Брой 03, 2021
Тема: ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Той и тя или началото на един недовършен разказ
Владимир ЖЕЛЕВ
За тази история казват, че не помнят кога и как е започнала и не знаят как и кога ще приключи.
Всъщност всичко е започнало почти преди 60 години.
Той вече е минал 80-те, а тя ги наближава. Живеят на разстояние 500 километра. Нито здравето им, нито условията им позволяват да се срещат. Надеждата им е телефонът. Разговарят по два, по три и повече пъти на ден. Разговарят за здравето, за лекарствата, за времето и за куп други дреболии. Разговарят и за преживелици от миналото. Той понякога напомня за хора и събития, за които тя няма желание да си спомня. Това я дразни и тя даже избухва. Заплашва го, че повече няма да го търси и няма да му отговаря, но е добра душа и казва, че бързо забравя. Той пък ѝ се извинява.
Той дойде от друг град, приеха го на работа, дадоха му място в общежитието. Работата, която трябваше да върши, никак не му се отдаваше. Беше попаднал в съвършено чужда за него среда. Това го довеждаше до отчаяние. Когато отиде да получи първата си заплата, удържаха му за наем в общежитието, плати храната си в стола и получи само 82 стотинки. Това съвсем го отчая. Реши. Ще напусне и ще се върне у дома. Едвам го уговориха да не прави това. Дадоха му допълнителна работа с почасово заплащане и това донякъде го успокои.
Тя също дойде от друго място. Омъжи се за човек от същото предприятие. Приеха я на работа. Беше шумна, задяваше се с мъжете, но ако някой я закачаше, не прощаваше на никого.
Столът беше извън предприятието. Затова на обяд всички отиваха вкупом. Той често оставаше да работи през почивката, за да си насмогне в работата. В стола отиваше последен. И днес замислен вървеше сам по улицата. Както се шегуваше със себе си, замислен за своите вечни несгоди.
Настигна я, застанала нерешително пред широка канавка. Бяха разкопали улицата за ремонт. Помогна ѝ да премине и тръгнаха заедно. Полюбопитства:
- Защо си закъсняла толкова? Другите отдавна отидоха.
Тя отговори небрежно и с нежелание:
- Бях в канцеларията при мъжа си.
Беше чувал, че мъжът ѝ заема някаква изборна административна длъжност.
- Той не яде ли в стола?
- Не, тоест да. Има проблеми със стомаха.
Седнаха на една маса. Докато се хранеха, тя се наведе към него и тихо го попита:
- Може ли да се върнем заедно и да ми помогнеш при канавката?
Той се обърна и кимна. Забеляза очите ѝ. Стори му се, че те са кафяви – неговият любим цвят. Спомни си припева на украинска песен, която беше чувал преди време - "Карие очи, очи девочи" – кафяви очи, момичешки очи. Стана му смешно. Тя забеляза усмивката му. Искаше да го попита защо се смее, но някой я заговори. Като се обърна, той вече беше се навел над чинията си.
Като преминаха канавката, тя не отдръпна веднага ръката си. Направиха няколко крачки хванати за ръце. Направиха му впечатление меката и топла кожа и нежните й пръсти. За пръв път държеше толкова дълго женска ръка. След този ден, в цеха тя често се спираше при него, заговаряше го за това-онова. Случи се няколко пъти да се връщат заедно от стола. Ако го забележеше, че влиза в стола, викаше го на нейната маса.
- Ела тук, има свободен стол.
В цеха бяха повече млади хора. От време-навреме след работа събираха столовете в някой ъгъл, донасяха акордеон от общежитието и организираха танцова забава. Той седеше встрани и наблюдаваше танцуващите двойки. Беше учил в мъжка гимназия. Там организираха срещи с момичетата от девическото училище, но ходеше много рядко. Стесняваше се заради слабото си зрение, пък и момичетата почти не му обръщаха никакво внимание. На една забава тя застана пред него:
- Ти защо не танцуваш, не можеш ли?
Той махна с ръка:
- Танго, ама слаба работа.
- Аз пък много обичам да танцувам, особено валс. Тя разпери ръце и се завъртя леко, съвсем по детски. Това много му хареса. Тя хвана с две ръце късата си поличка, направи реверанс и каза:
- Следващото танго, ако е дами канят, ще те поканя.
Засвириха фокстрот и тя отиде да танцува. След фокстрота засвириха танго. Тя застана пред него и му подаде ръка. В края на танца каза:
- На следващото танго ще ме поканиш ти!
Отново засвириха танго, тя мина край него, усмихна се и каза:
- Ще ме поканиш ли?
Танцуваха. Тя подхвърли:
- Никак не е лошо. Виж колко момичета има наоколо, танцувай!
Танцуваха и трети път. Той се стараеше да се държи далече от нея, но тя отвреме-навреме го докосваше с тялото си. При всяко докосване той трепваше и отстъпваше назад. Сблъскаха се с друга двойка. Тя политна и телата им се прилепиха. Видя отблизо очите й – те наистина бяха кафяви. Почувства топлия й дъх и топла вълна премина по цялото му тяло. Смути се и обърка стъпките. Тя се спря, помогна му да влезе в ритъм и продължиха да танцуват.
