Брой 01, 2021
Тема: IN MEMORIAM
COVID-19 ни отне и Коста Дечев
Ангел СОТИРОВ
Снимка - фотоархив на автора
"През ноември всеки един от нас сред своите познати ще има болен от COVID-19, а през декември – ще познаваме вече и такива, починали от смъртоносния вирус", цитирам по памет проф. д-р Николай Габровски – заместник-директор на "Пирогов". За съжаление тази доста мрачна прогноза твърде изпреварващо се сбъдва. Още на 23 октомври си замина всеизвестният Асен Алтънов, заради когото ние, пловдивчани, адски завиждахме на софийските си зрително затруднени събратя, свръхобгрижвани от бащицата-председател. Преди десетина дена в Пловдив се разделихме с Петър Мишев, преди няколко дена с Рамадан Мустафов, а навръх студентския празник и с Костадин Дечев.
Познавам Коста от края на 1961 година. Тогава той ми беше най-свирепата конкуренция в рецитаторски конкурс, наскоро проведен след моето постъпване на работа в пловдивския "Успех". Той се представи с Вазовото "Кочо", а аз с Вапцаровото "Двубой". Незабравими са и нашите срещи в пловдивската кръчма "Златна круша" с професионалните актьори Георги Манев (баща на великата Цветана Манева) и Янко Чернев.
През пролетта на 1962 г. кипеше усилена подготовка за първата лекоатлетическа спартакиада за българските слепи и слабовиждащи. Моят персонаж беше звездата в дългия скок при напълно слепите. Ако не греша, до трапа за скачане наставления даваше слабовиждащият ни колега Йордан Русинов, бивш учител по физкултура, първият треньор на пловдивския отбор по лека атлетика.
Помня Коста и като харизматичен белодомец. Белодомец, понеже той работеше в помещението, зовано от нас с известна завист "Белия дом", защото там кошничарстваха предимно синеблузи общественици. Сред тях беше и великият Велик Атанасов, когото Коста провокираше с различни басове. Примерно - може ли срещу пет лева Велик да се потопи в ледената вода на мръсното корито за киснене на върбовата пръчка, или пък кой ще победи в борба свободен стил при кошничарската двойка Стоил Раков - Джона и Иван Христов - Тръстеника.
Дечев е и дългогодишен изявен общественик. Избиран е за председател на Самодейния колектив при пловдивския РС на ССБ (1965). Също е създател и председател на Синдиката на незрящите и води тежки битки с административното ръководство на пловдивския "Успех" в началото на 90-те години на миналия век. През последните 3 десетилетия е несменяем председател на Регионалния контролен съвет. Заедно с работохоличната Ани Караиванова проверява документацията и дейностите на 10-те съюзни териториални организации, съветва компетентно и добронамерено техните председатели и сътрудници. И съвсем заслужено преди няколко месеца във връзка с неговия 80-годишен юбилей Коста Дечев е награден със съюзния "Медал за особени заслуги".
Дечо, така фамилиарно се обръщахме към него, притежаваше забележителна експертиза по пенсионните въпроси. Десетки хора с тежко нарушено зрение ползваха безвъзмездно неговите съвети и разяснения. Аз бях от неговите най-редовни клиенти.
Той беше моя тийнейджърска икона. Аз продължих да му се възхищавам и след този юношески период. Не само заради неговото рецитаторско майсторство и спортните му постижения. Допадаше ми и с любовта си към художествената литература. Но най-голям респект Коста Дечев будеше у мен със своята принципност, с непреклонния си ноконформизъм.
От брака си със Зорка Ламбрева има дъщеря - Бонка Дечева, съдия във Върховния касационен съд. Тя бе неговата най-голяма гордост. Другата му голяма гордост е неговият внук д-р Никола Бакалов, психолог по образование и професия, придобити в далечния, мъглив и дъждовен Албион.
До всеки успял мъж има винаги някаква дама. 43 години плътно до Коста е втората му съпруга Милка Терчева. Тя е негова икономка и придружител, емоционален опонент и полезен съветник.
Роден е на 25 юли 1940 г. в неголямото пловдивско село Войсил. На двугодишна възраст Коста боледува от едра шарка, в резултат на което губи зрение. Основно образование и професионална квалификация получава след 9-годишно обучение в училището за слепи "Георги Димитров". И от юни 1958 г. работи като кошничар (8 години) и куфарджия (30 години) в пловдивското ПП "Успех".
След триседмично боледуване и колебание Коста Дечев предпочете по-добрия свят… Поклон пред светлата му памет!!!
Всички статии на Брой 01, 2021
**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Февруари100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Мъдрост, опит, отдаденостIN MEMORIAM
COVID-19 ни отне и Коста ДечевВ СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Обща информацияКаталог на записаните нови заглавия през 2020 година
Каталог на възстановените заглавия през 2020 година
Книги, издадени на брайл от Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" през 2020 година
ГЛОБАЛНА МРЕЖА
Основни видове некоректни практики в ИнтернетДОБРИТЕ НЕЩА
За наистина неоценимата подкрепаДОСТОЙНИТЕ ХОРА СРЕД НАС
Димитър Димов - кметът на НадеждатаОТЛИЧНИЦИ
БГАсист с първа награда в Годишните национални награди за социална иновацияПОЕЗИЯ
Финландци пак четат Димитър ГрудевНа приятелите ми от Хелзинки
