Брой 10, 2020

Тема: 15 ОКТОМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН

Размисли


Отново е октомври. Слънцето е вече по-оскъдно и есента все по-настойчиво навлиза в правата си.
За мен есента е тъжен сезон. Тъжен, защото натрапчиво натяква, че лятото е отминало, а дългата и студена зима тепърва предстои. Всяка година, не зная защо, но точно 15 октомври при мен се асоциира с тоталния край на лятото и същинското начало на есента.
На този ден обаче хората по света отбелязват Международния ден на белия бастун.
И отново асоциации… Белият бастун е символът на свободното и независимо придвижване на слепите хора в пространството, а с мисълта за слепите неизбежно идва и мисълта за брайловото писмо.
Нека отделя обаче заслужаващо внимание на белия бастун и свободата на движение на хората, лишени от зрение. Въпреки че в днешно време белият бастун отдавна не е единствено бял, а се произвежда във всякакви възможни разцветки, той си остава най-сигурното помощно средство за нас, незрящите.
Само че белият бастун става безполезен, ако градската или извънградската среда сама по себе си е труднодостъпна на места дори за виждащите хора. Какво остава за незрящите…
Ще изредя само някои от многобройните физически препятствия, с които сме принудени да се сблъскваме и борим всеки ден.
Разбитите тротоари и множеството паркирани по тях коли, поставените по средата колчета, за да се възпрепятства въпросното паркиране и отворените шахти са едно от нещата, които пречат, натоварват психически и дори са опасни за човек, лишен от зрение. Защо подобни доказателства за човешкото безхаберие продължават да ни пречат да водим нормален живот?
Лично на мен ми е писнало да си късам нервите всеки път, когато ми се налага да се придвижа от точка А до точка Б. И страшно хубаво е, че градовете ни се изпълват с все повече и повече наистина свестни хора, които предлагат помощта си и благодарение на които ние се чувстваме по-сигурни и приети в обществото. Да, но пък знаеш ли на кого ще попаднеш?
Затова добрата инфраструктура е от изключително значение за слепите хора, използващи бял бастун. И както добрият стопанин поддържа дома си чист и подреден, така и ние – гражданите, а също и властимащите трябва да бъдем добри стопани на родината си.
За повечето от незрящите мобилни хора излизането навън и придвижването е повече от предизвикателство, свързано с притеснения и психическо напрежение. Какво остава за тези, на които тепърва предстои да се обучават на мобилност и да свикват със самостоятелното придвижване!?
Може би управата на софийския метрополитен донякъде се старае да откликва на нашите потребности, поне що се отнася до аудио-съобщенията, но и там има много какво да се направи, по-точно да се дооправя. И като стана дума за аудио-съобщенията - в наземния транспорт положението е пълна трагедия. Тъй като аз самата съм от София, коментирам софийския електро- и автобусен транспорт.
Първо - поставените отвън бутони за самостоятелно отваряне на вратите създават изключителен дискомфорт на хората, лишени от зрение. Не стига, че ориентирането към вратата на превозното средство е доста затруднено заради околния шум, но и този допълнителен бутон ни създава още една физическа бариера. По какъв начин слепият човек би могъл да открие местоположението му, без да препипа превозното средство отвън? В това белият бастун на практика е безполезен.
Второто нещо са аудио-съобщенията за спирките и липсващите такива за номера на съответната линия. Лично съм видяла и чула как с много силен и ясен глас тези детайли се съобщават на всяка спирка в автобусите в Лондон. Тук трябва да си напрегнем слуха до максимум, за да се досетим за коя спирка ни съобщава джипиесът и то при положение, че вече имаме някаква предварителна информация за маршрута на транспортното средство.
Общо казано - незрящите хора в България ползват бял бастун, за да се ориентират и придвижват, но това придвижване би било многократно по-лесно и неангажиращо, ако достъпността като цяло беше по-добре уредена. Идва ми наум и прословутият ремонт на бул. "Граф Игнатиев". Там уж са се постарали да поставят водещи линии за хората с бял бастун, обаче на практика се оказа, че много от тези линии водят слепите хора буквално към нищото – стени на сграда, или пък ги извеждат директно на трамвайните релси.
Денят на белия бастун не е и никога не е бил празник. Това е денят, в който трябва да си дадем сметка доколко това помощно средство е полезно в труднодостъпна инфраструктура и да апелираме тя да бъде подобрена, защото ние всички сме граждани на тази държава и си плащаме данъците. И тук отново ще се върна към началото на размислите си. Когато чуем за сляп човек, белият бастун и брайловата азбука са първите мисловни асоциации, свързани със слепотата. За да бъде слепият човек пълноценен, донякъде независим и уверен в себе си, той трябва да е мобилен, а също и брайлово грамотен. Една добре организирана и достъпна градска среда би окуражила в много по-голяма степен незрящите хора да се обучават на ориентиране и мобилност, а брайловата грамотност ги прави по-пълноценни и завършени личности. И въпреки че ролята на брайловото писмо поотслабна в последните десетилетия и слепите все по-рядко заемат времето си с четене на художествена литература на брайл, не бива да се подценяват всички онези малки улеснения, които нашата азбука ни предоставя в ежедневието. Слепите хора, сами лишили себе си от поне относителна самостоятелност и предпочели да се поставят изцяло в зависимост от "чуждите" очи, дори за най-елементарни неща, би трябвало сериозно да се замислят и да поемат живота си в собствени ръце. В противен случай това би било съществуване между четири стени, години, пропилени в слушане на радиото, телевизора или чат-пат някоя аудио-книга, но живот половинчат, еднообразен и лишаващ незрящите от така важното за тях самочувствие. А самочувствието винаги идва с осъзнаването на собствените ви знания и умения и факта, че не сте напълно зависими от околните.
Опитайте да не оставите живота да премине покрай вас, а вие да сте в ролята на пасивен наблюдател. Учете се на мобилност, излизайте, срещайте се с приятели, посещавайте различни интересни за вас курсове, срещи, тържества… Сами ще се убедите какво невероятно, уникално и неповторимо е усещането за независимост и каква сила ще ви даде удовлетворението от собствените ви малки победи над физическия дефицит.

Марина ПЕТКОВА



Назад

Всички статии на Брой 10, 2020

15 ОКТОМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН
Размисли
Големите каскади
ДИСКУСИЯ
Уважавам Генов, но справедливостта уважавам повече
ЗА ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА
Как да изтегляме книги от аудиобиблиотеката на ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Велико Търново
Русе
ИСТОРИЯ
Първата организация на слепите в България
ЛИТЕРАТУРА
COVID–19 и смокините ми
ПРЕМИЕРА
"Тъмнината не успя да стане негов затвор"
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СПОРТ
Спортни страсти и забавление на черноморския бряг
Национални спортни турнири за хора със зрителни увреждания
ЮБИЛЕЙ
90 години говореща книга




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9 10