Брой 06, 2021
Тема: 100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Спортът сред незрящите
Тази година Съюзът на слепите в България отбелязва своя първи век. Да се надяваме, че на втория век нещата ще бъдат много по-добре уредени и безпроблемни. Спортът е бил съществена част от дейността на ССБ. Да, вярно е, че стопанската дейност е била на върха, но по онова време конюнктурата е позволявала всички хора с нарушено зрение да работят в специализираните предприятия, да спортуват, да се развиват в самодейността. Създадената през соца екосистема на незрящите е водела до масовизация и по-всеобхватно включване на незрящите в различни инициативи, включително и спортни. Тази година се навършват 59 години от началото на организираната спортна дейност в ССБ. Но, разбира се, спортна активност или по-скоро физическа активност е имало и преди това. Данните са доста оскъдни, но физическа активност е дори и една разходка в парка.
Повече данни са предоставени за времето до 1989 година. През 90-те години спортът сред незрящите е в нокдаун, но оцелява. А за най-новата история съм откроил основните моменти, тъй като в интернет има обилна информация и не е необходимо да се увеличава обемът на този текст. Всеки, който се интересува за подробностите, отнасящи се до спорта сред хората с нарушено зрение през последните две десетилетия, може да посети редица интернет страници, сред които са vitoshabg.com и vipsport.bg.
Още през 50-те години на XX век има наченки за спортуване на българските зрително затруднени. Организирана е група от незрящи, която посещава занимания по гимнастика във ВИФ "Георги Димитров". В Читалището на слепите в София започва да се играе шахмат. Но тези прояви нямат постоянен характер. За начало на организирания спорт сред незрящите у нас се определя 1962 г., когато за първи път се съставят отбори от страната, които мерят сили помежду си.
През лятото на 1962 г. във Варна Съюзът на слепите в България организира първата спартакиада за хора със зрителни увреждания. Участват отбори от 4-те районни съвета - София, Пловдив, Габрово и домакините от Варна. Отборите са съставени за всеки РС от 4 жени и 6 мъже. Незрящите се състезават в лекоатлетическите дисциплини скок от място, тласкане гюле, хвърляне на граната и опашата топка, катерене по върлина. Наградите връчва зам.-председателят на ССБ Желязко Пеев. Състезателите получават грамоти за своето представяне, а победителите в съответните дисциплини и чифт гуменки. Спас Карафезов като ръководител на столичани получава купата. В това първо организирано спортно съревнование не се прави разделение между спортистите с нулево и остатъчно зрение, както става по-късно и както трябва да бъде.
Във Варна за първи път се провеждат също и спортни състезания между учениците от двете училища за деца с нарушено зрение. По сведения на Владимир Желев, освен лекоатлетически дисциплини, в спортната програма са включени среща по футбол и земна гимнастика.
Първият национален турнир по шахмат се провежда през 1963 г. в Читалището на слепите в София. Участват отбори от 4-те района на ССБ, съставени от по трима шахматисти, които се определят след вътрешнорайонни съревнования. Първият републикански шампион по шахмат е отборът на Варна, а първият индивидуален шампион е Борис Бодичев - също от черноморската ни столица. В началото шахматните партии са протичали без часовник, което е давало възможност понякога една партия да продължи повече от 1 ден. През 1965 г. се въвеждат общовалидните шахматни правила, а времето се определя на 2 часа за 40 хода на състезател.
През 1963 г. РС София купува лодка "Ял-6", която е пусната в Панчаревското езеро. Така е поставено и началото на гребането. По-късно лодки са закупени в Пловдив и Варна. Един от най-ентусиазираните в тази дисциплина става Йордан Йосифов, известен като Адмирала. По информация на Тодор Николов през 1966 г. се провежда първото републиканско първенство по гребане, а 4 години по-късно - спускане по река Дунав от Видин до Русе. Участват 4 отбора - Пловдив, Варна, София (мъже и жени).
През юли 1962 г. Спас Карафезов с още няколко плувци преплува Дунав от Калафат до Видин. През 1964 г. в София за първи път се провеждат състезания по плуване. Първото място при плувците с остатъчно зрение заема Спас Йосифов, а при напълно незрящите Ангел Тодоров.
В края на юни (27-29) 1968 г. в Москва се провежда лекоатлетическа среща за слепи от социалистическите страни. Българският отбор се състои от 20 души. Участват отбори от ГДР, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, Югославия, България и СССР. Дисциплините са тласкане на гюле, хвърляне на малка топка, граната, опашата топка, копие; висок скок, дълъг скок със засилване, троен скок, бягане - 60, 100, 400 и 800 метра. В крайното класиране СССР става победител, а България заема 5-ото място. Българин печели сребърен медал на копие.
