Брой 12, 2007

Тема: ИСТОРИЯ

Рилският манастир - спокойствие и духовност


Рилският манастир е величествен паметник на българската култура от епохата на Възраждането. Възникнал като религиозно средище още по време на ранния феодализъм в България (9-и – 10-и в.), през тежките години на чуждоземно робство (14-и – 19-и в.) той е като истинска крепост на българщината, огнище на народна просвета и култура.
Историята на създаването на манастира е свързана с живота и дейността на отшелника Свети Иван Рилски, живял от 876 до 946 година. Данни за живота му черпим от житията, писани за него и от "Завета" му, достигнал до нас в препис от 18-и век.
Свети Иван Рилски се явява като изразител на социалния протест против феодалното подтисничество на властта и църквата. Оттегляйки се далеч от тогавашното общество, той пише в своя "Завет": "Когато дойдох в тая Рилска пустиня не намерих човек, но само диви зверове и непроходими дебри. И аз се заселих самин в нея". Високообразован за времето си, с дарба на мисионер и организатор, той скоро събира около себе си последователи и така се поставя началото на първото монашеско общежитие.
Допуска се, че още тогава в Рилския манастир се развива просветна и книжовна дейност. Основание за това дават и откритите в подвързията на един църковен сборник от 15-и в. пергаментни листа от глаголически ръкопис, писан в края на Х век.
Популярността на Свети Иван Рилски и неговото монашеско общежитие нараства в първите години от създаването на манастира до такава степен, че достига и до царския двор. Затова и една от най-разпространените легенди за Свети Иван Рилски е срещата му с цар Петър. Тази среща е изобразена в много икони, стенописи и щампи (14-и – 19-и в.).
Историческите документи дават съвсем оскъдни сведения за току-що създадения манастир. "Измина време... и някои от боголюбивите създадоха молитвен дом, построиха в полите на планината къщички, създадоха килии...", пише през 15-и век Георги Скилица в житието за Свети Иван Рилски.
Предполага се, че първоначално манастирът е построен на около 3 километра от сегашното му местоположение – в местността Белите килии и под постницата, посветена на Свети Лука.
Оскъдни са сведенията и за по-нататъшната съдба на манастира. След смъртта на Свети Иван Рилски през 946 година неговите чудотворни мощи се пренасят по градовете Средец, Унгария и Търново, а образът му на български светец е изписан в много наши църкви – Бояна (13-и в.), Земен (14-и в.), Търново (15-и в.) и др.
През 13-и и 14-и век манастирът израства като голям църковен и културен център, получава обширни земи и различни привилегии. За това съдим от ценния исторически документ, съхраняван във фондохранилището на музея – Хрисовулът (Златопечатна дарствена грамота) на цар Иван Шишман от 1378 година. Последният владетел на средновековна България утвърждава правата на манастира да притежава гори, земи и селища.
Днешното местоположение на манастира датира от 14-и век. Тогава е построено отбранително по предназначение съоръжение – Хрельовата кула. Вграденият в стената тухлен надпис гласи, че тази кула е строена през 1335 година от Среднострумския владетел Стефан Драговол – Хрельо. Кулата е единствената запазена сграда от целия ансамбъл. Построена е като здрава крепост. На последния етаж на тази кула е вградена малка църква, чиито ценни стенописи от 14-и век бяха реставрирани през 1966-1970 година и влязоха в златния фонд на българското изкуство. През 1343 година до кулата е построена църква, която през 1834 година е съборена и на нейно място е издигната сегашната църква. От 14-и век са запазени владишкият трон и външните двери на старата Хрельова църква – забележителни творби на българското резбарско изкуство. Те са изработени от дърво и са украсени с ажурна плетеница. Украсата на владишкия трон е допълнена с инкрустация от слонова кост. В дърворезбата на вратата са издялани фигури на грифони и други митологични животни. Плетеницата се редува с медальони. Запазена е и надгробната плоча на Деспот Хрельо. От поетично изписаната епитафия научаваме за неговата трагична смърт.
Благодарение на своето местоположение, далеч от пътищата, по които се движели турските войски и от местата на турските поселения, манастирът се запазва в началото на османското нашествие.
Още в първите години на османското робство привилегиите, дадени му от българските царе, са потвърдени с фермани от централната турска власт. Впоследствие, въпреки тези фермани, манастирът е разорен, ограбен и запуснат. Упадъкът на поробената ни страна дава своето отражение и върху развитието на манастира.
През втората половина на 15-и век с усилията на тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан манастирът е възстановен. През това време Рилският манастир сключва договор за взаимопомощ с руския манастир Свети Пантелеймон, намиращ се в Атон. Оригиналният екземпляр от този двустранен договор се намира в музейната сбирка на манастира.
През този, възстановителен за манастира, период едно вълнуващо събитие раздвижва духовете на българския народ. Мощите на Свети Иван Рилски – символ на християнската вяра, са пренесени с тържествена процесия от Търново в Рилския манастир. Това събитие е описано от очевидец – книжовника Владислав Граматик в неговия "Панагерик", съставен през 1479 година. Той съдържа ценни исторически сведения за живота на българския народ през втората половина на 15-и век и е изложен в музейната експозиция. Процесията е илюстрирана в много щампи и стенописи.
