Брой 12, 2020

Тема: КУЛТУРА

Почти забравен юбилей


Ангел СОТИРОВ


Снимки - фотоархив на автора

























Преди малко повече от 85 години се появява със странното име хор "Балкан". И 14 години по-късно този хор 50 години ще дава хляб на десетки слепи с певчески дарби. Той ще разнася славата на българското хорово пеене и далеч извън пределите на България - в Австрия, Армения, Беларус, Германия, Гърция, Литва, Словакия, Турция, Унгария, Чехия.
На 28 юли 1935 35 музикално надарени слепи жени и мъже учредяват тази певческа трупа. За председател е избран младият композитор Николай Бехтеров. Дирижирането на новосформирания състав поема Михаил Шекерджиев, заемащ тази длъжност до 1937 година. По спомени на Николай Бехтеров - имало е предложение името на хора да бъде "Йоан Кукузел", но учредителите са били смутени от факта, че почитателите на хоровото изкуство сигурно ще ги наричат фамилиарно "козлите". И така се стига до сякаш твърде безобидния османизъм "Балкан", означаващ Стара планина. Името на планинската верига е предпочетено пред ангелогласния византийски певец и композитор, чиято майка уж била българка.















Новосъздаденият хор получава морална и материална подкрепа най-вече от Дружеството на българските слепи. През месец май 1937 г. в залата на Военния клуб хорът изнася с голям успех първия си публичен концерт под диригентството на Димитър Домузчиев. А през следващата 1938 г. съставът взема участие в певческия събор на народните хорове от Югозападна България, проведен в Горна Джумая (Благоевград). Хор "Балкан" и хор "Родна песен" заемат първо място. Марин Матев, тогава на 10 години, свидетелства, че това постижение на все още прохождащия хор на слепите е било голяма изненада и е намерило подобаващ отклик в печатните медии. Учителите от Държавния институт за слепи (ДИС) са четели тези текстове на своите питомци. Макар и аматьорски, хорът е формиран от кадри с добра музикална подготовка. Музиката е една от най-изучаваните дисциплини в ДИС.
Доверявайки се пак на брошурата "50 години Смесен хор при Съюза на слепите в България", се осведомяваме, че благодарение на действителните си постижения в областта на певческото изкуство хор "Балкан" е привлечен в Радио София. Чрез своите изпълнения (около 30) в периода 1937 - 1940 хорът успешно пропагандира проблемите и постиженията на българските слепи.




















