Брой 12, 2020

Тема: ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!

На сбогуване с надежда




За щастие или пък кой знае - вече сме на финала на тази изненадващо тежка, потискаща, а също и тъжна в много отношения 2020 година, донесла на човечеството огромното изпитание да посрещне и преминава през нещо толкова отвратително, каквото е пандемията.

Болестта се разпространи мълниеносно и обви в пипалата си така обичаната от нас планета Земя, като изправи пред тежко изпитание човечеството и едни от най-ценните в света хора – лекарите и медицинските работници. Тя накара учените от цял свят да впрегнат в работа светлите си умове, за да разгадаят геномите на вируса и да изнамерят средствата да му противостоим.
Същевременно годината се оказа знакова и в много други отношения – пак свързани с пандемията, но в по-общочовешки аспект.
Родиха се множество конспиративни теории, впрочем както във всяко подобно време през вековете, а хората съумяха да създадат или пък да разрушат приятелства в зависимост от собствените си възприятия и убеждения.
Прекрасно е, че пандемията извади и ни показа кои са наистина достойните хора около нас, но наред с това тя отключи у много други най-низмените им качества и характерови черти.
Започнахме все по-често да се сблъскваме с повтарящи се негативни модели и тяхното проявление, а това породи у мнозина страх пред бъдещето.
Първоначално всичко започна с обединяването на човечеството в битката с новия вирус, но постепенно и някак почти незабележимо се премина към леки, а впоследствие и тежки форми на битов шпионаж, и избухване на изкуството на доноса.
Съседи започнаха да снимат съседите си и да ги докладват, проявявайки вертикална гражданска бдителност от високите етажи, а по улиците и в градския транспорт все по-често започнаха да избухват свади заради непоставени маски или пък по някакъв друг повод. Много от хората започнаха да се активизират в традиционните напълно явни писмени и вербални форми на доносничество, било пред контролиращите органи или пък още по-долно - пред по-висшестоящите в служебната йерархия.
През тази година доживяхме до абсурда доставката на пица да идва по-бързо от бързата помощ, пациенти да умират по стълбищата на болниците, докато чакат да бъдат приети, а най-накрая си спомнихме и започнахме да роним горчиви сълзи за неоценените и напуснали завинаги държавата ни български лекари.
През тази година човечеството научи много неща. Хората видяха изкристализирали както искрената доброта и всеотдайност, така и най-висшите форми на егоизъм, подлост, лицемерие и безразличие към съдбата на другите.
Пандемията ни накара да се отдалечим физически от най-близките си, да бъдем подозрителни и да гледаме с недоверие на всяка, често противоречива, информация, а най-ужасното е, че тя накара много от нас да започнат да отвикват да изразяват емоциите си и да се прегръщат.
В същото време обаче през тази година много от нас преоткриха истински стойностните хора около себе си и отвориха очи за страхливците, двуличниците и доносниците – все хора, причиняващи най-големите злини и нещастия, опияняващи се от звуците на траурния марш по нечии благородни пориви, инициативи и амбиции. Неслучайно е твърдението, че човек проявява истинската си същност в критични ситуации. Е, може би това проглеждане е единственото положително нещо, което лично аз бих могла да отбележа за изминалата година.
През нея ние се научихме и да бъдем отговорни за себе си и за останалите, да ценим истинското приятелство и да бъдем внимателни в постъпките и отношенията си.
Годината ни донесе и много тъга, защото изгубихме близки колеги и приятели. Оказа се много динамична както в обществено-политически, така за много от нас и в личен план.
Научихме се да мислим по-аналитично, да умеем да се защитим, както и да бъдем благодарни и недотам…
Като торнадо 2020 помете повечето от плануваните ни пътувания и планирани почивки, като ни затвори първо в домовете ни, а после в рамките на собствените ни държави.
Наред с малките радости и големите разочарования, научихме и някои нови думички като самоизолация, социална дистанция, карантиниране, а също и изконно българската думичка локдаун. Като своеобразен начин на психологическа защита се прояви и чувството ни за хумор. Родиха се множество доста свежи шеги и вицове. Въпреки това, годината като цяло премина под знака на едно постоянно усещане за тревожност и притеснение пред неизвестността.
