Брой 10, 2020

Тема: ЮБИЛЕЙ

90 години говореща книга


проф. дпн Владимир РАДУЛОВ

През тази година в обучението и рехабилитацията на зрително затруднените отбелязваме две важни годишнини – 140 години от рождението на гениалната сляпо-глуха американка Хелън Келър и 90 години от появата на говорещата книга. В края на деветнадесети и началото на двадесети век недостатъците на брайловото писмо ясно се осъзнават както от тези, които го използват, така и от педагозите на зрително затруднените. Без да се отрича универсалният характер на релефно-точковия шрифт, усилията се насочват към търсене на алтернативни начини за четене. Опитите за създаване на така наречените апарати за четене през първите десетилетия на миналия век водят до разочарование. Търсенията се насочват главно към един от надеждните пътища за компенсация - слуховите умения. Първата съществена стъпка в разширяването на информационния кръгозор на незрящите е утвърждаването на радиото, което навлиза в живота на хората, особено през 20-те години на XX век.
През 1877 г. известният американски изобретател Едисън създава фонографа. Още тогава той изразява мнението, че този апарат дава добри възможности на слепите. Следващите 50 години не донасят нищо ново. В началото на миналия век френският професор Фурние предлага апарат, превръщащ обикновените букви в музикални тонове, като по този начин незрящият трябва да изучи своеобразен музикален език. Чрез едногодишно експериментиране с този апарат в Англия е постигнато дешифриране на текст с четивна скорост 32 думи в минута, което е недостатъчно. По-късно, в 1920 г., руският учен Розин, като използва същия принцип, създава устройство, което превръща обикновените букви в сигнали, подобни на Морзовата азбука. То се оказва непрактично. Следва още едно изобретение във Франция. То също превръща брайловите букви в звуци, но и това устройство е отхвърлено.
В 1930 г. Паусен изобретява ехографа. Той дава възможност за звукозапис върху метална жица с продължителност до 45 минути и се смята за предшественик на магнетофона. Интересен е фактът, че търсенията се насочват към традициите на Едисън.
Говорещата книга се ражда през 1930 г. в САЩ, когато за нуждите на специалните училища за слепи се издават малки разкази, записани върху бакелитови грамофонни плочи. Същевременно се експериментират и възможностите на звуковите филми. С развитието на говорещата книга се заемат две авторитетни организации – Американската фондация за слепи и Америкън брайл прес. В 1932 г. Американската фондация за слепи разработва първия специален фонограф за говореща книга, поместен в черна кутия с размери 45 см дължина, 15 см широчина и 30 см височина. Специално са произведени грамофонни плочи с диаметър 30 см, изработени от издръжлива материя и позволяващи 1400 прослушвания, без да се повредят. В 1934 г. е организирана първата разносна служба на говореща книга по домовете.
Важна стъпка в развитието на тази книга се осъществява през 1935 г., когато в Ню Йорк се създава първата фонобиблиотека. Още в същата година се откриват фонобиблиотеки в Лондон от Кралския национален институт за слепи, а също така в Париж и Торонто. По предложение на Хелън Келър в същата година американският сенат финансира производството на 5000 специални фонографа за слепи. В Лос Анджелис се създава акустична лаборатория за изследвания върху говорещата книга. Тук голяма роля започва да играе Конгресната библиотека на Съединените щати, която паралелно подкрепя брайловата и говорещата книга. След 1931 г. тя получава финансиране, за да осигури безплатни материали за четене на незрящите. Библиотеката подбира, насочва и разпространява брайлови и говорещи книги към регионалните библиотеки. Редовно издава специални каталози.
След Англия и Франция през 1954 г. говорещата книга получава европейско поданство в Германия. Върху фона на това развитие България исторически стои твърде добре. Началото на говорещата книга у нас започва в 1958 г., когато благодарение на група ентусиасти от Народното читалище на слепите "Луи Брайл" започва домашно записване с любителски магнетофони на някои литературни произведения. В 1960 г. към читалището е открито първото студио. Въвеждането на касетъчната система през 1975 г., първият синтезатор под ДОС през 1990 г. и появата на синтезаторите под уиндоус през 2003 и 2005 г. са важни стъпки в правилната посока.
В техническото развитие на говорещата книга се очертават няколко етапа. До Втората световна война тя се записва върху грамофонни плочи. От средата на 40-те до началото на 60-те години - върху магнетофонни ленти. От 60-те до средата на 80-те години - върху аудио касети. В това време в света бяха разработени системи за многопистови записи, чието прослушване се извършва с помощта на специални касетофони.
Истинска революция в развитието на говорещата книга е появата в САЩ на синтетичната реч, която стартира през 1974 г. Първоначално тя е била предназначена за информация на публични места като гари, летища, касови апарати и други, но бързо американците я отхвърлят като несъвършена и дразнеща. От друга страна - зрително затруднените успяват да видят нейните перспективни възможности. През 1975 г. световноизвестният учен и футурист Реймънд Куртсвайл, използвайки синтетична реч, разработва първия груб модел на четяща машина, но за съжаление тя не е могла да се използва от слепи. Посещавайки различни организации на слепи, Куртсвайл попада на Джим Гашел от Националната федерация на слепите в САЩ, който го представя на нейния председател проф. Кенет Джърниган. Благодарение на него Куртсвайл разбира, че най-добре проблемът може да бъде решен от самите слепи. В резултат на това е назначена група от 8 слепи учени, ръководени от Майкъл Хингсън. Между другото това е слепият герой на Америка, който по време на терористичния акт, довел до сриването на кулите близнаци на 11.09 2001 г., благодарение на своето куче-водач напуска 80-ия етаж и е отведен на безопасно място.