В същата брошура се посочва, че основателите на хор "Балкан", които най-активно допринасят за неговото организационно укрепване и за художественото му израстване, са Димитър Домузчиев, Александър Тодоров, Йорго Колев, Донка Йоргова, Карамфилка Петкова, Екатерина Ташкова, Йорданка Талева и други. Марин Матев, мой свръхценен осведомител, е озадачен, че сред тези имена не е намерило място и името на изключителния бас Христо Маринов, който също е пеел в хора. В периода 1938 - 1940 г. хорът има още няколко концерта. Той се явява пред публиката вече в униформено облекло. През 1940 дирижирането на състава поема младият диригент Васил Коев. Поради военните условия от 1941 до 1944 хорът прекратява своите репетиции и концертните си изяви, но след 9 септември 1944 г. по инициатива на Васил Коев и Христо Маринов възобновява дейността си. Васил Коев търпеливо събира певците, търси и намира корепетитор. По време на Отечествената война хорът посещава военни болници, пее пред наши и съветски войни. През 1946 г. хорът осъществява и първото си концертно турне в Русе и други крайдунавски селища.
На концерт на училищния хор на софийския Държавен институт за слепи във Военния клуб, състоял се на 5 декември 1947 година, дирижиран от Димитър Домузчиев, присъства и тогавашният български премиер Георги Димитров, патрон на училището. Височайшето присъствие осигурява напористият контрагент Елена Христова, припомня си Марин Матев. Стоян Бабеков, тогавашен 11-годишен хорист, споделя, че шефът на правителството се ръкува с част от хористите. Лиляна Ганчева от село Шипка, също хористка, приветства Георги Димитров, който я вдига на ръце и я разцелува. След концерта Димитър Домузчиев дава на премиера идеята за създаване на професионален хор от слепи певци. Героят от Лайпциг горещо прегръща идеята и по негово разпореждане още през следващата 1948 започва сформирането на Професионалния хор на слепите. През същата година комисия, включваща композиторите Петко Стайнов, Георги Димитров, Любомир Пипков, Филип Кутев и Светослав Обретенов и диригентите Драган Прокофиев и Крум Бояджиев, подбира през месец юли от над сто кандидати 50 хористи. Сред тях са и семейство Ани и Любчо Богатеви – напълно виждащи хористи. Същата комисия на 4 април избира и диригентите на хора – Васил Коев (главен диригент) и за негов помощник Марко Марков. И един куриоз, споделен от Марин Матев - сред кандидатите за диригенти са и Димитър Домузчиев, Михаил Карамихайлов и Кирил Костов. На последния член от комисията казва: "А бе, Костов, що не си гледаш свирката, а си тръгнал и ти диригент да ставаш?!". По това време въпросният кандидат-диригент е вече щатен флейтист-солист в Радио София. Подборът на диригенти и хористи се извършва в сградата на "Покровител" (вече сграда на софийския ДИС, сега сграда на ССБ-централата). Софийските невиждащи явно са се вълнували от избора на диригентите. Сред неколцината кандидати са били и трима ученици на Петко Стайнов – Васил Коев, Михаил Карамихайлов и Марко Марков. Свръхинтересно за незрящата публика е било кой от тримата ще извади "късата клечка", сиреч - кой няма да попадне в диригентската двойка.
Със специален протокол от 1 октомври 1948 г. е утвърден съставът на новия професионален хор от 50 певци. Той отначало е поделение на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК), впоследствие на Министерството на здравето. Пак по спомени на Марин Матев, един от 50-те щастливци, заплати започват да получават едва от първи януари 1949 година. По изключение през есента на 1948 определени възнаграждения са получавали само хористите-несофиянци, за да могат някак да преживяват. Заплатите, твърди Марин Матев, са били много ниски, защото са били приравнени по някаква таблица към възнагражденията на миманса от театрите.
Хорът на слепите е първият в света професионален хор на слепи, убеден е Стоян Бабеков. Според него, ползвайки българския модел, професионални хорове от слепи след време се формират и в Аржентина, Азербайджан, Армения, Беларус, Литва.
Марко Марков отначало е изпълнявал и ролята на корепетитор, но когато започват да разучават по-тежки творби, тогава привличат специален корепетитор. Съставът има и сериозен репертоарен проблем. Акад. Петко Стайнов помага и в това отношение на прохождащия хор и му предоставя две сръбски песни, едната от които е "Жалба за телето". Все пак през февруари 1949 година професионалният хор на слепите изнася първия си концерт в зала "Алианс франсез". Минават няколко години преди хорът да се появи и на сцената на зала "България".
Между другото, хорът участва в бригадирското движение и то в бригадирска премяна и с бригадирски канчета за храна. Още през пролетта на 1949 година той предприема специално турне в Северна България по бригадирските обекти язовир "Александър Стамболийски" и ж.п. линията Самуил – Силистра. В Южна България хористите посещават язовир "Коприннка" и Лилково. Освен на песни за новото време слушателите са се наслаждавали и на Чудомировия и Елин-Пелинов хумор, представян от Марин Матев. Неговият репертоар е включвал "Косачи", "Лъжлив Съби" и "Бръснарят".
През 1952 хорът подготвя програма, включваща само творби на слепи композитори - Петко Стайнов, Николай Бехтеров, Димитър Домузчиев, Васил Коев, Христо Спасов и други. Концертът се състои в Клуба на културните дейци. За съжаление съставителите на емблематичната юбилейна брошура са пропуснали да посочат диригента на този концерт.
