Брой 11, 2020
Тема: IN MEMORIAM
В памет на Асен
Когато изкарвахме заедно годишния си отпуск на морето през юли, и през ум не би ми минало, че само след три месеца този човек ще ни напусне завинаги. А на 24 юли отбелязвахме 70-ия му юбилей, който беше през април, но Алтънов държеше да почерпи, макар и по-късно.
Такъв си беше той – обичаше да се събира с хората и да се радва на компания от приятели. Обичаше много и кафе, задължително с мляко и без захар.
Интересен човек беше нашият Алтънов – много работлив, напорист, донякъде и малко конфликтен и докачлив, но и много лесно раним, горд и изключително отдаден на каузата, на която беше посветил последните тринадесет години от живота си. За него благото на слепите хора стоеше на първо място, понякога дори преди семейството му. Като питбул беше, когато трябваше да се свърши работа – като захапе, не пускаше, докато не постигне това, за което се бореше.
Благодарение на тези си качества, Асен успя да извади софийската организация от безвремието, в което вегетираше, и създаде здрави връзки с всякакви възможни администрации и инстанции. Как го е постигал – само той си знае…
Няма да изброявам всички придобивки, които той успя да организира за слепите софиянци, защото списъкът е много дълъг.
Не зная как, но Алтънов успя тотално да реанимира софийската регионална организация, спечелвайки си едновременно с това както множество приятели, така и врагове. Неспокойният му дух беше и причината за неизчерпаемата му енергия и упоритостта, граничеща на моменти с инат в добрия смисъл на тази дума.
Господи, все още не мога да осъзная, че сега говорим за Асен в минало време… Още не приемам, че на 25 октомври множество хора – около 100, му показахме уважението и благодарността си, за жалост, изпращайки го в последния му земен път.
Кой всъщност е Асен?
Асен Исаев Алтънов е роден на 14 април 1950 г. Завършил е средно образователно училище гара Подкова и Медицински колеж "Йорданка Филаретова" София - професионален бакалавър. Той е член на Съюза на слепите в България от 1968 година.
От 2007 г. и до кончината си е председател на РО София. От 2011 г. е член на УС на ССБ.
През последните 13 години имах възможността да контактувам с него много често и да се убедя в неговата инициативност, всеотдайност и плам, с които довеждаше докрай всичко, с което се захващаше.
Покрай различните, организирани от Асен, екскурзии и колективни почивки у нас и в чужбина, културни и спортни мероприятия ние някак неусетно се сближихме и изградихме едно честно и искрено приятелство.
Въпреки че и двамата сме от хората, които не търпят критика, че понякога сме имали сериозни спорове и дори кавги на служебна тема, това не е променило доброто ни отношение един към друг. Та нали казват, че в спора се ражда истината, а никой от нас не е светец.
Смъртта, тази проклетница, го открадна от света на живите много внезапно и остави всички ни в шок. Но явно Бог е решил, че времето на Асен Алтънов на грешната ни земя е изтекло и че непримиримият му дух вече има нужда от малко покой.
На 23 октомври 2020 г. на небосклона изгря още една звездичка и зная, че ако я потърсим с поглед, тя непременно ще ни намигне.
Почивай в мир, председателю и приятелю Алтънов! И ако ни е писано някога да се срещнем отново, където и да е това, може би ще ни разкажеш какво още си бил планувал, за да живеят така обичаните от теб незрящи хора по-комфортно и по-красиво. Жалко, че тук, на земята, не успя да видиш плодовете на последното си начинание, но сигурна съм, че ще ги видиш оттам, а живущите в софийския комплекс на слепите много дълго ще споменават името ти с обич и благодарност.
Поклон пред паметта ти!
Марина ПЕТКОВА
Всички статии на Брой 11, 2020
IN MEMORIAM
В памет на АсенГЛОБУС
Националната федерация на слепите в САЩ на 80 годиниДИСКУСИЯ
Да поговорим за справедливосттаЗА БРАЙЛИСТИТЕ
Ново от ЧиталищетоИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Велико ТърновоМомчилград