Брой 12, 2007

Тема: ИСТОРИЯ

Тук хората намират утеха, изцеление и надежда


С игумена на Рилския манастир Евмолпийския епископ Евлогий разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА



Празникът на манастира е на деветнадесети октомври. В езика на народа той е известен като “отчов ден”. Именно с въпроса какво точно означава това започнах разговора си с негово Високо преподобие игумена на Рилския манастир.
- Наистина това е празникът на Светата рилска обител. Това е и най-големият празник на светеца. Свети Иван Рилски се чества три пъти в годината - на първи юли честваме връщането на мощите на Свети Иван Рилски в манастира от Велико Търново, на осемнадесети август се отбелязва денят на земната му кончина и на деветнадесети октомври се празнува пренасянето на мощите му от Средец във Велико Търново. Именно този ден се нарича Отчов. На езика на миряните това означава ден на отеца -покровител на цяла България.
- А откъде произтича това, че пак в народните вярвания Свети Иван Рилски по някакъв начин се свързва и със съдбите на слепите хора?
- Мисля, че обяснението може да се търси в самия живот на светеца. Неговият живот е пример, с който той е помогнал и спомага и днес на много хора. Показва ни как трябва да живеем. Чрез своето учение и чрез завета, който е оставил на учениците си, който е един истински нравствен кодекс, той помага на тези, които тънат в духовен мрак да прогледнат. Аз смятам, че това се отнася и за физически виждащите и за физически невиждащите. Защото и едните и другите могат да бъдат в духовен мрак и именно Свети Иван помага на всички незрящи, духовно и физически, да прогледнат, за да видят спасителната мисия на нашия Господ Иисус Христос.
- Хората казват, че тук са ставали много и различни чудеса. Можете ли да ни разкажете за някое чудодейно проявление на силата на Свети Иван Рилски?
- Истина е. Такива чудеса много са ставали. Стават и сега. И аз съм сигурен, че ще продължат да стават поради силната вяра на този, който е дошъл да се помоли или за него са се помолили негови близки и сродници. На Великден тази година дойде един човек от Самоков, който дори беше написал на пишеща машина своята история, подписал се беше и лично ми я разказа. Имал човекът големи проблеми с черния дроб, а и други заболявания имал. И когато лекарите безпомощно дигнали ръце, той се помолил горещо пред иконата на Свети Иван Рилски, която била в неговата спалня, и от този момент нещата коренно се променили. Човекът беше написал това, за да изрази благодарността си към светеца, а и не само към него. В самото писмо, което ни остави, многократно възхваляваше Бога, Неговата сила и величие и смирено благодареше за това чудо, което е станало чрез преподобния Свети Иван Рилски. Тук мнозина намират утеха, намират изцеление, мнозина получават надежда.
- Знаем, че в миналото манастирите са били културни средища, в тях са се преписвали жития на светци, създавали са се, ако може така да се каже, своеобразни морални кодекси. Какъв е днес обликът на манастирите и по какъв начин те допринасят за духовното развитие на народа ни?
- Във всеки манастир основното и първото това са монасите, които посвещават живота си в служение на Бога. Ето защо общото между всички манастири е редовното извършване на богослужения. Това са богослужебни последования, в които се отправят молитви към Бога за цялата нация, за целия народ, за всички християни по света, за всички, които страдат, които боледуват. Всеки ден отправяме молитвите си за благотворен въздух, което е много важно в днешно време, за изобилие на земните блага и за мир на човечеството.
