Брой 11, 2020
Тема: ДИСКУСИЯ
Да поговорим за справедливостта
Поздравявам г-н Иван Янев за майсторското боравене с писаното слово – това е умение, мога да кажа дори изкуство, което винаги откровено съм ценял. Поздравявам го и за интересната тема, по която можем да поразсъждаваме – темата за справедливостта. По образование д-р Янев е историк, аз съм икономист, а темата до голяма степен е философска, в основната си част правна, но … да опитаме.
Според Платон, творил преди 24 века, справедливостта, която е понятие за моралната правота, се отнася едновременно до справедливия гражданин и справедливата държава и е истинско, хармонично отношение между страните – личността и полиса (елинския град-държава). В трагедията на Есхил "Евменидите", поставена в средата на V век пр. Христа, богинята Атина заявява: "Съветвам своите граждани – избягвайте безвластие или самодържавие…". Това по мое мнение би трябвало да означава само едно – справедливост и хармонично отношение между граждани и държава може да има само при баланс на права и задължения, защото липсата на права води до самодържавие или диктатура, а игнорирането на задълженията – до безвластие и анархия.
Не много отдавна бях прочел интересно заключение от известен социолог, името на когото за съжаление не си спомням, което ми направи силно впечатление, а именно, че висша категория в ценностната система на западния човек е справедливостта, а на източния – хармонията. Това означава, че западните общества държат повече на етиката и морала, а източните – на естетиката. И в двата случая, за разлика от древните елини, допирната точка между двете ценностни категории липсва. Така че, поставяйки темата за справедливостта, моят задочен събеседник се изявява от позицията на западен човек, т.е. от позицията на един съвременен средностатистически европеец.
След като направихме тази увертюра, нека подхванем темата по същество. През 2013 г. ИК "Труд и право" – водещо издателство за юридическа и икономическа литература у нас – издаде книга с интересното заглавие "Прекариатът – новата опасна класа" на Гай Стендинг, професор по "Икономическа сигурност" от Великобритания, заемал и заемащ експертни и ръководни длъжности в редица световни институции и организации. В нея той анализира появата на една нова класа, наброяваща милиони хора в света, с тенденции за бързо разрастване вследствие на неолибералните политики и технологичния бум в света. Това са хора, лишени от всякаква трудова и житейска стабилност и сигурност, хора с краткосрочна или временна работа, с несигурен доход, без ясна трудова идентичност и перспективи за кариера, без трайна принадлежност към някаква професионална общност, без адекватна социална и икономическа визия за живота си. Този им статус предизвиква у тях обяснимо недоволство и гняв, което е предпоставка за политическа и социална нестабилност в обществото и те лесно могат да бъдат привлечени и манипулирани от демагогски ляво-популистки, религиозно-фундаменталистки или неофашистки послания. Това вече се наблюдава в Европа, САЩ и другаде по света, а през последните години и в България.
Основният контингент на хора за новосформиращия се прекариат у нас са хора, описани в чудесната статия на Десислава Любомирова, публикувана в бр. 7 - 8 на сп. "Зари" от тази година под заглавие "Млади, нахални, мързеливи и необразовани, но винаги с големи претенции". Това са хора, които под път и над път афишират своите права, но никога и никъде не говорят за своите задължения и отговорности, много често хора със самочувствието, че са венец на творението, на които всички са им длъжни – родителите, съпрузите, съседите, кметът, правителството и обществото като цяло, а те просто трябва да ползват благинките на това общество, по възможност без нищо да дават.
А може би греша – тези хора също дават. В името на справедливостта дават своя принос, като трошат пейки и кашпи, за да блокират булеварди и кръстовища, парализирайки придвижването на огромна част от гражданите и превръщайки дворовете на къщите и подлезите в центъра на столицата в обществени тоалетни. В името на свободното слово бълват гнусни фейкове (фалшиви новини) в отвратително смърдящите си сайтове и посредствени телевизийки, плюят и замерят със старателно доставяни от "благодетели" яйца, риба и домати политици, журналисти и социолози, дръзнали да изразят мнение различно от тяхното. В името на демокрацията къртят павета и хвърлят бомбички и бутилки или предизвикват директни сблъсъци с полицията, а в името на смяната на системата предизвикват аварии в метрото, застрашаващи живота на пътниците. Бог да пази България, ако тези радетели за справедливост и демокрация се докопат до власт – такава справедливост и демокрация ще настанат, че камък върху камък няма да остане.