Финансирана от 5 фондации, научната група разработва специална програма за използване на четящата машина. На 13 януари 1976 г. тя е представена на специална пресконференция. Поради изключително високата цена от 20 000 долара четящата машина на Куртсвайл първоначално е била използвана само в обществени библиотеки и някои учреждения за слепи. През същата 1976 г. фирмата TSSA разработва първия говорещ калкулатор с речник само от 24 думи.
Благодарение на прословутата американска конкуренция започва появата на различни модели четящи машини. Днес те вероятно са повече от 10, което доведе до драстичен спад на цените. В момента незрящите хора от целия свят имат достъп до множество модели на десетократна по-ниска цена от първата четяща машина. Може да се обобщи, че през 80-те години говорещата книга навлезе в нов етап, преминавайки в електронна книга. През последните десетилетия започна и нейното издаване на компактдискове. В много страни се наложи технологичната система "Дейзи".
Днес хората с увредено зрение у нас вече имат реален достъп до говорещи компютри, мобилни телефони, часовници, термометри, апарати за кръвно налягане, кантарчета и други. Създаденият през 2018 г. Технологичен съвет към ССБ открива нови реални възможности за достъп на обикновените хора до новите технологии. След петнадесетгодишен застой в момента се работи върху създаването на нов синтезатор на българска реч. Нужно е да работим малко по-бързо, по-организирано и по-отговорно. През последното десетилетие у нас, макар твърде бавно, навлезе четящото устройство тип "Перла". През 2020 г. благодарение на Съюза на слепите в България правителството финансира покупката на 50 четящи машини от този модел, които бяха раздадени безплатно на нуждаещите се.
Първите изследвания върху традиционната говореща книга и синтетичната реч започват в началото на 70-те години на миналия век, но по-интензивно те се развиха през следващото десетилетие. Проучванията са насочени към възприемането, разбирането и използването на тази реч. Резултатите показват, че по отношение на ученето и запаметяването постиженията при синтетичната реч са по-ниски от тези с обикновения глас на традиционната говореща книга, а най-трайни са при четенето на брайловото писмо. Разбира се, това не се отнася до всички видове четивни материали. Хелмнкуист, Далстрант и Хеделин (1992) установяват, че синтетичната реч има най-голям положителен ефект при текстове, свързани с пространствената информация и умствените представи у слепите. Други важни фактори са възрастта и опитът при работа със синтетична реч.
Въпреки някои недостатъци, синтетичната реч продължава успешно да си пробива път в обучението и рехабилитацията на зрително затруднените. В основни линии тя реши проблема за четене на плоскопечатен шрифт от незрящите, направи възможен техния достъп до света на компютрите и интернет и благодарение на нейното скоростно разпространение в много страни вече се издават електронни вестници, които поставят при равни информационни условия зрително затруднените и виждащите. Слепите хора в САЩ имат онлайн достъп до над 500 национални и международни периодични издания. Синтетичната реч е едно ново предизвикателство, което промени говорещата книга, партнира с брайла и намалява информационния дефицит при дълбоко увреденото зрение.
Въпреки всичко - днес използването само на брайл, само на говореща книга или само на уголемен шрифт не е достатъчно. Ето защо, за да се разшири достъпът до информация, в съвременното обучение и рехабилитация на зрително затруднените се налага подхода на мултиграмотност, което означава комбиниране на различни източници на информация. Въз основа на това съвременните четци с увредено зрение се делят на двойно четящи - например брайл и говореща книга; и мултичетящи - брайл, говореща книга, компютърна грамотност и при някои уголемен шрифт, когато това е възможно. Нека повече използваме синтетичната реч и електронния безкнижен брайл, но да не забравяме, че истинското ограмотяване започва не само с пихтовата машина, но и с плочата и шилото, защото, въпреки дигитализацията, виждащите хора все още не са захвърлили химикалките. В еволюционното развитие на технологиите автомобилът не успя да измести влака, телевизията не измести киното, видеотехнологията не измести телевизията, нито говорещата книга измести брайла. Всички те, обновявайки се, продължават своето развитие чрез взаимодействие помежду си.
Приветствайки 90-годишнината на говорещата книга, трябва високо да оценим нейния принос за развитието на зрително затруднените като самостоятелни и равнопоставени хора с надежда и оптимизъм към бъдещето. Като скъп гост на онлайн проведената през юли 2020 годишна конференция на Националната федерация на слепите в САЩ бащата на четящата машина Реймънд Куртсвайл заяви: "Изкуственият интелект ще достигне човека през 2029 г., а през 2045 г. ние ще умножим биологичната машина на нашата интелигентност милиард пъти. Появата на машинен интелект, който надхвърля човешкия разум в широкото му разнообразие, е неизбежно, но ние все още имаме силата да формираме бъдещето си".



Назад

Всички статии на Брой 10, 2020

15 ОКТОМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН
Размисли
Големите каскади
ДИСКУСИЯ
Уважавам Генов, но справедливостта уважавам повече
ЗА ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА
Как да изтегляме книги от аудиобиблиотеката на ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Велико Търново
Русе
ИСТОРИЯ
Първата организация на слепите в България
ЛИТЕРАТУРА
COVID–19 и смокините ми
ПРЕМИЕРА
"Тъмнината не успя да стане негов затвор"
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СПОРТ
Спортни страсти и забавление на черноморския бряг
Национални спортни турнири за хора със зрителни увреждания
ЮБИЛЕЙ
90 години говореща книга




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
7 9 10