Брой 03, 2021

Тема: ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ

Той и тя или началото на един недовършен разказ


Владимир ЖЕЛЕВ


За тази история казват, че не помнят кога и как е започнала и не знаят как и кога ще приключи.
Всъщност всичко е започнало почти преди 60 години.
Той вече е минал 80-те, а тя ги наближава. Живеят на разстояние 500 километра. Нито здравето им, нито условията им позволяват да се срещат. Надеждата им е телефонът. Разговарят по два, по три и повече пъти на ден. Разговарят за здравето, за лекарствата, за времето и за куп други дреболии. Разговарят и за преживелици от миналото. Той понякога напомня за хора и събития, за които тя няма желание да си спомня. Това я дразни и тя даже избухва. Заплашва го, че повече няма да го търси и няма да му отговаря, но е добра душа и казва, че бързо забравя. Той пък ѝ се извинява.
Той дойде от друг град, приеха го на работа, дадоха му място в общежитието. Работата, която трябваше да върши, никак не му се отдаваше. Беше попаднал в съвършено чужда за него среда. Това го довеждаше до отчаяние. Когато отиде да получи първата си заплата, удържаха му за наем в общежитието, плати храната си в стола и получи само 82 стотинки. Това съвсем го отчая. Реши. Ще напусне и ще се върне у дома. Едвам го уговориха да не прави това. Дадоха му допълнителна работа с почасово заплащане и това донякъде го успокои.
Тя също дойде от друго място. Омъжи се за човек от същото предприятие. Приеха я на работа. Беше шумна, задяваше се с мъжете, но ако някой я закачаше, не прощаваше на никого.
Столът беше извън предприятието. Затова на обяд всички отиваха вкупом. Той често оставаше да работи през почивката, за да си насмогне в работата. В стола отиваше последен. И днес замислен вървеше сам по улицата. Както се шегуваше със себе си, замислен за своите вечни несгоди.
Настигна я, застанала нерешително пред широка канавка. Бяха разкопали улицата за ремонт. Помогна ѝ да премине и тръгнаха заедно. Полюбопитства:
- Защо си закъсняла толкова? Другите отдавна отидоха.
Тя отговори небрежно и с нежелание:
- Бях в канцеларията при мъжа си.
Беше чувал, че мъжът ѝ заема някаква изборна административна длъжност.
- Той не яде ли в стола?
- Не, тоест да. Има проблеми със стомаха.
Седнаха на една маса. Докато се хранеха, тя се наведе към него и тихо го попита:
- Може ли да се върнем заедно и да ми помогнеш при канавката?
Той се обърна и кимна. Забеляза очите ѝ. Стори му се, че те са кафяви – неговият любим цвят. Спомни си припева на украинска песен, която беше чувал преди време - "Карие очи, очи девочи" – кафяви очи, момичешки очи. Стана му смешно. Тя забеляза усмивката му. Искаше да го попита защо се смее, но някой я заговори. Като се обърна, той вече беше се навел над чинията си.
Като преминаха канавката, тя не отдръпна веднага ръката си. Направиха няколко крачки хванати за ръце. Направиха му впечатление меката и топла кожа и нежните й пръсти. За пръв път държеше толкова дълго женска ръка. След този ден, в цеха тя често се спираше при него, заговаряше го за това-онова. Случи се няколко пъти да се връщат заедно от стола. Ако го забележеше, че влиза в стола, викаше го на нейната маса.
- Ела тук, има свободен стол.
В цеха бяха повече млади хора. От време-навреме след работа събираха столовете в някой ъгъл, донасяха акордеон от общежитието и организираха танцова забава. Той седеше встрани и наблюдаваше танцуващите двойки. Беше учил в мъжка гимназия. Там организираха срещи с момичетата от девическото училище, но ходеше много рядко. Стесняваше се заради слабото си зрение, пък и момичетата почти не му обръщаха никакво внимание. На една забава тя застана пред него:
- Ти защо не танцуваш, не можеш ли?
Той махна с ръка:
- Танго, ама слаба работа.
- Аз пък много обичам да танцувам, особено валс. Тя разпери ръце и се завъртя леко, съвсем по детски. Това много му хареса. Тя хвана с две ръце късата си поличка, направи реверанс и каза:
- Следващото танго, ако е дами канят, ще те поканя.
Засвириха фокстрот и тя отиде да танцува. След фокстрота засвириха танго. Тя застана пред него и му подаде ръка. В края на танца каза:
- На следващото танго ще ме поканиш ти!
Отново засвириха танго, тя мина край него, усмихна се и каза:
- Ще ме поканиш ли?
Танцуваха. Тя подхвърли:
- Никак не е лошо. Виж колко момичета има наоколо, танцувай!
Танцуваха и трети път. Той се стараеше да се държи далече от нея, но тя отвреме-навреме го докосваше с тялото си. При всяко докосване той трепваше и отстъпваше назад. Сблъскаха се с друга двойка. Тя политна и телата им се прилепиха. Видя отблизо очите й – те наистина бяха кафяви. Почувства топлия й дъх и топла вълна премина по цялото му тяло. Смути се и обърка стъпките. Тя се спря, помогна му да влезе в ритъм и продължиха да танцуват.
На другия ден, по време на работа, тя мина край него и подхвърли нещо закачливо. Като отмина, съседът му се обади:
