Брой 01, 2021
Тема: 100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Мъдрост, опит, отдаденост
С тези три думички може да се охарактеризира целият вековен път на нашата организация, която ще стане столетница в края на март тази година.
Един век измина, откакто учредителите на Дружеството на българските слепи поставят началото на днешния модерен, действен и много авторитетен Съюз на слепите в България – организация, която с цената на много труд и отдаденост на няколко поколения интелигентни и активни невиждащи хора се ползва с безспорно уважение в българското общество. Невинаги пътят на развитие на нашия съюз е бил гладка магистрала, а по-скоро незрящите хора са си пробивали път през бурени и криволици, за да покажат и докажат на останалите, че слепотата е единствено сензорен дефицит и хората, лишени от светлина в зениците си, са същите хора, способни да творят музика, литература, приложни занаяти, както и да правят разумни предложения, да са пълни с креативни идеи и да получават образованието си на същото ниво, както и виждащите им събратя.
Това, от което слепите хора винаги са имали нужда и имат нужда сега, е някой да повярва в тях и да ги приеме с чисто човешките им хубави черти и недостатъци, а не да вижда само зрителния им дефицит.
За цял един век, а и преди онзи исторически 28 март 1921 г., желанията, стремежите и мечтите на слепите хора не са се променили. Това, което те желаят и преди, и сега, е достъпна среда, достъп до образование и работа и възможност поне малко да бъдат независещи от зрящите си сънародници.
Това се постига бавно и постепенно, стъпка по стъпка и, разбира се, става възможно тогава, когато реализирането му е в ръцете и зависи от решенията на мъдри, разбиращи и широко скроени хора.
Такъв исторически шанс за слепите българи в началото на миналото столетие е, че министър на народното просвещение е един от най-видните интелектуалци и общественици на епохата – професор Иван Шишманов. Убеден в необходимостта на слепите хора от образование, той изпраща в Европа бъдещия директор на Държавния институт за слепи деца - доктор Стойчо Донев, за да изучи на място опита на напредналите държави в грижите за слепите хора.
На 1 септември 1905 г. Държавният институт за слепи в София отваря врати за своите единадесет ученици. Учебното заведение е първото по своя характер в Балканските страни и това е прелюдията към организираното движение на слепите в България.
Много активна работа, контакти и креативност са били необходими на основателите на първото сдружение на слепи хора у нас. Тези инициативни смелчаци посвоему поемат риска да понасят бъдещи загуби, но пък и ликуват след всяка една постигната малка победа, която дърпа напред слепите хора и обществените нагласи към тях.
Замисляйки се върху живота на хората без зрение и върху историята на организираното движение на слепите, все повече се налага убеждението, че образованите хора са и най-големите двигатели на развитието на организацията ни, но, от друга страна, интелектуалците по принцип са сякаш и най-уязвими и раними. Затова си представям, че в онези далечни години в началото на миналия век, освен инициативност, се е искало и голяма доза смелост и кураж за постепенното внушаване на обществото да преодолява насадените предразсъдъци.
Затова, като наследници на онези смели и безразсъдни ентусиасти, решили се да съберат невиждащите хора в едно общо организирано движение, ние прекланяме глава пред силата на духа им и следваме всички онези високи цели, които тези големи хора са ни завещали.
Дори днес, в нашия високотехнологичен и модерен 21-ви век, подсъзнателното убеждение, че човекът с увреждане, независимо дали той не вижда, не чува, или пък не може да се движи, е поставен в някаква степен на по-ниско стъпало на обществената стълбица, все още не е напълно изкоренено.
Като част от всички тези хора, умишлено или неволно категоризирани като непълноценни, незрящите винаги са се стремили към познанието, към усвояването на различни, достъпни за тях, умения и затова именно от техните среди са излезли множество изтъкнати и високоценени интелектуалци – писатели, поети, музиканти и научни деятели.
Съюзът на слепите в България е организацията, обединяваща хората лишени от зрение, защитаваща техните права и отстояваща интересите им. Съюзът на слепите в България е приел за своя кауза непрекъснато да помага на незрящите хора да достигнат своята цел, а тя, целта, е простичка – водене на достоен живот, който да бъде не перманентна борба за оцеляване, а постоянен личностен и индивидуален стремеж към самоусъвършенстване.
Марина ПЕТКОВА
Всички статии на Брой 01, 2021
**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Февруари100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Мъдрост, опит, отдаденостIN MEMORIAM
COVID-19 ни отне и Коста ДечевВ СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Обща информацияКаталог на записаните нови заглавия през 2020 година
Каталог на възстановените заглавия през 2020 година
Книги, издадени на брайл от Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" през 2020 година
ГЛОБАЛНА МРЕЖА
Основни видове некоректни практики в ИнтернетДОБРИТЕ НЕЩА
За наистина неоценимата подкрепаДОСТОЙНИТЕ ХОРА СРЕД НАС
Димитър Димов - кметът на НадеждатаОТЛИЧНИЦИ
БГАсист с първа награда в Годишните национални награди за социална иновацияПОЕЗИЯ
Финландци пак четат Димитър ГрудевНа приятелите ми от Хелзинки