От 1956 г. хорът реализира веднъж, а по-късно два пъти годишно свои концертни турнета в страната. Поставя се началото на традицията на ежегодно изнасяне на премиерни концерти в зала "България". Средногодишно концертите на хора броят около 65, съобщава ми хипермнестичният Стоян Бабеков.
Акад. Петко Стайнов има много високи изисквания към Хора на слепите. "Хорът е платен, но все още не е професионален" е неговата крилата фраза години наред. Чак през 70-те и 80-те години на миналия век хорът стига своите художествени висоти, твърдят експертите. Сигурно за този период се отнася и оценката на проф. Марин Големинов: "Като чуя по радиото, че някой хор пее чисто и с чувство, знам, че пее Хорът на слепите". Тогава хорът започва да представя и вокално-симфонични творби като "Реквием" от Моцарт, "Стабат матер" от Дворжак, "Наздравица" от Прокофиев. Разбира се, под диригентството на Стоян Бабеков.
Твърди се от тогавашни съвременници, изглежда силно основателно, че артист-хористите от Професионалния хор на слепите през 50-те години на миналия век са били много влиятелна сила и че те на конгресите през 1955 и 1959 година са сваляли съюзните председатели. Аз ще добавя, че лица от този хор имат крупнейша заслуга и за детронирането през юни 1975 на председателя Иван Илиев. Хорът на слепите почти три десетилетия е "нервната система на ССБ" - сполучлива метафора на д-р Петър Стайков.
Още един любопитен факт. В Хора на слепите за 3 - 4 години скромни и свенливи хористи са редакторите на любимото ни "Зари" Лиляна Елицина и Марина Петкова. Диригентите с композиторска продукция Димитър Домузчиев и Георги Холянов са подвизават известно време в басовата му партия. А писателят Лальо Цвятков над 25 години е сред неговите тенори. Изпълненията на Хора на слепите звучат на грамофонни плочи, аудиокасети, два компактдиска. Рангел Попов е пресметнал, че на Хорът са направени над 300 записа в БНР.
Освен досега споменатите четирима, диригенти на Хора на слепите са били Михаил Карамихайлов, Стоян Бабеков, Красимира Спиридонова и Петър Матев. За кратко време хора дирижират Николай Бехтеров и Иван Славов. Абсолютен шампион по диригентски стаж е маестро Бабеков – 29 години и 5 месеца. Среброто по този показател отива при неговата вечна конкуренция маестро Карамихайлов, дирижирал Хора на слепите почти четвърт век и то само като главен диригент!!!
По-дълго време корепетитори на хора са Мими Щърбанова, Ирина Щиглич, Стефи Хадживасилева. За по-кратък период тази роля са изпълнявали Емилия Михайлова, Алексей Алексиев и Петър Матев.
Именитите вокални педагози Руско Русков, Петър Петров, Катя Спиридонова и Лазар Максимов са се занимавали с гласовата техника на хористите. Същите са помагали за развитието на вокалната техника и на солистите. Това се е налагало, защото и хористите, и солистите в голямото си мнозинство са без специално музикално образование.
Най-изявени солисти на хора в неговия над полувековен професионален период са Карамфилка Петкова (сопран), Бонка Стефанова (сопран), Султанка Минева (сопран), Христо Маринов (бас-баритон), Никола Димитров - Французина (тенор), Стефан Паскулов (бас), Крум Янев (тенор) и Цветана Влайчева (сопран). Последните двама са виждащи артист-хористи. Поради изключителния си глас Карамфилка Петкова се сдобива с почетното прозвище "Славея на хора". Христо Маринов пък, по препоръка на Арам Хачатурян, още в началото на 50-те години на миналия век, уточнява Марин Матев, става лауреат на Димитровска награда, най-високата държавна награда за онова време.
Бивши виждащи артисти от Хора на слепите се изявяват успешно като певци и в чужбина. Това са Иван Петров - Йохан, Тодор Григоров, Михаил Светлев, Христо Каменов.
Според Стоян Бабеков много композитори като Тодор Попов, Димитър Петков, Георги Димитров, Добри Добрев и Георги Костов са държали Хорът на слепите пръв да представи техните творби. Точно това е ярко доказателство за неговото художествено израстване през 70-те и 80-те години на миналия век. И може би съвсем заслужено на 17 ноември 1986 на Хора е присъдено високопрестижното име - Хор на слепите "Академик Петко Стайнов".
И тъкмо към моя неизтощим консултант – композитора Бабеков, имам също доста грехове. В качеството си на оглавяващ културната дейност в съюзната Централа в продължение на 36 месеца носех отговорности и към Хора на слепите. Заедно с Ани Захариева трябваше да се опитваме почти всекидневно да бъдем арбитри и да умиротворяваме жестоко враждуващите помежду си "бабековисти" и "карамихайловисти". Една част от хора бяха заклети фенове на главния диригент, друга част бяха пък до смърт предани на младия и напорист втори диригент. Карамихайловистите свирепо обвиняваха Бабеков, че има афинитет към песни на млади, неутвърдени композитори, че поставял за разучаване религиозни произведения, че прекалено акцентирал на техническата, а подценявал художествената страна при разучаването, че повоенному държал за дисциплината. Те се опитваха дори да докажат посредством медицински експертизи че Бабеков има едностранна глухота поради прекаран менингит. Това негово допълнително сензорно увреждане уж го правело