарант за представителността на всеки български гражданин е провеждането на демократичен и прозрачен изборен процес. Каквито и предложения и реформи да бъдат предприети в изборното законодателство, едно е сигурно - съмненията за манипулации, непрозрачност, контролирано броене на бюлетини и протоколи са в състояние да омаловажат всяка една инициатива и добронамереност, с която подхождат изборните експерти в своите анализи. Следват 4 предложения, които далеч не обобщават необходимите реформи, но са едно добро начало за изграждане на доверие между граждани и политически актьори:
Създаване на актуален избирателен регистър, съдържащ изборните адреси на всеки избирател, потвърдени лично. Регистърът да е съставен по настоящ адрес в страната и чужбина, а потвърждаването да се извършва на хартия или по електронен път.
Въвеждане на машинно/дистанционно гласуване (електронно и по пощата) във всички избирателни секции като алтернативно на конвенционалното гласуване.
Създаване на регионални преброителни центрове, в които открито да се извършва преброяването на бюлетините или отчитането на машинното гласуване и попълването на изборните книжа от секциите в съответната община/район.
Промяна на начина за назначаване на избирателните комисии: Отмяна на партийно-квотния принцип и съкращаване на състава на комисиите. Членове на ЦИК, РИК, ОИК и СИК да може да предлагат както партии, така и български неправителствени организации. Половината от състава на РИК и ОИК да бъде постоянен - от експерти с високи професионални качества. СИК да се състои от пет членове. За председател да бъде назначаван юрист – адвокат или магистрат. Недопускане на членове, които не са преминали обучение. Въвеждане на краен срок за замяна на членове – не по късно от седмица преди изборния ден.

Използвани източници:
1. Конституция на Република България
2. Информационен доклад на тема "Права на практика на хората с увреждания да гласуват в изборите за Европейски парламент", секция "Заетост, социални въпроси и гражданство" на Европейски икономически и социален комитет, достъпен на: https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/files/qe-02-19-153-bg-n.pdf, прегледан на 27.07.20 г.
3. Изборен кодекс – достъпен на https://www.lex.bg/en/laws/ldoc/2135715515
4. Предложения на Съюза на слепите в България до държавните институции за осигуряване на достъп на хора със зрителни и друг вид увреждания до машинно гласуване на избори – достъпно в сайта на ССБ тук: http://ssb-bg.net/viewnews-293.html

Боряна ПЕТКОВА – политолог,
д-р Иван ЯНЕВ



Назад

Всички статии на Брой 09, 2020

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
XVII Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ
ДИСКУСИЯ
Има ли място политиката в печатния орган на Съюза на слепите?
ДОСТЪПНОСТ
Задават ли се поредните избори, на които незрящите за пореден път няма да могат да гласуват независимо?
ЗДРАВЕЙ ОТНОВО, ПРИЯТЕЛКО!
Кой говори от GPS-а: Гергана Стоянова упътва шофьори и незрящи
МНЕНИЕ
Весела Коледа и щастлива Нова година, приятели!
НАШИЯТ БРАЙЛ
Грамотни ли?
Поредно доказателство за жизнеността на шестте точки - Lego пуска конструктор с брайловата азбука
ОЧЕРК
Юбилярът загадка
ПРЕМИЕРА
Симаргал - роман като на кино
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
РОДЕН КРАЙ
До притоците на красивата Велека
СПОРТ
Шахматен турнир




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9 10