Брой 03, 2021
Тема: ОБЩЕСТВО
Първа пролет и малко тъга
Измина цяла година, откакто пандемията се настани, по всичко личи, трайно и у нас.
Цяла година от 13 март 2020 г., когато българският парламент обяви извънредно положение и животът ни се преобърна драстично.
И отново идва Първа пролет – нашата втора Първа пролет под минорните звуци на пандемията.
Толкова я чакахме миналата година, но заразата постави трънената си корона на челото на надеждите ни, а закъснялата зима ни напомни за себе си в първите пролетни дни. Спомняте ли си?
Мислех, че пред лицето на световната заплаха ние, хората, ще се променим и ние наистина се променихме. Само че промяната се случи в посока, точно противоположна на очакваната.
Добродетелта се превърна в порок, малкото неприемане прерасна в чувствителна неприязън, незначителните спорове и противоречия се раздухаха в епични кавги, страхливите дребни душици се сдобиха с ранга на лакействащи подмазвачи и доносници, а маските изтриха усмивките от лицата ни и заглушиха смеха ни.
Вместо да засилим чувството си за единство, ние станахме егоистични, надменни, недоверчиви, алчни, агресивни и жалки, а устойчивите понятия за чест и порядъчност започнаха да бъдат все по-яростно отричани.
Всякакви утвърдили се ценности биват безжалостно помитани от все по-нагло налагащата се войнстваща посредственост. Заклеймяват се множество достойни и доскоро почитани исторически личности, хора на изкуството и признати класици.
Започнаха да наричат черното бяло, при това в най-буквалния смисъл на тази идиома. Опитват се да заличат дори и родствената и половата ни принадлежност, променяйки устойчивите езикови норми.
Светът ни, нашият прекрасен свят се катурва и променя пред очите ни, а под звуците на финалните акорди на човечността ние сме безсилни да спрем всички тези безумни процеси.
Може би тези нерадостни размисли са породени от студените зимни месеци, тя не че и зимата беше кой знае колко зима де, а може би пък действително се случва нещо необяснимо и напълно чуждо на човешката ни природа…
Заради потоците от противоречива информация се превърнахме в специалисти по всичко, във всезнайковци и конспиратори. На тази база напълно безотговорно се изправихме едни срещу други, прекратихме родствени отношения и екзекутирахме дългогодишни приятелства.
Но надежда винаги има! Моята надежда към по-добро винаги идва с Първа пролет.
Събужда се природата, затоплят се слънчевите лъчи, светът се съживява и отново се напълва с оптимизъм. Буйните води от топящите се снегове ще пометат мърсотията и ще измият лицето на света – отново – и не само в прекия смисъл.
Искам, мечтая да се отървем от бездушието, от плебейското си мислене, от напиращото опростачване и наглост.
Нали си спомняте двете кратки притчи за човечността, които ви бях разказала?
Желая ви от сърце вечна пролет в душите и море, не, океани от човечност в живота – днес и винаги, когато "утре" стане "вчера", тази година вече е миналата, а тази пролет бъде пролетта от "далечната 2021 година".
Марина ПЕТКОВА
Всички статии на Брой 03, 2021
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Април100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Вековният опит - инвестиция в бъдещето8 МАРТ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЖЕНИТЕ
Честит празник, мили дами!ВЕЛИКИТЕ ЖЕНИ
Незабравимата ХелънДУХ И МАТЕРИЯ
Пълна изолация: Рецепта за незабравимо изживяванеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСилистра
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Той и тя или началото на един недовършен разказНАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК
3 март - противоречивост или закономерност?"МИЛА РОДИНО, ТИ СИ..."