На фона на огромното психологическо напрежение и настъпващото все по-дръзко обезчовечаване обаче остава надеждата, че светът все още е населен и с наистина светли души - добри хора, готови, независимо от всичко, да ни протегнат ръката си, когато се нуждаем.
Не вярвам в новата "нормалност", не искам да приемам света, различен от познатия ми добър стар свят. Не искам страхът да превърне хората в общество от роботизирани организми, на които да са чужди човешките чувства и емоции.
Надявам се всичко написано дотук да е плод на прекалената ми емоционалност и това, през което преминаваме сега да е просто пандемия, която да приключи скоро и животът ни да ни бъде върнат обратно.
Убедена съм, че много хора подсъзнателно очакват 2020 година да отмине, подхранвани от надеждата за по-добри времена, защото няма ли надежда - няма и живот.
В крайна сметка човечеството и човечността ще удържат победа над болестта, страха и обезчовечаването.
Някой някога беше казал, че ако искаш да унищожиш едно човешко същество, трябва да го лишиш от всякаква надежда и право на избор.
Нека не се лишаваме от надеждата, нека съхраним обичта си към ближния и нека се опитваме да останем преди всичко хора.
Веднъж един професор от физико-математически факултет поискал да предаде на студентите си запомнящ се за цял живот урок. Изписал на дъската голяма цифра 1 и, обръщайки се към студентите, обяснил:
- Това е вашата човечност. Най-необходимото качество в живота.
След това, след цифрата 1, изписал 0 и казал:
- А това са вашите постижения, които заедно с човечността ви "увеличават" 10 пъти.
Още една 0 бил опитът, с който стойността на човека станала вече 100. И така - добавял 0 след 0: любознателност, любов, упоритост...
- Всяка добавена 0 облагородява 10 пъти човека - казал професорът.
А след това той изтрил цифрата 1, стояща в началото на редицата от цифри. На дъската останали нищо незначещи нули.
Професорът казал:
- Ако нямате човечност, всичко останало не струва нищо.
Преди години антропологът Маргарет Мийд била попитана от студентка какво смята за първи признак на цивилизация в една култура. Студентите очаквали Мийд да говори за скални рисунки, създаване на оръдия на труда или глинени съдове, но не. Мийд отговорила, че първият признак на цивилизация в древната култура е една намерена човешка бедрена кост, която е била счупена и след това излекувана. Маргарет Мийд обяснила, че в животинското царство, ако си счупиш крака, умираш. Не можеш да избягаш от опасността, да стигнеш до реката, за да пиеш вода или да си търсиш храна. Човекът става лесна плячка на хищните зверове.
Никое същество не оцелява със счупен крак достатъчно дълго време, за да може да се излекува костта. Намерената счупена и впоследствие излекувана бедрена кост е доказателство, че някой друг е останал с този, който е пострадал, пренесъл го е на безопасно място и се е грижил за него, докато оздравее. Да помогнеш на някой друг да оцелее е мястото, където започва цивилизацията, казала Мийд.
Нека напук на всичко останем цивилизовани. Нека нашият избор да бъдат човечността и чувството за съпричастност и състрадание.
Пожелавам на всички една много светла, позитивна, жизнена Нова 2021 година, изпълнена с надежда и огромен емоционален подем!
Бъдете много здрави, усмихнати и добри. Обичайте се и се радвайте на живота си с пречистени и отворени сърца! Помнете – любовта е нещото, което ще спаси нашият красив и толкова привичен и уютен свят!

Марина ПЕТКОВА





Назад

Всички статии на Брой 12, 2020

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Януари
*СЪОБЩЕНИЕ
Уважаеми приятели на списание "Зари",
13 НОЕМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН НА СЛЕПИТЕ
Валентин Аюи - баща и учител на слепите
3 ДЕКЕМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
От сърце за хората с увреждания
IN MEMORIAM
В памет на Елена Александрова
БЕЗ РАМКИ
Огледален свят
БЛАГОДАРНОСТ
Полъх от морето
БЯЛА, БЯЛА КОЛЕДА
Чаша червено вино
ДИСКУСИЯ
Всеки народ си заслужава съдбата
КУЛТУРА
Почти забравен юбилей
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СЛЪНЧЕВИТЕ ХОРА
Дъждовният човек и слънчевата червенокоска
ТИФЛОНОВИНИ
За пръв път в света - българин създаде система от настолни игри за незрящи
Навигатор за незрящи излиза скоро на пазара
БОРИКА намалява цената на е-подписа за лица с увреждания
Правят гари и летища достъпни за незрящи по европроект
ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!
На сбогуване с надежда




Архив на изданието
1