- Тая май нещо ти е хвърлила око. Все се върти около тебе и вчера танцува с тебе. Внимавай, ще имаш неприятности с мъжа й – началство е. Тя е малко развейпрах.
Връщаха се от стола. Вървяха мълчаливо. Погледна я крадешком и тихо попита:
- Искаш ли да се разходим?
Тя го погледна с любопитство:
- Къде?
Той не й отговори. Нямаше отговор. Чудеше се как и защо зададе този въпрос.
След няколко крачки тя сама си отговори:
- Да отидем след работа в градината и без това днес съм сама.
Дълго се разхождаха по алеите. Повече говореше тя. Разпитваше го подробно – откъде е, от какво се е повредило зрението му, къде е учил, къде е работил, преди да дойде в предприятието и накрая, уж някак между другото, попита:
- Имаш ли си приятелка?
Сепна се. Почувства, че се изчервява. Наведе глава и отговори тихо:
- Нее, нямам.
Тя се разсмя:
- Нищо, ще имаш, ще си намериш.
Той набра смелост и на свой ред попита:
- Ти толкова ме разпитваше, а нищо не си казала за себе си. Разкажи нещо.
Този път тя се изненада от неочаквания му въпрос. Нямаше желание да разказва за себе си. Замисли се. Пък и какво можеше да каже. От село я заведоха в училище, първата ученическа любов, завърши училището и отиде на работа. Там любови, неудачи, омъжи се набързо и дойде пак тук. И все пак чувстваше, че трябва да каже нещо. Разказа набързо. Не била оттук, учила в тукашното училище за слепи деца, завършила го и отишла на работа. Така се случило, че набързо се омъжила и пак дошла тука.
На връщане ядоха сладолед в една лятна сладкарница и я изпрати до дома й. Спряха се встрани от пътната врата, тя кимна към двора:
- Имаме любопитни хазяи – и веднага добави, – а искаш ли да се разходим пак?
Въпросът й го изненада и обърка.
- Искаш ли?
След дълга пауза той отговори на пресекулки:
- Ами, не зная. Може ли? Удобно ли е?
- Защо да не може и защо да е неудобно? Ти искаш ли? – попита тя с известна досада и му се стори, че в гласа ѝ имаше малко насмешка. Помисли си, че е нерешителен и колеблив. Вече беше готов да каже, разбира се, искам, но изведнъж си спомни за думите на съседа си и вместо това каза тихо:
- Ами мъжът ти?
- Мъжът ми, какво мъжът ми! - Тя повиши глас. - Мъжът ми, като го няма по нощите, аз седя сама между четири стени и скучая. Мъжът ми…
Не довърши и каза всичко това на един дъх, под голямо напрежение. Подаде му ръка, стисна леко пръстите му, каза довиждане, обърна се и влезе в двора.
Почувства за миг топлината на нежните ѝ пръсти. Тя като електричество премина през цялото му тяло. Стоеше като зашеметен, не смееше да мръдне от мястото си. Стоя така няколко минути, огледа се, без да знае защо, и тръгна с едри крачки. Вървеше като хипнотизиран. В главата му беше само тя, в ушите му звучеше нейното "Искаш ли да се разходим пак?". С нейния мек и леко алтов глас. Влезе тихо в стаята, съблече се набързо и легна. Съквартирантът му се събуди и попита нещо със сънлив глас. Не му обърна внимание. Опита се да мисли за нещо друго. Не можа. Тя беше в главата му, в ушите му звучеше все същото - "Искаш ли да се разходим пак, искаш ли?". Беше го обхванало силно напрежение, което непрекъснато растеше. В един момент не издържа и почти извика: "Искам, разбира се, че искам!". Обади се съквартирантът му:
- Какво ти е бе, какво искаш?
Разбуди се и другият му съквартирант и попита:
- Какво става?
- Не зная, тоя нещо сънува или бълнува. Лошо ли му е!? Вика искам, а не казва какво иска.
- Кога се върна?
- Скоро. Попитах го къде е ходил, но не ми каза.
- Да не е пиян!?
- Той не е от тия, но кой го знае - може да е пил.
Сутринта влезе в цеха и още от вратата погледна към нейното работно място. Тя беше там. Подреждаше си материала. Обърна се, видя го, махна му приветливо с ръка и му се усмихна.
След два дни те отново бяха в градината. Той отново я изпрати до дома ѝ.
Такова беше началото… Краят?...



Назад

Всички статии на Брой 03, 2021

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Април
100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Вековният опит - инвестиция в бъдещето
8 МАРТ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЖЕНИТЕ
Честит празник, мили дами!
ВЕЛИКИТЕ ЖЕНИ
Незабравимата Хелън
ДУХ И МАТЕРИЯ
Пълна изолация: Рецепта за незабравимо изживяване
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Силистра
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Той и тя или началото на един недовършен разказ
НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК
3 март - противоречивост или закономерност?
"МИЛА РОДИНО, ТИ СИ..."
ОБЩЕСТВО
Първа пролет и малко тъга
ПРАЗНИЧНО
БАБА МАРТА
ПРОЕКТИ
Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928"
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ТЕХНОЛОГИИ
Как да направим снимка на екрана в Windows, Android и iOS




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8