Тези борци против корупцията обявяват "велики народни въстания, които не са нито велики, нито народни, нито въстания. Позната на журналистката Антоанета Титянова (не зная дали има родствени връзки с обаятелната телевизионна говорителка от края на 80-те Татяна Титянова, починала, както се говори, по вина на сина на Тодор Живков – Владимир) се похвалила, че нейните "младежи“ не мятали яйца, защото струвало скъпо, а правели патаклама за 40 лева заработка. А водачите на така наречените "протестиращи" са недоволни не от корупцията (в този акт винаги има две страни – корумпиран и корумпиращ), а от това, че не са на трапезата, на която по думите на почетния председател на една незалязваща от небосклона политическа сила се разпределят и консумират "порциите" от властта.
В постинга си във фейсбук, свързан с бламирането на Асен Алтънов като пълномощник на Регионалното общо събрание на софийската РО (мир на праха му на човека), д-р Янев прави чудесен разрез на статуса на отделните групи в организацията. По аналогия можем да направим такъв разрез и по отношение на недоволните от днешното състояние на нещата в страната. Пионките са ясни – те клечат всяка вечер на триъгълника на властта или стържат по стъргалото до някое кръстовище, изпълнявайки по команда някой артистичен номер. Машите като тези от така нареченото "Отровно трио" или "Боец" (токсичността и насилието лъхат от самите названия) умело ги "вдъхновяват" или насъскват, надявайки се, че след евентуална промяна и за тях ще има по някое залъче от трапезата на властта. "Чакалите" също са ясни – те са зад сцената и чакат, ако машите си свършат работата, да дойде техният час, ако не я свършат – просто ще ги подменят.
Най-интересна е може би групата на "лешоядите" – тях можем да разделим на малки и големи. Сред малките са адвокати без клиентела, чакащи някой "герой" от протеста да бъде арестуван, за да му предложат услугите си, или изпратени по поръчка "независими" журналисти, тръпнещи кога ще се събере по-прилична групичка протестиращи, за да спретнат някое интервю или репортажче, чрез което да покажат как фалшивите новини могат да носят висок рейтинг. В тази групичка можем да наредим и широко афишираните майки, които ги убивала системата. След като си починаха добре през лятото в луксозен хотел край морето, продължиха да къмпингуват на жълтите павета, отначало пред Ректората, а след това в триъгълника на властта, обградени от десетки инвалидни столове, отнети от деца със специални потребности. Исканията им обаче не са социални, а чисто политически – просто се надяват да се намърдат на топли местенца по министерства и агенции, ако захвърлилата функциите си на защитник на правата на гражданите като омбудсман на републиката и захванала се с голямата политика тяхна патронка дойде на власт.
Големите лешояди са всеизвестни – издънили се или новоизлюпени политици, огладнели и освирепели за власт, които знаят, че трудно могат да разчитат на бюлетината като легитимно средство за достигане на заветната цел. Те разчитат на охлокрацията (натиска на уличната тълпа), увличайки недоволни граждани в нескончаеми протести – често доста рехави, но много кресливи. Между тях е една несполучила кандидат-кметица, на чието законотворчество дължим своеволията на частните съдебни изпълнители, и позната в родния си Кюстендил като сестра Галева. Същата се изяви и като най-пламенна защитничка на кандидатурата на Пеевски за шеф на ДАНС. Нейна съратничка стана неотдавнашно острие на левицата в парламента, основала след това партийка, която не хваща и 1% на избори, адвокат, изтънко познаващ подземния свят. И когато клиентелата оредя – едни забягнаха зад граница, а други влязоха на топло, аязмото започна да пресъхва и с пълна сила изригна недоволството спрямо днешните управляващи – правителство и прокуратура.
Оригинален лешояд е телевизионерът от Плевенско с прякора "Дългия", който успя даже да организира референдум. И когато управляващите, за да угодят на "протестиращия народ", вкараха предложенията му в проект за нова конституция, гласът му не се чу и се спотаи на сянка. Какво можем да очакваме от новопоявилия се идол и месия освен налагане на чалгата в музиката и в политиката.
