Брой 10, 2020

Тема: 15 ОКТОМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН

Големите каскади


В живота на хората без зрение не са рядкост по-малки и по-големи инциденти. Някои от тях минават без особени последствия и за тях често пъти си спомняме с малко комизъм. По-тежките не държим да си спомним, но и от едните, и от другите можем да извлечем някаква поука. Не е правена специална статистика, но съм убеден, че по-често подобни неща се случват на мъжете, отколкото на жените. Автоматично следва изводът, че голяма част от злополуките са предшествани от употреба на алкохол. Така че, уважаеми дами, оставете опасността на нас, мъжете.
Ще започна с три каскади, които са направени преди много години и едва ли някой си спомня за тях. Става дума за три скока от Орлов мост. Скоковете са направени по двойки, като единият от участниците е имал претенцията да бъде водач на другия. Тук е мястото да отбележа, че всъщност всички изпълнители на каскадата са били с напълно загубено зрение. Един от скоковете е направен с акордеон на гърба. Не мислете, че нашите братя по съдба са се качили на парапета на моста и оттам са скочили пред смаяните погледи на софиянци. Не, те са подходили отстрани, пресичайки някое от платната на бул. "Евлоги Георгиев", и оттам са се озовали в коритото на Перловската река. За щастие всички тези инциденти са минали без особени наранявания. Това, разбира се, е истинско чудо.
От подобна височина е правен и скок от балкон в района на Лъвов мост. Двама приятели кротко си пиели в една от стаите на някогашната съюзна къща на булевард "Сливница". Единият отишъл да нареже мезе в кухнята и когато се върнал, приятелят му вече не бил в стаята. Той проверил на балкона и там го нямало. За сметка на това под балкона вече се събирало множество от хора, желаещи да помогнат на пострадалия незрящ каскадьор. Тук се касае за пълна дезориентация вследствие употреба на алкохол. В това състояние слепи и зрящи са равни. Възможно е при слепите то да настъпва на по-ранен етап от опиянението поради липсата на зрителен анализатор. В крайна сметка резултатът е един и същ – загуба на представа къде се намираш и накъде отиваш. При посочения по-горе инцидент нещата са се разминали с един счупен крак. Не такава обаче беше развръзката на друг случай, който стана пред мен.
Живеех със семейството си в трети блок от комплекса на предприятие "Успех" – София. Беше есенен следобед. Канеше се да завали. Прибрахме се отнякъде със съпругата ми и двете ни деца. Тя се качи нагоре с децата, а аз останах да извадя детската количка от багажника на колата. Обзе ме някакво предчувствие, че някой ще падне от прозорците на блока. Първата ми мисъл беше за моите деца. Успокоих се, защото от тази страна балконът на нашия апартамент беше остъклен, а прозорците имаха мрежи. Чух леко остъргване в ламарина и след това страшен трясък на около 5 метра от мен. Ясно беше, че падна човек и то от голяма височина. В паниката си аз започнах да вадя количката от колата и да я слагам обратно в нея. Изтичах горе и набрах Бърза помощ. Казаха ми, че вече е подаден сигнал. Линейката пристигна след минути с включени светлини и сирена. Лекарят много бързо установи смъртта на пострадалия и телефонира в Съдебна медицина. Установи се, че след употреба на много алкохол незрящият 27-годишен младеж е загубил ориентация и е паднал от прозореца между шести и седми етаж.
Друг подобен случай имаше отново в този район, но падането беше от третия етаж и завърши с множество наранявания и без фатален край.
Отново се връщам на темата за алкохола. В малки количества той отпуска нервната система и при това положение ние ставаме по-уверени, когато се движим. Един приятел казва: "На две ракии сякаш ми просветва пред очите". В софийския център за рехабилитация, където бях директор, един път се случи чудо. В групата по английски, която водех, имаше рожденичка. Тя реши да почерпи с ром. Пихме по чашка и изведнъж един от курсистите обяви, че е прогледнал. Ние не обърнахме особено внимание на това чудо, но когато той каза – "Много е тъмно в тази стая, трябва да светнем лампите", малко се замислихме. Чувал съм за състояния на очите, при които зрението ту се появява, ту изчезва, но в нашия случай беше изключена такава възможност. Изглежда "просветлението" е било временно, защото когато си тръгна въпросният господин - отново беше напълно сляп.
Лошото при алкохола е, че никога не можем да разберем кога ни помага, кога ни прави прекалено самоуверени и кога се довеждаме до състояние да загубим ориентация. Всички тези граници са много тънки и почти незабележими. Именно същите грешки допускат и водачите на моторни превозни средства при шофиране след употреба на алкохол.