От ноември 1969 г. до април 1970 г. се провежда спортна Лениниада във връзка с навършването на 100 години от рождението на Ленин. Участие вземат и зрително затруднени спортисти. Незрящите участват в лекоатлетически дисциплини, шахмат, плуване, туристически походи, а виждащите работници участват в състезание по тенис.
През 70-те години ССБ полага сериозни усилия спортът да бъде добре организиран. Палитрата от практикувани спортове се разширява, а републиканските първенства в различните видове спорт започват да се провеждат регулярно. За всяка година се изготвя спортен календар със съответните вътрешни и международни състезания. В ССБ започва работа Стефан Стефанов, който посвещава много години от живота си за развитието на спорта сред зрително затруднените хора.
През 1970 г. републиканският шампион по шах Стоян Митев взема участие в световно първенство, което се провежда в Ермело, Холандия. Също въз основа на републиканското първенство се съставя национален отбор от 6 състезатели, като на първа дъска играе именно Стоян Митев.
През септември 1974 г. около 180 спортисти с нарушено зрение от 8 социалистически страни вземат участие в Петите международни лекоатлетически игри на спортистите с нарушено зрение, които се провеждат във Варна. Представители имат ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия и Югославия. Организационният комитет на игрите се оглавява от председателя на ЦС на ССБ Иван Илиев и зам.-председателя Спас Карафезов. Откриването е на 14 септември на стадион "Юрий Гагарин" във Варна. Игрите продължават два дни, а състезателите се разделят на спортисти с нулево зрение и спортисти с остатъчно зрение. От общо 15 златни медала за мъжете и жените СССР печелят 12. Златни медали за България печелят Янка Станчева и Стоян Митев. Последният златен медал печели полският отбор. Сребърен медал печели Живка Маринова, а бронзови медали завоюват Садие Каталакова и Илия Цветков.
От 21 февруари до 1 март 1975 г. на Витоша се провежда първият курс за обучение по ски за зрително затруднени хора. В него вземат участие 16 души, от които двама напълно незрящи. Курсът се води от специалист. В края на курса се провеждат контролни състезания в две спускания. През следващите години тази инициатива търпи развитие.
От 26 до 29 август 1977 г. в Познан, Полша се провеждат първите европейски игри за младежи с увредено зрение. Участват 18 страни с около 340 спортисти. Българите се представят с лека атлетика и ролбал. Регламентът на игрите предвижда 31 дисциплини в леката атлетика и пет дисциплини за плуването. 8 отбора участват в турнира по ролбал. България достига до финала. Отборът ни повежда с 2:0, но в крайна сметка губи мача със 7:2 и става вицешампион. В леката атлетика страната разделя 7 - 8 място с ФРГ.
През 1979 г. в предприятията на ССБ за първи път се сформират отбори по футбол, които са обособени в две зони от по четири тима. Отборите са съставени от зрящите работници. Първите два отбора от всяка зона отиват във финалната четворка. Финалните двубои се провеждат на 25 ноември на стадион "Раковски". За третото място играят София и Русе. Столичани стават трети с резултат 10:1. Полувремената са траели по 35 минути. Финалът между Шумен и Сливен завършва в редовното време 1:1. Следват 2 продължения от по 10 минути. В продълженията Сливен успява да вкара втори гол, с който става първият носител на купата по футбол между съюзните предприятия.
От 9 до 22 септември 1978 г. в Брюге – Белгия се провежда четвъртото световно първенство на незрящите шахматисти. В него вземат участие 26 състезатели от 25 страни. България участва със своя двукратен съюзен шампион, майстора на спорта Илия Атанасов. В предпоследния кръг Атанасов побеждава световния шампион от СССР Николай Руденски, който няма загубена партия през последните пет години. В крайното класиране българинът заема 6-ото място.
През 80-те години изключително много се разширява спортната дейност сред зрително затруднените. Международният календар осезателно набъбва и се постигат редица големи успехи. През 1981 г. се създава и секция "Спорт сред инвалидите", която допълнително катализира развитието на спорта сред хората с увреждания.
На 12 август 1980 г. отборът ни, съставен от Джовани Димитров, Илия Атанасов, Стоян Митев и Стоил Ставрев, заминава за Холандия, за да представи страната в шестата олимпиада по шахмат за незрящи. Участват отбори от 23 държави. Те се разпределят в 4 групи. Българите в групата играят срещу съставите на СССР, от които претърпяват загуба с 1:3, Унгария - загуба с 1,5 на 2,5, победа срещу Испания с 3:1, победа срещу Швеция с 4:0 и победа срещу Швейцария с 4:0. Нашите заемат третото място в групата, което ги праща във финал Б, за финал А се класират първите два отбора от всяка група, а за финал Ц - след четвърто място във всяка група. С убедителни победи във финал Б българите заемат първото място, следвани от Австрия, а трети стават Великобритания.
