Брой 09, 2020

Тема: НАШИЯТ БРАЙЛ

Грамотни ли?


От години си задавам въпроса дали ако един незрящ човек не владее брайл, може ли той и редно ли е да бъде наречен неграмотен.
Както в повечето случаи и тук отговорът не е еднозначен. Върху брайловата грамотност на хората, лишени от зрение, влияние оказват много фактори, свързани със строго индивидуални обстоятелства и житейски ситуации.
Например, ако един човек на средна или по-солидна възраст е имал лошия късмет да изгуби зрението си, никой не би го упрекнал, че не умее да чете и пише на брайл. Този човек обаче в годините, когато е имал зрение, с положителност е четял и пишел, следователно в никакъв случай не може да се определи като неграмотен. Съвсем естествено е след 40, 50 и повече години активен живот човекът да не притежава чувствителността на пръстите, каквато имат тези, на които се е наложило да я развиват от деца.
Независимо от това, аз познавам късноослепели хора, които въпреки всичко се обучават на брайлова грамотност и дори постигат нелоши резултати. Те просто не желаят да се поддават на депресията и продължават да правят живота си по-интересен и пълен с предизвикателства.
А изучаването и владеенето на брайловото писмо си е истинско предизвикателство.
Връщайки се в годините на своето детство, аз много ясно си спомням колко заинтригувана бях от магията на шестте точки. Като вчера ми е.
Когато бях в първи клас в училището за деца с нарушено зрение в столицата, което тогава се наричаше "Николай Островски", родителите ми решиха, че от мен може да излезе добър музикант и ме записаха в една музикална школа на уроци по пиано и солфеж. Помня как татко ме водеше два пъти седмично в една стара сграда в центъра на София – възможно и музикалното училище да е било. Тогава все още имах остатъчно зрение, което се стараех да използвам максимално.
С разучаването на музикални пиески за пиано нямах проблеми, но изключително ме затрудняваше разчитането на нотния текст. Учителката ми съвсем естествено нямаше никакъв опит и съответно никакъв подход към деца със зрителни проблеми. Особено потисната се чувствах, когато на уроците по солфеж се събираше групичка от по три-четири деца и трябваше да се следи нотописът.
Както и да е… Поувлякох се в спомени…
Накратко – отказахме се от тази инициатива, но вкъщи вече имаше закупено от баба и дядо едно разкошно старо немско пиано и татко се договори с един от преподавателите по музика от моето училище, който бе напълно незрящ, да ми преподава частни уроци.
И така, веднъж седмично, татко отиваше с колата и докарваше Тошко Кънев, така се казваше учителят ми, дано да е жив и здрав, вкъщи и в продължение на два астрономически часа той ме обучаваше да свиря.
Проблемът се очерта в момента, в който музикалната ни комуникация се сблъска с бариерата при разчитането на нотите. Преподавателят ми беше много добър брайлист, но нямаше как да проследява дали аз правилно разчитам нотите, а и моето зрение не позволяваше да гледам от учебника, докато свиря.
Междувременно офталмологът, който по онова време имаше постоянен кабинет в училището, започна горещо да ми препоръчва да започна да изучавам брайл с оглед на очното ми заболяване, което прогресираше. Разбира се, от едно дете на 10, защото тогава вече бях в трети клас, не може да се очаква здравомислие, та аз не исках и да чуя за подобно нещо.
В крайна сметка именно Тошко Кънев се оказа човекът и решаващият фактор за това сега аз да владея брайл – ако не виртуозно, то поне в достатъчна степен, за да го ползвам свободно, когато се наложи. Не зная как, но този човек съумя да разбуди любопитството ми и да ме предизвика. Беше ми страшно интересно още в самото начало, когато той ми показа брайловата си плоча и шилото и ми обясни принципа на системата.
И така, точка по точка, буква след буква, в четвърти клас аз вече знаех брайловата азбука и когато в зимните следобеди не виждах достатъчно добре да чета на изкуствена светлина, просто поставях на коленете си брайловото копие на учебника и по този начин си помагах.
Две или три години по-късно вече изцяло преминах към обучението си при ползване само на брайловото писмо и така и завърших гимназията.
Още в средните класове се записах в редиците на читателите на брайловата библиотека към читалището и през ръцете ми преминаха купища заглавия и томове. Прекрасно помня, че когато поръчах по телефона първата книга от читалището, се бях постарала тя да ми е позната като съдържание, за да не се почувствам несигурна в способността си да чета. Книгата беше "Чичо Томовата колиба" и докато я четях, аз сякаш откривах и превземах своите мънички върхове, и бях страшно горда от себе си. Постепенно брайловите книги се превърнаха в своеобразен наркотик за мен и помня как беснеех, когато се случеше дори и минимално забавяне на доставката от читалището.
Сега, след толкова много години, си давам сметка какво богатство всъщност притежавам.
Първата ми пихтова машина беше "Ерика", но от по-новия модел за онова време, а малко след това притежавах и портативния й вариант. Имам си я и сега. И когато се наложи да си драсна някоя бърза бележка, машинката ми е винаги под ръка.
Отново ще се върна назад във времето, за да спомена продължението на музикалното си образование, което се трансформира в частни уроци при една чудесна преподавателка по пиано. Това беше в тийнейджърските ми години, когато брайловата писменост вече беше престанала да бъде загадка за мен.