От първите векове на османското владичество датират и други ценни ръкописи, като прочутото Крупнишко евангелие, подарено от Крупнишкия митрополит Йоасаф през 1577 година, с позлатена сребърна обковка, изработена от софийския златар Матей през 1640 година, и евангелието, наречено Сучавско, писано от йеромонах Макария през 1529 година в манастира Путна (Румъния) и украсено с цветни миниатюри.
В средата на 16-и век рилските монаси установяват връзки с могъщата московска държава. В музея са изложени грамоти, донесени от Русия през 16-и и 17-и век, както и някои ценни подаръци, като книги, икони и църковна утвар.
По-нататъшното съществуване на манастира е тежко, поради засилването на политическия и икономически гнет от страна на османското правителство. Произволите на местната управа стават често явление. През 18-и век разбойнически шайки няколко пъти нападат и ограбват имуществото на манастира.
Особено се разширяват контактите на манастира през 18-и и 19-и век. От Русия той получава богослужебна литература, църковни одежди и даже парична помощ. В средата на 19-и век двама рилски монаси обикалят цяла Русия, донасят от там помощ и утвърждават вярата в "Дяда Ивана", в освободителната мисия на Русия за свободата на нашия народ.
Въпреки тежките условия на живот през вековете на робството, в манастира продължава да се развива книжовна дейност. В средата на 18-и век тук работи видният и извънредно продуктивен книжовник Йосиф Брадати. В своите проповеди (дамаскини), написани на простонароден български език, той издига глас против чуждоземните потисници.
Рилският манастир през цялото робство запазва своята автономност и е огнище на грамотност и книжовност. В него се запазва живо българското народностно самосъзнание за онова далечно минало, когато българите са били свободен народ и са имали държава. В края на 18-и и през 19-и век манастирът изживява подем, свързан с промените, настъпили в обществено-икономическия и политически живот на българския народ през периода на Българското национално възраждане.
В Рилския манастир започва усилено строителство. Още в края на 18-и век, въпреки забраната на турската администрация, е пристроено едно отделение към старата Хрельова църква. След опожаряването на манастира през 1778 година от разбойнически шайки, са проведени възстановителни работи по манастирските сгради.
Но истинско ново строителство започва от 1816 година. Тогава са изградени северното, източното и западното крило на манастира. В този период са построени и много църкви в околностите му: църквите при постницата „Свети Лука”, старата постница при пещерата, гробищната църква и църквата при метоха Пчелино.
През 1833 г. в манастира избухва голям пожар. Изгарят всички манастирски сгради, с изключение на Хрельовата кула и църквата до нея. В Рилското корито отново започва грандиозно строителство, дело на което е днешният великолепен архитектурен ансамбъл.
Цялостното изграждане на манастира е работа на талантливи български майстори-строители, като първомайстора от с. Рила, Алекси Рилец, Кръстьо Дебъралията, Миленко от Блаташница, Павел от Костурско и др. Тези самобитни народни строители създават един цялостен архитектурен ансамбъл, свързан неповторимо с околната величествена природа. Красотата на манастирските сгради с многобройни колонади, арки, сводове, кьошкове и стълбища се допълва от петкуполната църква с грациозни полукръгли извивки на покрива, от грандиозността на магерницата, от просторните, богато украсени със стенописи и резби, стаи.
В Рилския манастир се намират едни от най-ценните образци на възрожденска живопис, резбарство и гравьорство. За изписването на главната църква и параклисите са си дали среща най-добрите за времето зографи – представители на Самоковската и Банско-Разложката иконописни школи: Димитър Хр. Зограф, заедно със сина си Станислав Доспевски, Захари Хр. Зограф, Коста Вальов, Иван Образописов, Димитър и Симеон Молерови и др. В техните стенописи образите на светците и религиозните сцени са преплетени и с определени светски мотиви, особено в портретите на дарителите. Живописта в Рилския манастир отразява особеностите на цял етап от развитието на българското изкуство през епохата на Възраждането. Голям интерес представляват и множеството икони от различни епохи, запазени в църквата, параклисите и музея. Наред с тях са и щампите – едни от първите графични произведения у нас. Масово разпространявани сред народа, поради серийното им отпечатване в манастирската щампарница, те допринасяли за повишаването на самочувствието и националното самосъзнание на българите.
Рилският манастир е истинска съкровищница на дърворезбени паметници на изкуството – изкусно изработени дърворезбени иконостаси, тронове и други ритуални предмети. Те допълват красотата на интериора на църкви и параклиси. Най-внушителен със своята монументалност е позлатеният иконостас в Главната църква – творба на Самоковската резбарска школа с главен майстор Атанас и неговите ученици Стойчо Фандъков, Педар Дашин и др. С красиви дърворезбени тавани, дървени парапети, колони, шкафове, врати и прозорци са украсени манастирските помещения. Много са произведенията на миниатюрната резба, между които е неповторимият шедьовър – дървеният кръст на монаха Рафаил, изработен от 1790 до 1802 година. Резбите в Рилския манастир говорят за богатото въображение и таланта на българските майстори.
Наред с книжовната дейност в Рилския манастир се развива и просветна дейност. Тук учат и работят много възрожденски просветители, между които е и най-големият педагог по онова време Неофит Рилски – виден книжовник и просветен деец. Из цялата страна възникват, създадени от него духовни средища, където представители на манастира наред с религиозните проповеди, просвещават децата на българите.

