Брой 11, 2020
Тема: СИЛАТА НА ДУХА
Незрящ изминава най-предизвикателните преходи в САЩ
Автор - Дейвид ФЕРИ
Превод от английски - Иван КАРАСТОЯНОВ
През миналите почивни дни Тревър Томас внимателно крачеше с тихи, леки стъпки по едно от любимите му разклонения на прехода през планината Апалачи – отсечка, която минава през възвишенията Грейсон на националния парк в щата Вирджиния и е белязана от хлъзгави скали и опасно издадени корени на дървета. Паркът привлича туристи с разкриващите се гледки към малки подобия на алпийски върхове, обрасли с храсталаци хълмове, скални образувания и гъсти, зелени елхови гори. За разлика от повечето любители на преходите, които се нахвърлиха на парка през съботата и неделята, Томас разполага с мислена карта на целия път - всяко разклонение на пътеката, рекичка или кръстопът, които могат да го поведат в грешна посока. Освен това той не видя нищо от красотата, на която се наслаждаваха останалите посетители. Това е така, защото Томас е незрящ.
Когато хората го срещнат и спрат, за да поговорят с 46-годишния мъж със стегнато телосложение, щека в ръка и плътно покриващи очите слънчеви очила, съпътстван от специално обучения му лабрадор Тенил, обичайно в началото ги обзема потрес.
- Хората се втрещяват, когато разберат, че съм незрящ насред нищото – споделя Томас. – Някога го приемах лично. После си дадох сметка, че имаше време, когато и аз не знаех, че слепите могат да правят такива неща.
Макар уменията му в преходите значително да са се подобрили, той споделя, че за него е съвсем обичайно да не знае къде точно се намира през около 80% от времето.
Томас винаги е бил пристрастен към ускоряващите пулса изживявания и заниманията на открито. На 3-годишна възраст започнал да кара ски по замръзналите склонове на планината Бойне в близост до дома им в Мичиган. В края на младежките му години вече се спускал в забранените райони край Вейл и Брекънридж в пущинаците на Колорадо. Запалил се също по карането на велосипед надолу по планински склонове през лятото. След това се захванал и със скайдайвинг. Споделя, че обичал скоростта и опасността.
На 35-годишна възраст обаче зрението му започнало да отслабва. В рамките на 8 месеца, докато обмислял необходимостта да си вземе очила или контактни лещи, защото всички в семейството му ползвали, той ослепял напълно. Докторите му съобщили, че е носител на рядко очно заболяване, наречено атипична централна серозна хориоретинопатия, което водело до отлепване на ретината, а в някои случаи и до слепота. Щетите били непоправими. Томас, който тъкмо бил завършил право, се чувствал смазан. Той изпаднал в нещо, което определя като "яма от отчаяние и гняв". Но макар зрението му да потънало в мрак, той не мислел, че е дошъл краят на дните му на свеж планински въздух и вълнуващи изживявания, докато не поговорил с новоназначените му социални работници.
- Когато изгубих зрението си, онези, които отговаряха за подпомагането на приспособяването ми, казваха, че повече не бива да се занимавам с такива работи, че вече не ги умея, че слепите не могат да правят тези неща. Те настояваха, че няма какво друго да правя, освен да седя кротко и да ходя на терапия, където срещах други гневни слепци.
Томас определя отношението спрямо незрящите като задушаващо и силно ограничително. Той споделя, че го е било страх да излиза сам от дома му, защото непрекъснато се наранявал, тъй като не знаел как да се ориентира в света наоколо. Тогава приятел му предложил планинските преходи като отдушник и възможност отново да бъде на открито. Заниманието му се сторило твърде кротко и еднообразно, но приел, защото искал да придобие някаква независимост. Той се отдал изцяло на тази физическа дейност. Първо обходил с приятели пътеките в близост до дома му в Северна Каролина. Препъвал се, падал и неведнъж чупил белия бастун. Нямало наръчник по планински преходи за незрящи. Нямало брайлови обозначения за оставащото разстояние, нито пък щанд в магазините с екипировка за хора с нулево зрение. Томас все още нямал и Тенил. Той се сдобил с нея през 2011 г., когато един от другарите му се обзаложил с него за преход в Колорадо. Томас се научил на всичко сам, в движение. Например, когато решил да измине разстоянието от 3524 км през Апалачите, той прекарал 18 месеца в подготовка. Изготвил мъчително подробни указания за всеки километър от пътя и се научил как с опипване да разпъва и сгъва палатка, сглабя и разглабя готварски принадлежности, филтри за вода и така нататък. На 6 април 2008 г. тръгнал сам от подножието на планината Спрингър в щата Джорджия. Ако наблизо имало други планинари, той се вслушвал в техните стъпки и се стараел да ги следва. Когато нямало никой наоколо, четял надписите на табелите, като плъзгал ръка по вдлъбнатините им. Ако изгубел пътя, изчаквал да мине друг човек и го питал къде се намира, за да се увери, че се движи в правилната посока. Не било никак лесно. Падал многократно. Спрял да брои, когато стигнал до 3000 пъти. Спукал ребра и счупил ходило. Въпреки това, изминал прехода за 6 месеца.