По-нататък ще стане дума за инциденти при ползване на релсови превозни средства. Държа да отбележа, че при нито един от тях не е имало намесен алкохол. Започвам с един скок в коловоз на Централна ЖП гара София, направен лично от мен. Това беше доста отдавна. Пероните нямаха никакви ограничителни линии. Понеже бях млад, лек и доста пъргав, след скока бързо изскочих обратно на перона и дори съм убеден, че никой не видя моята каскада.
На мен са ми известни два скока в коловозите на софийското метро – единия на станция "Опълченска", а другия на "Люлин". И двата инцидента са завършили без особени наранявания, но с много паника. За щастие влакчето не е било наблизо. Другояче щяха да се развият събитията, ако то е приближавало. Ето защо моят съвет към всички незрящи, ползващи метрото, е - ако се движите по перона и чуете, че влакчето идва, спрете на място. Изчакайте го да спре и след това се насочете към него. Първо - съществува риск вие да паднете в коловоза, второ - възможно е с бастуна да спънете забързан гражданин и той да се строполи пред влакчето. Преди да се качите в метрото, внимателно проверете с бастуна къде стъпвате. Има инцидент, при който незрящо момиче, мислейки, че влиза във влакчето, е попаднала в празното пространство между вагоните.
Сега, за да разведрим темата, ще спомена случай, при който един обикновен алуминиев бял бастун е спрял влакчетата в цял участък. Невиждащ пасажер изпуска бастуна си в дупката между перона и влака. След потеглянето на композицията се чува силен пукот, изхвърча пламък, замирисва на пушек. Всичко това прилича на терористичен акт. Токът автоматично е изключен в целия участък. Оказва се, че при потеглянето настъпеният от колелото бастун се е повдигнал и е направил късо съединение с контактната релса. Паниката е била голяма, но щетите са били единствено за самия бастун. От неговите пет елемента останал само един.
Сега ще разкажа за случай, станал доста отдавна и за щастие никога повече не се е повторил. Незрящ господин пътува с придружителя си от София за Пловдив с влак. Някъде към гара Белово той решава да отиде до тоалетната. Придружителят му го пита - желае ли да бъде заведен дотам. Имайки голям опит при пътуване с влак, незрящият отказал помощ. Тоалетната в задната част на този вагон била заета и той решил да премине в следващия. Отваря вратата, без да знае, че това е последен вагон от композицията и прави скок от движещ се с 40 километра в час влак. Имал е късмет, че скоростта е била само толкова. Тежко ранен, той се опитва да се отмести от релсите, защото знае какво го чака при идването на следващия влак. За щастие покрай линията минали войници, които му оказали помощ. Същият този господин се възстанови от раняването и доживя почтена възраст. Имаше съдебни дела с БДЖ, защото компанията е длъжна вратите на последните вагони във всяка композиция да бъдат заключени или вързани. В случая не е било така.
Уважаеми читатели, тук не стана дума за пътни инциденти с незрящи граждани. Те се случват и не са малко, но си мисля, че белият бастун все пак до известна степен ни пази. Рядко са шофьорите, разбира се, има и такива, които няма да се съобразят с това, че пред тях има пешеходец с бял бастун. Според мен особено уязвими са слабовиждащите граждани, които имат силно намалено зрение, но с нищо не сигнализират този проблем. Като директор на Центъра за рехабилитация в София винаги съм ги съветвал да носят в чантичката си сгънат бял бастун и да го опънат при пресичане. Той може да им помогне и когато се движат в непознат район. Не всички стъпала са означени с жълта или релефна линия. Едно падане по стълби не е никак безобидно.
Накрая да си пожелаем все по-рядко и по-рядко да се случват инциденти. Едва ли ще дойде ден, в който те да изчезнат напълно, но нека да са леки и с усмивка да си спомняме за тях.

Йордан МЛАДЕНОВ



Назад

Всички статии на Брой 10, 2020

15 ОКТОМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН
Размисли
Големите каскади
ДИСКУСИЯ
Уважавам Генов, но справедливостта уважавам повече
ЗА ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА
Как да изтегляме книги от аудиобиблиотеката на ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Велико Търново
Русе
ИСТОРИЯ
Първата организация на слепите в България
ЛИТЕРАТУРА
COVID–19 и смокините ми
ПРЕМИЕРА
"Тъмнината не успя да стане негов затвор"
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СПОРТ
Спортни страсти и забавление на черноморския бряг
Национални спортни турнири за хора със зрителни увреждания
ЮБИЛЕЙ
90 години говореща книга




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9 10