Брой 02, 2021
Тема: НАШИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Да, свако му беше партизанин!
Ангел СОТИРОВ
Снимка - фотоархив на автора
На 9 май тази година се навършват 53 години, откакто той е сред пловдивските слепи. Неговият свако Иван Панов, партизанин от отряд "Христо Ботев", е шеф на служба "Личен състав" на тамошния "Успех". И благодарение на този факт младежът, веднага след военната си служба, се озовава в същото предприятие, макар и без грам зрителни увреждания. Отначало работи като общ работник в цех "Меки папки". Известно време е печатар в същия цех. Впоследствие завършва вечерно пловдивския електротехникум и придобитата си професия отдава пак на тази фабрика.
Неговите най-добри приятели са всички до един зрително увредени - бай Нас Сапунджиев (Бог да го прости), бай Велик Атанасов, Коко Мъндев. На последните двама и сега продължава да им осигурява висококачествени колбаси от асеновградската фирма "БИС".
Той сякаш се чувстваше като един от нас - невиждащите. Живееше с нашите болки и радости. Винаги беше сред нас на нашите форуми - спортни, културни, организационни, купонджийски. Като безпристрастен съдия, благ кръжок-ръководител по електротехника, надежден придружител, емоционален клакьор, зорък наблюдател, неподражаем бонвиван.
Вечната му голяма мечта е да бъде член на ССБ. И с пълно право, защото Колю Митев е наш истински приятел и благодетел. Благодетел, понеже е дарил стотици часове доброволчески труд в полза на слепите. Известен грях към него в това отношение има великият Велик Атанасов. Надали е заради случая "Минчо Ганев", при който дряновският регионален председател Динко Атанасов бе вероломно детрониран от своя свръхблизък сътрудник… По-вероятно Велик Атанасов да не е успял да откликне на Колю-Митевите щения поради тежката съгласувателна процедура със съюзното централно ръководство.
И аз като Велик към Колю Митев имам грях. Преди десетина години, правейки се на римотворец, съчиних бъзикарска поема, чийто главен персонаж е Колю Митев. Този мой поетичен продукт не се прие особено благосклонно от него. Но напоследък имам индикации, че май ми е простил. Съвсем наскоро ми подари полувековна библиографска рядкост - литературния сборник "Пак вярата се ражда" с творби на слепи автори от пловдивския регион. Негов съставител и редактор е пловдивският поет Николай Гюлев. В сборника срещаме имената на Таня Манчева, Владо Желев, Данчо Данчев, Веса Вълчанова, Георги Чернев, Петър Стайков, Андрей Тодоров, Георги Апостолов и на още 9 пишещи наши другари. Уникалното издание е посветено на Шестия конгрес на ССБ, проведен през 1971 година.
Без да има в кръвта си японски гени, Колю Митев е придобил всичкия си трудов стаж, в размер на 51 години 6 месеца и 6 дена, само в пловдивския "Успех". "Поради това той е работил при 6 от 8-те управители на този завод", пояснява ми Велик. Сещам се и за друг виждащ наш приятел, за който ми е разказвал Димо Тотев, някогашен управител на варненския "Успех". Това е бургазлията Стефан Бахов - ръководител, настройчик и пазач, изкарал целия си професионален живот сред слепите в производствения филиал на варненското предприятие, находящ се в Меден рудник.
"Те се бяха сраснали с нас, слепите" - уместна метафора на Димо Тотев за такива зрящи колеги. Дай Бог и сега сред нас повече подобни хора!!!
Всички статии на Брой 02, 2021
***ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Март**ОБЯВА
Литературен конкурс*ВАЖНО!
Прочети!100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
В основата бе образованието14 ФЕВРУАРИ - ДЕН НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА
Трифон Зарезан - традицията продължаваКакво е любов
