Брой 04, 2021

Тема: ИЗКУСТВО И КУЛТУРА

Марта

Седя на пейката в парка. Следобедното слънце грее през напъпилите клони на дървото над мен. Толкова е хубаво отново да е топло. Примижавам и оставам така за минута. Слушам птиците и бъбренето на хората, излезли на разходка. После допивам последната минерална вода, смачквам пластмасовата бутилка и тръгвам нагоре по алеята. Едва съм направил няколко крачки и я виждам. Тя върви срещу мен.
- Здравей, Марта! - казвам аз, като я пресрещам. - Много си хубава, страхотна рокля! Как си?
Тя се усмихва плахо. Явно не се сеща кой съм, но не ѝ е удобно да ми го каже веднага. Аз я питам как е брат ѝ, зная и неговото име. Докато тя отговаря уклончиво, че всичко с него е наред, виждам как започва да се чуди дали не съм някой от многобройните му приятели. После я питам направо:
- Помниш ли ме?
Марта е притеснена. Не се сеща кой съм, но все пак се усмихва. Изглежда няма нищо против да си поговори с мен и да й разкажа откъде се познаваме. Аз тръгвам с нея надолу по алеята и я връщам в гимназията, години назад, толкова отдавна, че и тя самата не е сигурна имало ли ме е, или не. Стигаме края на парка. Там, където е любимото ѝ кафене. Питам я бърза ли, дали би изпила едно кафе с мен. Тя се колебае, казва, че няма много време, но все пак приема. Заведението е на самообслужване. Оставям я да седне и отивам за кафетата. Зная как го пие - с течна сметана, без захар. Когато ѝ го донасям, тя повдига вежди, учудена от това, че съм уцелил. Седи изправена на стола, напрегната е от този непознат, който знае толкова много за нея и се държи така мило. Мъчи я фактът, че не ме помни. Скована е, но все пак първото наистина топло слънце за тази година грее отгоре ни, мирише на пролет и е толкова хубаво, че малко по-късно тя вече се е облегнала назад и се смее.
Кафетата ни свършват, не искаме втори, но и не бързаме да си тръгнем. Когато накрая ставаме, денят вече преваля. Оставяме парка и тръгваме пеша през града. Усмивката не слиза от лицето ѝ. Изпращам я до тях. По пътя Марта ми разказва за картините си. После ме кани да ги разгледам. Приемам поканата, след това и чашата вино. Целувам я и тя отново се напряга. Пита дали не трябва малко да позабавим темпото. Не казвам нищо, само повторно допирам устни в нейните. Зная, че няма време. Не мога да чакам до утре. После нещата се развиват както всяка вечер през последните 4 години. Тя все пак отвръща на целувката ми. Казва, че това е лудост. Страх я е от мен, но също така ѝ е приятно да съм с нея.
Когато по-късно Марта уморена се сгушва в мен и заспива, аз изчаквам дишането ѝ да стане равномерно, после внимателно се измъквам. Обличам се и на пръсти се отправям към вратата. Зная местата, на които дъските скърцат и ги избягвам. Иска ми се да остана, но все пак се налага да си тръгна. Отивам си, защото зная, че на следващата сутрин моята Марта няма да ме помни. Ще стане, ще закуси и ще се захване със странните си картини и така чак до следобед, когато ще излезе на разходка, за да ме срещне за първи път.

Михаил НЕДКОВ

Назад

Всички статии на Брой 04, 2021

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Май

100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Един век изпълнен с борба за права
Заетостта

IN MEMORIAM

Сбогом, председателю Крумов

БЪЛГАРСКА ПАМЕТ

145 години от избухването на Априлското въстание

ВНОСЕН ХУМОР

Защо не гласувам

ДОСТОЙНИ БЪЛГАРИ

Живот, отдаден на хората

ДОСТЪПНОСТ

Столичната община заменя бутоните за пешеходци с нови, без натискане

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Варна

ИЗКУСТВО И КУЛТУРА

Словото като спасение
В плен на нощта
Марта

ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ

Демокрация и щастие

ОБЩЕСТВО

Новият политически тиранозавър

ОБЯВА

Програма "Христо Ботев" на БНР обявява:

ПОКАНА

за участие в първото заседание на XVIII Национално общо събрание на пълномощниците на Съюза на слепите в България

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

ТЕХНОЛОГИИ

Някои нови речеви синтезатори за български език