От своя незряща приятелка, също музикант (светла й памет), научих принципите на брайловия нотопис и след около половин година бях способна да разучавам пиеси за пиано вкъщи – напълно самостоятелно.
Впрочем, владеенето на брайловия нотопис ми послужи и се оказа много важно за мен, след като започнах работа в професионалния хор на слепите "Петко Стайнов" през 1995 година.
Видя се, че музикант от мен не излезе, но присъствието на музиката в живота ми се оказа определящо за брайловото ми ограмотяване. Излиза, че музиката ме е отвела в магическия свят на тайнствените точици и връзката музика – брайл остана в съзнанието ми завинаги.
Трудно ми е да определя с точност към коя група брайлово грамотни хора да се приобщя – тези, които са го изучавали в училището за деца с нарушено зрение, или пък тези, които са намерили начин да се самоограмотят.
От една страна - научих брайл почти като на майтап, тоест - не са ме обучавали по буквар още от първи клас, както много мои съученици. От друга страна, през най-съзнателните ми ученически години, та чак до завършването на гимназията, аз съм ползвала единствено брайловото писмо. Дори и матурите ми бяха държани в групата на брайлистите.
Няма да споменавам множеството бележки, които съм си водила по време на лекциите в университета, дебелите тефтерчета с телефонни номера, игралните карти, брайловите календарчета и още много, много мънички полезности, които съм си създавала посредством магичните шестточия.
Изключително важно се оказа брайловото писмо, когато поднових изучаването на английски език. Когато се включих в групата от второто ниво, първоначално опитах да си водя записки на един минилаптоп, но много бързо установих, че това е адски разсейващо и по-скоро утежнява процеса, отколкото да го облекчава. Много важно е при изучаването на чужд език да присъства физическото писане, защото така много по-добре се запомня правилното изписване на думите, а и записките са ти винаги под ръка, ако е нужно да се направи справка. Когато се налага да правя по-дълги тематични изказвания на различни обществени мероприятия, аз винаги си нахвърлям основните опорни пунктове на брайлови листове и така винаги се подсещам за дати, цифри и много други данни, които е невъзможно да бъдат запомнени.
И тъй като през септември тази година се навършват 70 години от излизането на първия брой на списание "Животът на слепите" – предшественика на нашето "Зари", не мога да не спомена, че имах няколко години активен абонамент за брайловите издания на ССБ. Мисля дори, че все още си пазя притурките от "Женски свят" заради рецептите и полезните съвети в тях. В онези години – края на 80-те, началото на 90-те, брайловите издания на ССБ се печатаха на много качествена хартия и дори след толкова години те все още могат да се препрочитат.
За огромно мое съжаление, след повече от 50-годишна дейност, от юни тази година съществуването на брайловата ни печатница бе окончателно преустановено.
Допускам, че малко се поувлякох, но искрено се надявам на вашето снизхождение. Истината е, че съвсем наскоро си дадох истинска, реална сметка какво богатство притежават слепите хора в лицето на брайловата азбука и колко ценно, ама много ценно изобретение е тя.
И връщайки се отново към първоначалните ми размишления, аз съм на мнение, че всеки незрящ човек трябва да владее това съкровище. Независимо от обстоятелствата, трябва поне да се опитвате да се ограмотявате на брайл, а на младите, които не желаят – дали от мързел, или просто от келешлък, в желанието си да отрекат факта на слепотата си, ще кажа – "Обучавайте се на брайл! Приемете предизвикателството и сами ще се убедите колко ценно знание е тази азбука. Не се подлъгвайте по новите технологии дотолкова, че да пренебрегнете брайловата грамотност. Ако имате амбицията да сте интелигентни и грамотни хора, не оставяйте общите си познания половинчати и не се учете да пишете грамотно само по слух".
Естествено е в забързаното ежедневие повечето от нас да нямат нужното време за четене на книги на брайл, но знаейки брайловите букви и символи, вие ще бъдете много по-мобилни и адекватни при възприемането на информацията в цялост.
И пак ще повторя, че независимо от обстоятелствата, лично аз си имам сериозни резерви към незрящи хора, които не знаят брайл. Може и да съм прекалено строг съдник, но за мен те са си пълни или частични илитерати, а ако се добави и липсата на компютърна грамотност, такива хора са обречени на съществуване в информационен вакуум.

Марина ПЕТКОВА



Назад

Всички статии на Брой 09, 2020

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
XVII Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ
ДИСКУСИЯ
Има ли място политиката в печатния орган на Съюза на слепите?
ДОСТЪПНОСТ
Задават ли се поредните избори, на които незрящите за пореден път няма да могат да гласуват независимо?
ЗДРАВЕЙ ОТНОВО, ПРИЯТЕЛКО!
Кой говори от GPS-а: Гергана Стоянова упътва шофьори и незрящи
МНЕНИЕ
Весела Коледа и щастлива Нова година, приятели!
НАШИЯТ БРАЙЛ
Грамотни ли?
Поредно доказателство за жизнеността на шестте точки - Lego пуска конструктор с брайловата азбука
ОЧЕРК
Юбилярът загадка
ПРЕМИЕРА
Симаргал - роман като на кино
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
РОДЕН КРАЙ
До притоците на красивата Велека
СПОРТ
Шахматен турнир




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9 10