- Когато тръгвах, вгледах се добре в живота ми до момента и си казах, че, ако не успея, тук няма нищо, за което да се връщам. Тогава тръгнах, просто за да си върна моя начин на живот. Никога не съм си мечтал, че това може да се превърне в нещо, от което да си изкарвам прехраната.
Скоро след първия успех Томас изминал и прехода от 4265 км по така наречения Тихоокеански хребет. Тогава паднал само 78 пъти. В интервю за списанието "Бакпакер" ("Раничар") той описва усещането да стоиш на връх Уитни по следния начин: "Звукът беше невероятен. Чувствах, че се намирам в нещо като вакуум, и знаех, че няма нищо над или около мен. Пълен простор. Хората често ме питат защо се изкачвам, когато няма да видя какво има там. Може да не мога да зърна гледките, но мога да ги почувствам. Използвам другите ми сетива, за да възприема планинския връх. Усещам уханията, повея на вятъра, милувката на слънцето по лицето ми. Този връх е най-прекрасното нещо, което съм усещал през живота ми".
Томас вече е професионалист в преходите на големи разстояния. Той получава парична подкрепа от марки като "Клиф бар", "Мармот", "Арктерикс" и "Ахну Футуеър". Научил се е да си служи с ехолокация, издавайки цъкащ звук с езика, което му помага да усеща заобикалящата го среда. Може да разпознава скалисти от горски райони, както и кога пътеката минава през гора и кога през открито пространство. Изострените му възприятия оказват благотворно влияние върху всичките му пътешествия. През това лято той е завършил своето най-ново начинание – първото изминаване на сляпо на колорадския преход – маршрут с дължина от 805 км през планината Роки от Дуранго до Денвър. Профилът му във Фейсбук, който той обновява, докато пътува, е изпъстрен с публикации за спонсорите му "Гранит Гиър" и "Ахну Футуеър". От Фейсбук дори са направили вдъхновяващо видео, проследяващо споделеното за пътуванията му в социалната мрежа.
Томас не изминава преходите само заради парите, а и за да помага на други незрящи. Той е създал няколко програми, които насърчават слепи деца да се запознават с живота на открито. Една от тях свързва бой скаути с незрящи ученици в щата Масачузетс, които да работят по двойки. Друга осигурява възможност на деца с увредено зрение да отидат на приключенски къмпинг, на който, по неговите думи, общо взето нямало забранени неща. Ако децата искали да се спускат с лодки по реката, организирали им рафтинг. Ако пък предпочитали да се катерят, правели скално катерене. Томас казва, че "слепите не са слепи, докато обществото и системата не ги убедят, че са".
Следващото предизвикателство в списъка му с желани постижения е обиколка по ръба на Големия каньон или може би изминаването на 1287 км през пустинята в щата Орегон. За Томас преходите не са просто покоряването на върхове или изминаването на големи разстояния. Той казва:
- Не става въпрос само за гледки, без значение виждаш или не. Когато си на дълъг преход, всичко опира до постижението и това можеш ли да се справиш със затрудненията, да поправиш счупеното оборудване, да издържиш докрая.
Всички статии на Брой 11, 2020
IN MEMORIAM
В памет на АсенГЛОБУС
Националната федерация на слепите в САЩ на 80 годиниДИСКУСИЯ
Да поговорим за справедливосттаЗА БРАЙЛИСТИТЕ
Ново от ЧиталищетоИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Велико ТърновоМомчилград