Честно казано, лодкарят от Росенец и бивш министър на правосъдието не го разбирам – протестира срещу реформите, които сам искаше да въведе. Но неговият коалиционен партньор, сега евродепутат от така наречената автентична градска десница, удари дъното, сътворявайки синхронно национал-нихилистко дуо с ексклузивната разследваща журналистка и олицетворение на върховната справедливост и непорочност червена евродепутатка (след време същата може да се окаже клиент на българската прокуратура). С нея инициираха резолюция-пасквил, омаскарявайки България - тази резолюция обвинява уж само това правителство във всички земни грехове – че не признава някакво македонско малцинство у нас и че е забранила противоконституционната ОМО "Илинден", че дискриминира циганското малцинство, като събаря незаконните му жилища и не му строи безплатно нови, че не ратифицира така наречената Истанбулска конвенция и отхвърля гей браковете, че ограничава свободата на словото (смях в залата), че толерира корупцията и разхищенията и какви ли не още бълвочи. Тази резолюция бе подкрепена с гласовете на леви популисти, зелени екстремисти и неолиберални демагози, които за жалост формират мнозинство в новия европарламент. Показателен пример е ирландската анархо-комунистка Клеър Дейли, пледираща да се спрат всички еврофондове за България. Тя и нейни сънародници са закупили имоти в Поморие. Същите персони обаче отказват да плащат полагащите се такси и данъци на общината и се държат, все едно че се намират в колониална страна. Такива ми ти работи с рицарите на справедливостта и борци против корупцията.
По отношение на корупцията в едно свое интервю от 2010 г. видният дисидент, политзатворник по време на соца, успял да избяга във Франция, и активен седесар от началото на 90-те години на миналия век Петър Бояджиев казва: "Държавата не е засегната от корупцията и организираната престъпност – тя е управлявана вече 65 години от корупцията и организираната престъпност. ГЕРБ е политическа формация, за която нямам впечатления от лични контакти и наблюдения. Все по-дълбоко у мен се прокрадва съмнението, че Борисов не си дава ясна сметка с какви ресурси разполагат посткомунистическите мутанти, окопали се в двете власти – президентската и правораздавателната". Президент на България по онова време беше социалист, а главен прокурор – син на виден член на Политбюро на ЦК на БКП.
Та г-н Янев, когато нарича родината си коптор, би трябвало като историк да анализира генезиса на сегашното състояние на нашата страна. Надявам се, че познава една чудесна мисъл на големия руски писател Максим Горки: "Тези, които не познават миналото, не могат да разберат истинския смисъл на настоящето и са слепи за бъдещето". Преди три четвърти век дошлите на власт с помощта на чуждо оръжие национализираха по разбойнически собствеността на имотните хора, за да може след няколко десетилетия техните деца и внуци също по разбойнически да я приватизират. Аз съм икономист, учил съм и съм убеден, че в основата на всичко стоят икономическите интереси.
Що се отнася до управляващите - никога не съм твърдял, че са ангели небесни или света вода ненапита. Разпределението на средствата за спортните федерации, цитирано от Иван Янев, е съвсем показателно. За да разсея догадките му, макар че съм човек с дясна политическа визия, заявявам, че нито съм член на ГЕРБ, нито съм някакъв симпатизант. Нито през 2015, нито през 2019 година съм гласувал за кандидата на ГЕРБ за кмет на Пловдив, нито за техен кандидат за евродепутат. Като председател на една от двете пловдивски териториални организации обаче поддържах много добри отношения с издигнатите от ГЕРБ кметове на трите района, от които са членовете на нашата организация.
Свързах темата за справедливостта с политиката, за да потвърдя тезата на д-р Янев, че в крайна сметка всичко е политика. Но справедливостта се оказва доста относително и обтекаемо понятие – зависи на кой бряг на реката си или от коя камбанария наблюдаваш пейзажа. А политиката според марксизма е концентриран израз на икономиката – никой сериозен и непредубеден икономист не може да отрече направения от Маркс перфектен икономически анализ на съвременния му свят. Не е необходимо да коментираме тук неосъществимите му социални утопии.
В заключение искам да се извиня на д-р Янев, ако съм го засегнал но някакъв начин – не съм имал нищо лично. Просто, когато дебатирам по дадена тема, свикнал съм да ползвам, старая се, разбира се, максимално цивилизовано, целия инструментариум на полемичната журналистика.
Георги ГЕНОВ
Всички статии на Брой 11, 2020
IN MEMORIAM
В памет на АсенГЛОБУС
Националната федерация на слепите в САЩ на 80 годиниДИСКУСИЯ
Да поговорим за справедливосттаЗА БРАЙЛИСТИТЕ
Ново от ЧиталищетоИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Велико ТърновоМомчилград