Разбира се всеки манастир си има свой режим, свой начин на живот с някои особености, но пак повтарям основното е богослужението на обителите, в тях се извършват кръщения на нови християни, извършват се различни богослужебни последования според желанието на поклонниците, маслосвети, четат се молитви за различни потребности. След възстановяването на демокрацията у нас някои свети обители започнаха отново да издават духовна литература, с което трябваше да се запълни една наистина голяма празнина в нашия духовен живот. С времето църковните издания, които са предназначени за вярващите, се увеличиха и мисля си, че днес тази празнина в голяма степен е вече запълнена. Най-усърдни в това отношение са братята от Зографската света обител – Атонския манастир, които вече години наред редовно издават духовна литература. Същото мога да кажа и за светата обител в Руенската планина, където е родното място на Свети Иван Рилски. Там беше възстановен един манастир, който е съграден много отдавна, но е бил унищожен и днес едно младо братство от ентусиазирани монаси, които освен другото откриха и интернет радио, започнаха да издават духовна литература.
- Какво е сегашното състояние на Рилската Света обител?
- В нашия манастир има осем монаси и двама послушници, на които предстои да приемат монашеството. Имаше един голям период, в който малко млади хора идваха, но сега има раздвижване. Особено през ваканциите идват много студенти богослови, които за разлика от много свои връстници вместо да губят свободното си време по кафенета и дискотеки предпочитат да дойдат тук в Светата обител, да участват в богослужението, да помагат с каквото могат. Те са в голяма помощ на манастира и наша сериозна надежда за бъдещо попълнение. Посрещаме ежедневно много туристи, много официални гости и разбира се ежедневно идват богомолци със своите потребности. И аз съм убеден, че всеки един получава тук духовната подкрепа, получава силите, които са му необходими, за да може да се справя с различните проблеми от своя живот.
- Тъй като църковните обреди са твърде непознати за обикновения мирянин, бихте ли посочил някаква литература от която дори незнаещият да може да се ориентира за това какво трябва да бъде неговото поведение, когато посещава църкви и манастири?
- Най-доброто помагало в това отношение е книгата “Нашата Вяра”. В нея най-достъпно и кратко са дадени най-важните неща, които посещаващият Божия храм трябва да знае. Нещата, които са посочени в нея не ни правят вярващи, но те ни дават правилата, дават ни насоката как да се държим.
- По случай настъпващите светли християнски празници бих искала да ви помоля за нещо специално към нашите читатели, а защо не и към всички незрящи.
- Нашият Господ Иисус Христос е казал за себе си “Аз съм светлината на света”. Това означава, че всеки който търси Спасителя, всеки, който върви по неговия път ще получи светлината, която му е необходима, Той става едно цяло с Христос и в зависимост от живота, който всеки един от нас е водил тук, на съдния ден той ще получи това, на което се е надявал и което Бог му е обещал. За това всеки, който вярва в Христос, вярва в светлината и я получава. Нека нашите братя, които са физически незрящи да знаят, че за нас е важна духовната светлина, защото мнозина зрящи са в духовна тъмнина и обратното – аз вярвам, че мнозина незрящи виждат със своите духовни очи Бога и са негови чеда. За това с раждането на Божия син Иисус Христос всеки един човек получава тази божествена светлина, получава надеждата за вечен живот и спасение.


Назад

Всички статии на Брой 12, 2007

В УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ССБ
Заседание на 15 и 16 ноември
ДИСКУСИЯ
Мнение
Да помислим заедно
ЗА ЖИЗНЕНОСТТА НА ЕДНА ТРАДИЦИЯ
Национален конкурс за бързо и правилно четене и правилно писане на брайлов шрифт
ИСТОРИЯ
Рилският манастир - спокойствие и духовност
Тук хората намират утеха, изцеление и надежда
КЛАСИКА
Коледен дар, Иван ВАЗОВ
ОЧЕРК
На незрящата учителка нищо не й убягва
ПЕСЕН НА БРОЯ
Тиха нощ
ПОЕЗИЯ
Представяме Ви Христо ХРИСТОВ и Мариана ХРИСТОВА
ПЪТЕПИС
Чикаго: Добре дошли на родна земя!
СВЕТЛИ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ
4 декември - Бъдни вечер
25 декември - Рождество Христово (Коледа)
6 януари - Свето Богоявление (Йордановден)
7 януари - Ивановден
Коледната елха
Коледни рецепти




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017