На другия ден, по време на работа, тя мина край него и подхвърли нещо закачливо. Като отмина, съседът му се обади:
- Тая май нещо ти е хвърлила око. Все се върти около тебе и вчера танцува с тебе. Внимавай, ще имаш неприятности с мъжа й – началство е. Тя е малко развейпрах.
Връщаха се от стола. Вървяха мълчаливо. Погледна я крадешком и тихо попита:
- Искаш ли да се разходим?
Тя го погледна с любопитство:
- Къде?
Той не й отговори. Нямаше отговор. Чудеше се как и защо зададе този въпрос.
След няколко крачки тя сама си отговори:
- Да отидем след работа в градината и без това днес съм сама.
Дълго се разхождаха по алеите. Повече говореше тя. Разпитваше го подробно – откъде е, от какво се е повредило зрението му, къде е учил, къде е работил, преди да дойде в предприятието и накрая, уж някак между другото, попита:
- Имаш ли си приятелка?
Сепна се. Почувства, че се изчервява. Наведе глава и отговори тихо:
- Нее, нямам.
Тя се разсмя:
- Нищо, ще имаш, ще си намериш.
Той набра смелост и на свой ред попита:
- Ти толкова ме разпитваше, а нищо не си казала за себе си. Разкажи нещо.
Този път тя се изненада от неочаквания му въпрос. Нямаше желание да разказва за себе си. Замисли се. Пък и какво можеше да каже. От село я заведоха в училище, първата ученическа любов, завърши училището и отиде на работа. Там любови, неудачи, омъжи се набързо и дойде пак тук. И все пак чувстваше, че трябва да каже нещо. Разказа набързо. Не била оттук, учила в тукашното училище за слепи деца, завършила го и отишла на работа. Така се случило, че набързо се омъжила и пак дошла тука.
На връщане ядоха сладолед в една лятна сладкарница и я изпрати до дома й. Спряха се встрани от пътната врата, тя кимна към двора:
- Имаме любопитни хазяи – и веднага добави, – а искаш ли да се разходим пак?
Въпросът й го изненада и обърка.
- Искаш ли?
След дълга пауза той отговори на пресекулки:
- Ами, не зная. Може ли? Удобно ли е?
- Защо да не може и защо да е неудобно? Ти искаш ли? – попита тя с известна досада и му се стори, че в гласа ѝ имаше малко насмешка. Помисли си, че е нерешителен и колеблив. Вече беше готов да каже, разбира се, искам, но изведнъж си спомни за думите на съседа си и вместо това каза тихо:
- Ами мъжът ти?
- Мъжът ми, какво мъжът ми! - Тя повиши глас. - Мъжът ми, като го няма по нощите, аз седя сама между четири стени и скучая. Мъжът ми…
Не довърши и каза всичко това на един дъх, под голямо напрежение. Подаде му ръка, стисна леко пръстите му, каза довиждане, обърна се и влезе в двора.
Почувства за миг топлината на нежните ѝ пръсти. Тя като електричество премина през цялото му тяло. Стоеше като зашеметен, не смееше да мръдне от мястото си. Стоя така няколко минути, огледа се, без да знае защо, и тръгна с едри крачки. Вървеше като хипнотизиран. В главата му беше само тя, в ушите му звучеше нейното "Искаш ли да се разходим пак?". С нейния мек и леко алтов глас. Влезе тихо в стаята, съблече се набързо и легна. Съквартирантът му се събуди и попита нещо със сънлив глас. Не му обърна внимание. Опита се да мисли за нещо друго. Не можа. Тя беше в главата му, в ушите му звучеше все същото - "Искаш ли да се разходим пак, искаш ли?". Беше го обхванало силно напрежение, което непрекъснато растеше. В един момент не издържа и почти извика: "Искам, разбира се, че искам!". Обади се съквартирантът му:
- Какво ти е бе, какво искаш?
Разбуди се и другият му съквартирант и попита:
- Какво става?
- Не зная, тоя нещо сънува или бълнува. Лошо ли му е!? Вика искам, а не казва какво иска.
- Кога се върна?
- Скоро. Попитах го къде е ходил, но не ми каза.
- Да не е пиян!?
- Той не е от тия, но кой го знае - може да е пил.
Сутринта влезе в цеха и още от вратата погледна към нейното работно място. Тя беше там. Подреждаше си материала. Обърна се, видя го, махна му приветливо с ръка и му се усмихна.
След два дни те отново бяха в градината. Той отново я изпрати до дома ѝ.
Такова беше началото… Краят?...
Всички статии на Брой 03, 2021
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Април100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Вековният опит - инвестиция в бъдещето8 МАРТ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЖЕНИТЕ
Честит празник, мили дами!ВЕЛИКИТЕ ЖЕНИ
Незабравимата ХелънДУХ И МАТЕРИЯ
Пълна изолация: Рецепта за незабравимо изживяванеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСилистра
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Той и тя или началото на един недовършен разказНАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК
3 март - противоречивост или закономерност?"МИЛА РОДИНО, ТИ СИ..."
