Брой 03, 2021
Тема: 100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Вековният опит - инвестиция в бъдещето
Тази година е особена за Съюза на слепите в България.
Един век история, цял век обединение в името на достойния живот на лишените от зрение, век на голям подем и трудности, век на напредък и извоюван и заслужен авторитет.
В предишна своя публикация бях споделила възхищението си от смелостта на неколцината незрящи възпитаници на Държавния институт за слепи, които с огромен кураж дръзнаха да се изправят срещу съществуващите предразсъдъци и обединиха слепите си съотечественици в общо организирано движение в защита на техните интереси.
Дори днес, век по-късно, подобни личности, готови да поемат сериозни предизвикателства, са единици. Сякаш ние все още се притесняваме от физическия си дефицит и се стремим по някакъв начин да бъдем незабелязани.
Именно затова нашите достойни предшественици са осъзнали необходимостта от обединяването на хората със сходен проблем в организация, която да застане зад тях, да постави на дневен ред техните интереси и да им вдъхне така необходимата самоувереност.
За щастие, новоосвободена България, само две десетилетия след Руско-турската война, се нарежда сред цивилизованите държави в отношението си към хората с увреждания.
Невероятен исторически шанс за слепите българи е присъствието в тогавашната българска политика на проф. Иван Шишманов.
Като министър на народното просвещение този изключителен човек осъзнава необходимостта от специализирано образование на хората лишени от зрение и поставя началото му през 1905 година.
Композиторът Петко Стайнов: "Музиката е първично и стихийновдъхновение"
Малко по-късно възпитаници на Държавния институт за слепи, живеещи в София, установяват контакт със свои съсъдбеници от страната и обсъждат необходимостта от обединяването им с цел защитата на техните права. В началото на 1918 г. се организира първата национална среща на активисти на движението на слепите, наречена Конференция за основаване на Дружеството на българските слепи.
През следващите години кръгът на съмишлениците на тази идея се разширява.
Фактически рожденият месец на организацията ни е март, защото на 28 март 1921 г. в малкия салон на Градското казино в София се провежда учредителното събрание на Дружеството на българските слепи. Негови организатори са Никола Диклич, Стоян Орозов, Филип Методиев, Петър Манев, Вълко Ангелов, Стефан Ненков и други. Уставът на учреденото Дружество на българските слепи е утвърден на 25 август 1921 г. от Министерството на вътрешните работи и народното здраве.
В него се посочва, че дружеството ще има за цел всестранната защита на материалните и културни интереси на всички слепи, откриване на институти за различните по възраст слепи, организиране на кооперативни работилници, централна брайлова библиотека, създаване на оркестри, ограмотяване и още ред цели, които продължават да бъдат в приоритетите на многостранната дейност на Съюза на слепите в България и до днес.
За пръв председател на Дружеството е избран Никола Диклич. Той е сърбин от Загреб, с музикално образование и богата европейска култура. Преподавател е по музика в Софийското девическо педагогическо училище и е командирован да преподава пиано в Държавния институт за слепи в София.
Опити за сдружаване обаче са правени още през 1917 - 1918 година.
В началото на 1917 г. Стефан Ненков заедно с един свой приятел подготвя "нещо като циркулярно списание", като поставя в една кутия различни статии, между които и статията "За да си помогнем, трябва да се организираме". След няколко месеца се пуска второ сандъче и отново се поставя въпросът за организация. В свой мемоарен материал Стефан Ненков отбелязва, че Никола Торбов е лансирал сред "възрастните питомци" на ДИС идеята за основаване на Дружество на българските слепи. Стефан Ненков заедно с по-големи ученици на ДИС също подкрепят тази идея. Всички от последните курсове на ДИС посрещат с радостни чувства идеята за учредяване на организация на българските слепи с изключение на Петко Стайнов и Николай Бехтеров. В своите спомени Стефан Ненков твърди, че всички от завършилите няколко випуска възпитаници на ДИС са желаели час по-скоро да се основе организация на българските слепи.
Сдружаването на слепите и в България се извършва по различни признаци: причина за слепота - дружествата "Тъмнина", ДБС, "Мрак"; културни интереси - Читалище на слепите в България, Дружество на слепите есперантисти "Балкана стело"; професионална заетост - дружество "Черен поглед" (чиито членове изкарват прехраната си предимно посредством официално разрешена (и неразрешена) просия), Първа кооперация на слепи за общи доставки (осигуряваща стоки на слепите търговци).
От изложението в книгата на Ангел Сотиров "Българските организации за слепи - вчера и днес" се вижда, че усилията за създаване на организации на слепите в България започват още след Първата световна война. Най-напред се появява дружество "Тъмнина" - на ослепелите във войните, с утвърден устав на 20 март 1920 година. Дружеството на българските слепи има съдебна регистрация от 14 октомври 1920 година и утвърден устав на 25 август 1921 година. Дружество "Покровител" е учредено на 20 февруари 1922 година. Дружество "Мрак" - на ослепелите от злополука в производството, има съдебна регистрация на 1 януари 1931 година и утвърден устав на 13 юни 1931 година. Дружество "Черен поглед" е основано през 1932 година. Такива са данните в документите, които съществуват. В поднесеното изложение най-подробни и обширни са материалите за Дружеството на българските слепи. За другите дружества данните са по-оскъдни. Тук авторът няма вина. Най-пълен е архивът на ДБС. Архивите на останалите дружества почти са изчезнали.