тотално непригоден за диригентски занимания. Бабековистите от своя страна атакуваха безпощадно главния диригент, че не си разучавал предварително достатъчно добре партитурите, че бил по-слаб музикант от Бабеков, че излъчвал доста височко някои диригентски знаци (улавяни и от публиката), че идвал на работа небрежно облечен. Карамихайловистите са се ползвали от подкрепата даже и на академик Петко Стайнов, чийто любим ученик е тяхната диригентска икона. "Карамихайловистите" имаха силно влияние и над тогавашния първи заместник-председател на ССБ. Той почти през седмица ми разпореждаше да осигурявам на диригента Бабеков поредното дисциплинарно наказание. Аз се опитвах да разубедя свръхтемпераментния си началник. Но изглежда недостатъчно твърдо, макар и да бях заместник-партиен секретар, а също и член на съюзния Централен съвет. В края на краищата изпълнявах неговите повели. Подготвях с Камелия Иванова от служба "Личен състав" твърде нескопосани заповеди - не нарочно, а поради управленска малограмотност. Ако маестрото възразеше, те всички до една щяха да паднат, защото ние никога не посочвахме в тях провинението на наказвания. А това се изисквало от Кодекса на труда. За щастие и Стоян Бабеков май ми е простил прегрешенията, защото в последните години е мой отзивчив съветник, никога не пропуска да ме поздрави за рожден и имен ден, посреща ме дори в Божурище като скъп гост... А ние трябва да простим и на Владимир Радулов дисциплинарните изстъпления, защото с Бабеков знаем сентенцията на акад. Андрей Пантев - "Интелектуалецът не може да бъде управляван, но той не може и да управлява".
За Марин Матев е съвсем нормално при наличието на двама диригенти да се появят сред хористите фенове на единия и на другия. Още при първите диригенти на Професионалния хор на слепите Васил Коев и Марко Марков това явление се проявява, макар и отначало двамата диригенти да са добри приятели. Най-често по-младите подкрепят по-младия диригент, а по-възрастните – по-възрастния. И така допълнително стимулират конкуренцията между тях. "Капеларите" шеговито разправяли, че диригентите на Хора на слепите се гонели, но не могли да се стигнат, защото не виждали. Аз самият си спомням доста добре какви бурни страсти и безпощадни борби за надмощие кипяха в този състав. Знайно е, че хората на изкуството са с по-изострена сетивност. И затова те са по-спонтанни, по-емоционални, по-бойки. Обичайно явление при тях е и творческата завист (и то в не съвсем светли краски).
За свои годишнини и по други поводи Хорът на слепите е получавал различни награди и отличия. Той е носител на Златна лира на СМД, на ордените "Червено знаме на труда", "Св. Св. Кирил и Методий" (първа степен). Хорът се окичва и със Златен медал от Конкурса за професионални състави в Минск (Беларус).
Спасител на Хора на слепите става неговия диригент от февруари 1997 Петър Матев. Посредством фондация "Хор на слепите академик Петко Стайнов" той храбро поема от ССБ нежеланото звено, което ССБ на 23 юли 1999 година се опитва да ликвидира. Естествено, сега Хорът на слепите не брои 70 души. Неговият числен състав е свит три пъти, от които около 65 процента са слепи. Но него все пак го има, макар и в този почти камерен формат. Хорът обикаля страната, изнася годишно между 8 и 15 концерта. Преди петнайсетина години той концертира в съседна Гърция, а преди 2 години в свръхмузикалната Виена. Хорът се финансира чрез защита на проекти. Негови солисти са Нели Стойчева (сопран), Радостин Георгиев (бас), Ивайло Донков (тенор).
Въпреки чудовищните си музикални дефицити, склонен съм да смятам за несъстоятелна позицията на дълбоко уважавани от мен експерти, че след като хорът вече не е към ССБ, той не е приемник на Професионалния хор на слепите. Та нали след 1948 година Професионалният хор на слепите дълго време също не е към ССБ, а повече от 10 години е държавно звено – първо структура на тогавашния КНИК, по-късно - поделение на здравното министерство.
По повод позабравения юбилей на този уникален хор да пожелаем на бившите му служители крепко здраве, дълъг живот и интересни занимания! На сегашните хористи и техния талантлив диригент маестро Петър Матев - успешни концерти в България и чужбина! А на самия хор - пробуждане от двугодишната летаргия!!!



Назад

Всички статии на Брой 12, 2020

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Януари
*СЪОБЩЕНИЕ
Уважаеми приятели на списание "Зари",
13 НОЕМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН НА СЛЕПИТЕ
Валентин Аюи - баща и учител на слепите
3 ДЕКЕМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
От сърце за хората с увреждания
IN MEMORIAM
В памет на Елена Александрова
БЕЗ РАМКИ
Огледален свят
БЛАГОДАРНОСТ
Полъх от морето
БЯЛА, БЯЛА КОЛЕДА
Чаша червено вино
ДИСКУСИЯ
Всеки народ си заслужава съдбата
КУЛТУРА
Почти забравен юбилей
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СЛЪНЧЕВИТЕ ХОРА
Дъждовният човек и слънчевата червенокоска
ТИФЛОНОВИНИ
За пръв път в света - българин създаде система от настолни игри за незрящи
Навигатор за незрящи излиза скоро на пазара
БОРИКА намалява цената на е-подписа за лица с увреждания
Правят гари и летища достъпни за незрящи по европроект
ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!
На сбогуване с надежда




Архив на изданието
1