Брой 10, 2020

Тема: ЛИТЕРАТУРА

COVID–19 и смокините ми

Ангел СОТИРОВ

Обичайно текстовете ми са плод на мое хрумване, но този е резултат на настойчива молба, почти заповед, на дежурния редактор на тазгодишната втора книжка на "Esperanta fajrero". Даже той строго ми посочи темата, качеството и обема на моя журналистически продукт. Разбира се, аз не можех да му откажа. Та нали ние сме дългогодишни колеги, даже и приятели. И все пак - аз си въобразявам, че за някои читатели този мой поръчков текст ще се окаже интересен. Може би ще се хареса и на свръхвзискателния поръчител – редактора Владимир Желев.
През късната есен на 2013-а засадих първите 4 дървенца, подарени ми от моята добра приятелка Таня Апостолова, също голям почитател на овощни дървета и храсти. Овошките бяха една двустеблена черничка, едно сливово дръвче и две смокинки. Ситуирах ги покрай две пътеки на двайсетина метра от нашия жилищен блок. Идеята за този проект ми бе внушена от Мира Попова, добре осведомена за моите овощарски занимания в семейното ни имение "Трите ясена", находящо се в родното ми село Васил Левски – Старозагорско. Хобито на моя съсед Дурмуш-Али Халилибрямов се оказа достоен за подражание модел.
Понастоящем моята овощна градина се състои от десет смокини, две черници, два хинапа, една дива круша и един орех. Орехът и малката черничка са дар от обичливия Бог. Между другото - сливовото дръвче преотстъпих на въпросния съсед, отзивчив и почти безвъзмезден мой асистент, който веднага го премести в своите не съвсем законни владения. Не съвсем законни, защото земята, в която засаждаме нашите обични дървенца, била общинска и не било редно без изрично разрешение на общинските власти да я ползваме, било за свои или обществени нужди.
А защо толкова много смокинови дървета? Първо - много обичам сладките им и сочни плодове, второ - смоковниците започват да плододават още на втората година и трето - тяхното плододаване продължава цели три месеца, в това отношение дърво-рекордьор за нашия климат. Но вие пак ще ме попитате - дали преминаващите покрай смокините хора оставят някакви плодове и за мен самия!? Да, ако преглеждам любимите дървета рано сутрин или късно вечер, приблизително една трета от техния зрял урожай. Обикновено това са плодове по техните по-високи и труднодостъпни клони.
Във времена на неумолима COVID–19 физическа дистанция към човешките същества аз няколко пъти през деня, винаги с маска, посещавам моите фаворити, ласкаво им говоря, даже за малко посядам между тях. И с радост констатирам, че всички мои дървенца, въпреки катранено черната ми маска на свиреп бандюга, въобще не се плашат от моята кръвожадна особа. Напротив - веднага ме познават и сякаш са доволни от честите ми визити. Радват се на моите грижи, а също и на вербалната ми комуникация с тях.
Към тези ми занимания вероятно ме тласка моят селски произход. Сигурно и съвсем човешкият стремеж към живата природа. Без съмнение и нуждата от физическа активност на моето тяло. По този начин изглежда откликвам и на прословутия призив на великия швейцарски философ – "Назад към природата".
Благодарение на пламналата пандемия от COVID–19 още от средата на март започнах да поработвам в моята овощна градинка. Торях, напоявах и хвалех обичните растения, плевях тревата около техните стебла. И смокините, моите страхотни шампиони, щедро и изобилно ми се отблагодариха.

Назад

Всички статии на Брой 10, 2020

15 ОКТОМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН

Размисли
Големите каскади

ДИСКУСИЯ

Уважавам Генов, но справедливостта уважавам повече

ЗА ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА

Как да изтегляме книги от аудиобиблиотеката на ССБ

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Велико Търново
Русе

ИСТОРИЯ

Първата организация на слепите в България

ЛИТЕРАТУРА

COVID–19 и смокините ми

ПРЕМИЕРА

"Тъмнината не успя да стане негов затвор"

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СПОРТ

Спортни страсти и забавление на черноморския бряг
Национални спортни турнири за хора със зрителни увреждания

ЮБИЛЕЙ

90 години говореща книга