През годините Дружеството на българските слепи се оформя като най-голямата и жизнена организация на хората с нарушено зрение в страната. Именно това сдружение е първообразът на днешния Съюз на слепите в България. Организацията намира подкрепа в лицето на акад. Константин Пашев, акад. Михаил Арнаудов, проф. Иван Шишманов, проф. Андрей Стоянов, Екзарх Стефан, Михаил Шекерджиев, който е посветил живота си на делото на слепите като учител, а след това и като директор на Държавния институт за слепи деца.
При наличието на такива приятели и покровители не е изненадващ фактът, че през 1928 г. се създава Националното читалище на слепите "Луи Брайл". Негов пръв председател е изключителният човек, големият композитор и общественик, незрящият академик Петко Стайнов. Ръководството организира брайлова библиотека.
През март 1928 г. започва издаването на списание "Родни цветя". Поради неизвестни причини от него излизат само два броя. В края на същата година започва отпечатването на списание "Съдба" като орган на Дружеството на българските слепи и на Читалището. Още от първия си брой, появил се през есента на 1928 г., то се утвърждава като едно от най-хубавите периодични издания в България, спечелва си името на трибуна, в която публикуват свои творби най-талантливите български поети и писатели като Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Асен Разцветников, Людмил Стоянов, Стилиян Чилингиров, Тодор Влайков, Марко Марчевски и още много други от първомайсторите на българската художествена словесност.
През първите две десетилетия от своето съществуване Дружеството на българските слепи събира средства чрез организиране на киноутра и томболи, продажба на календари и от дарители. Организацията започва да изгражда своите структури в страната и материална база. Първите успехи в областта на трудовата реализация са създаването на оркестър (1922 г.) и хор „Балкан”(1935 г.). Те изнасят концерти в страната, с което популяризират делото на слепите и техните възможности.
Дружеството на българските слепи израства като най-голямата и авторитетна организация на незрящите и започва да се стреми да обедини останалите сдружения, за да увеличи правозащитния потенциал на движението на слепите. През месец август 1946 г. Дружеството на българските слепи променя наименованието си на Съюз на слепите в България. Обединителният процес завършва през 1951 г., когато Съюзът на слепите в България и дружествата "Тъмнина" и "Мрак" на конгрес вземат решение да създадат общ Съюз на слепите в България. Негов пръв председател е незабравимият Стефан Ненков.
Печатен орган на новата организация е списание "Животът на слепите", което от 1973 г. и до днес носи името "Зари". Под ръководството на дългогодишния главен редактор Минчо Стоянов то се превръща в мощно средство за информация и защита на правата на хората със зрителни проблеми.
Мисията на Съюза на слепите в България е защита на човешките, гражданските, социалните, икономическите и други права на хората със зрителни увреждания и интегрирането им в обществото.
От самото начало Дружеството на българските слепи започва активно да работи за промяна на обществените нагласи към незрящите и изгражда ползотворни контакти с царското семейство, видни политици и общественици.
През десетилетията организацията извършва своята мащабна правозащитна дейност и националният й авторитет расте.
На основание Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите през 1996 г. Съюзът на слепите в България, с решение на Министерски съвет, е признат за национално представителна организация на хора с увреждания. Този статут се препотвърждава от правителството и до днес. Заедно със сродни организации Съюзът участва в работата на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания - орган с консултативни функции към Министерски съвет.
В Съюза на слепите в България към 31.12.2020 г. членуват 10 512 граждани с трайно увреждане на зрението. Сдружението има 15 регионални организации, обединяващи 96 териториални структури, извършващи дейността си на територията на всички общини в страната.
Ръководствата на локалните организации активно работят в изградените областни и общински обществени съвети. Те допринасят за изграждане на мрежата от социални услуги и оказват влияние върху местните политики за социално включване на хората с увреждания. Съюзът на слепите в България чрез активен диалог и партньорство с държавата и общините създава условия за достъпна архитектурна, транспортна и комуникационна среда. Сдружението осъществява системен контакт с членовете си и извършва разнообразната си дейност в изградените в страната клубове за интеграция на хората с нарушено зрение.
В продължение на цял един век Съюзът на слепите в България играе активна роля при формирането на националната социална политика за хората със зрителни увреждания и се стреми да промени качеството на техния живот. Ръководството на нашата организация ще продължи да работи за прилагане в страната ни на съвременните европейски модели и стандарти и за синхронизиране на законодателството на България с духа и нормите на Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от ООН през 2006 г. и ратифицирана от нашата страна.
Няма да е клише, ако кажа, че всеки един от нас, незрящите хора в България, не е лишен от своите притеснения, страхове и дори може би комплекси, но имайки зад гърба си организация, на която може да се опре във всеки един момент, той автоматически придобива по-голяма смелост, увереност в собствените си сили и усещането за защитеност.
Това, което лично аз, а вярвам и много от останалите невиждащи хора в България бихме пожелали за организацията си, е много мъдри и достойни лидери, чиято кауза е живот без бариери и предразсъдъци в обществото ни.
Материала подготви
Марина ПЕТКОВА
Всички статии на Брой 03, 2021
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Април100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Вековният опит - инвестиция в бъдещето8 МАРТ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЖЕНИТЕ
Честит празник, мили дами!ВЕЛИКИТЕ ЖЕНИ
Незабравимата ХелънДУХ И МАТЕРИЯ
Пълна изолация: Рецепта за незабравимо изживяванеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСилистра
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Той и тя или началото на един недовършен разказНАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК
3 март - противоречивост или закономерност?"МИЛА РОДИНО, ТИ СИ..."