Запазени са и манастирската библиотека и архива – свидетелства за хилядолетната история на Рилския манастир.
В националния музей "Рилски манастир" на голям интерес се радват:
1. Експозицията за историята на манастира от 10-и век до наши дни.
2. Монашеска килия.
3. Килията на автора на "История славянобългарска" Паисий Хилендарски – архитектурно копие от оригинала, който се намира в Хилендарския манастир в Света гора. В предверието е уредена фотоизложба, посветена на Паисий.
4. Килиите на Неофит Рилски и експозиция за неговата книжовна и посветна дейност през 19-и век.
5. Магерницата (манастирската кухня) – дело на майстор Алекси Рилец от 1817 година.
6. Етнографските богатства от 18-и и 19-и век; тъкани, накити и ковано желязо. Всички предмети са подаръци от народа.
7. Гостни стаи от Копривщица и Чирпан.
8. Дърворезбите на манастира – експозиция от гипсови отливки от оригиналите на няколко църкви и параклиси.
9. Хрельова кула със стенописи от 14-и век – открита за посещения само през летния сезон, когато влагата е по-малка.
Наред с централния манастирски комплекс могат да се разгледат и други паметници на културата, свързани с историята на манастира:
1. Орлица – стопански сгради и църква със стенописи от 15-и и 19-и век (на няколко км по пътя от гр. Рила и на 18 км под манастира).
2. Пчелино – манастирски стопански сгради и църква от 1820. (4 км под манастира).
3. Манастирската костница и църква от 1795 г. – в непосредствена близост до манастира (на юг до реката).
4. Постницата Свети Лука – две църкви с ценни стенописи от 1799 и 1811 г. и жилище на Неофит Рилски от 1843 г.
5. Гробът на създателя на манастира Свети Иван Рилски, пещерата, в която е умрял на 18 август 946 г. и църква от 1820 г.
На 7 км над Рилския манастир се намира красивата Партизанска поляна, откъдето може да те тръгне по туристическите маршрути за Рибните езера, Самоков, Мусала и Разлог.
Рилският манастир е привлекателен туристически обект за българските и чуждестранните туристи.



Назад

Всички статии на Брой 12, 2007

В УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ССБ
Заседание на 15 и 16 ноември
ДИСКУСИЯ
Мнение
Да помислим заедно
ЗА ЖИЗНЕНОСТТА НА ЕДНА ТРАДИЦИЯ
Национален конкурс за бързо и правилно четене и правилно писане на брайлов шрифт
ИСТОРИЯ
Рилският манастир - спокойствие и духовност
Тук хората намират утеха, изцеление и надежда
КЛАСИКА
Коледен дар, Иван ВАЗОВ
ОЧЕРК
На незрящата учителка нищо не й убягва
ПЕСЕН НА БРОЯ
Тиха нощ
ПОЕЗИЯ
Представяме Ви Христо ХРИСТОВ и Мариана ХРИСТОВА
ПЪТЕПИС
Чикаго: Добре дошли на родна земя!
СВЕТЛИ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ
4 декември - Бъдни вечер
25 декември - Рождество Христово (Коледа)
6 януари - Свето Богоявление (Йордановден)
7 януари - Ивановден
Коледната елха
Коледни рецепти




Архив на изданието
1 2 3 4