Петото индивидуално първенство по шахмат за незрящи се провежда от 3 до 17 април 1982 г. в Хейстингс, Южна Англия. Участват представители на 23 страни. Партиите се играят в 11 кръга по швейцарската система. Първите две места се заемат от руснаците Крилов и Руденски. Трети става Вюнше от ГДР. На осмо място се класира българинът, майсторът на спорта Илия Атанасов с 6 точки, събрани от 4 победи, 4 ремита и 3 загуби.
Една от значимите инициативи на ПП "Успех" – Пловдив е покоряването на седемте високопланински първенци – Мусала, Вихрен, Ботев, Черни връх, Перелик, Руен, Богдан. В мероприятията участват 40 - 50 туристи, повече от половината от които са членове на ССБ. Най-активните 10 туристи са наградени от пловдивското предприятие с експедиция за покоряване на връх Елбрус до Приют 11 - 4000 м височина. В него вземат участие 6 зрително затруднени, членове на ССБ, и 4 зрящи сътрудници от предприятието. През юни 1981 г. българите достигат до заветната цел в Кавказ и поставят мраморна плоча със следния надпис: "В чест на 1300 години от основаването на Българската държава", а от другата страна – "юни 1981 г. – ПП "Успех" - Пловдив".
От 16 до 23 август 1981 г. във Фулда, ФРГ се провеждат вторите европейски игри за спортисти с нарушено зрение. Включени са 3 вида спорт: лека атлетика, плуване, ролбал. Участват 23 страни от Европа и Израел с общо 450 състезатели. От българите в леката атлетика и плуването добре се представят Георги Сакеларов, Божидар Марков, Бисер Чакъров, Красимир Залев, Илия Димитров и Ирина Боянова. В комплексното класиране по медали България заема 14-о място с 2 сребърни и 2 бронзови медала.
От 11 до 15 май 1983 г. в датския град Греве се провежда първото европейско първенство по голбал. То се организира от Международната спортна асоциация за слепи. Участват отбори от 12 страни, разделени в 2 групи. Българският отбор късно разбира, че ролбалът е заменен с голбал. Новите размери на игрището са 18 м дължина на 7,5 м ширина, а времетраенето на играта е 10 минути. В крайното класиране България остава на четвърто място. В първото европейско първенство по голбал участват и женски отбори.
Първото републиканско първенство по голбал у нас се състои на 21 и 22 април 1984 г. в Сливен. Участват 14 отбора, разделени в 2 групи. Провеждат се 42 срещи. Първи шампион става Пловдив, а негов подгласник е отборът на Дряново.
От 4 до 6 октомври 1983 г. във Варна се провежда третото европейско първенство за незрящи. То се организира и се провежда под егидата на IBSA. Участват над 200 спортисти от 22 страни, а откриването става на 4 октомври на стадион "Юрий Гагарин". Първенството е само по лека атлетика - от тази година се наблюдава разделение на първенствата. В отборното класиране България остава на четвърто място. Донко Ангелов става европейски шампион в дисциплината скок на дължина. Валентин Пенев завоюва два златни медала - на диск и гюле. Сашка Мечкарова печели златен медал на скок на дължина. Сребърни медали печелят Малинка Ганева - копие, Сашка Мечкарова - 100 м бягане, Малинка Ганева на гюле, Георги Сакеларов на гюле, Донко Ангелов на скок на височина, Георги Сакеларов на диск, Георги Сакеларов на копие. Бронзов медал печели Илия Цветков на скок на дължина.
През 1984 г. за първи път незрящ български скиор взема участие на международно състезание. Спортистът е Иван Радев от Варна, а негов придружител - проф. Стойко Бусаров. В Норвегия това е 21-вото състезание по ски бягане за хора с увреждания. Радев се обучава и на стрелба със звуково ориентиране и участва в състезанията по тази дисциплина. На 10 км той се класира на 7 място. Във форума участват 45 души с различен тип увреждане от 14 страни.
От 17 до 24 март 1985 г. в Норвегия се провеждат 22-рите зимни празници за хора с увреждания. От България участва Димитър Трифонов, който е придружаван от подполковник Илия Лалов - завеждащ отдел "Водни и зимни спортове" при ЦСКА.
От 1 до 7 юни 1985 г. България е домакин на първия по рода си Международен колоездачен пробег за инвалиди – "Тандем 85". Пробегът се провежда съвместно с норвежкия спортен клуб на инвалидите "Лайънс клуб". В състезанието участват 13 норвежци – спортисти и пилоти. Българската група е съставена от 5 незрящи, 4 със слухови увреждания, 2 спортисти, прекарали полиомиелит, и 6 пилоти от спортната школа по колоездене към БСФС. От българска страна организатор е секцията "Спорт сред инвалидите", също така съдействие оказват Съюзът на слепите и Съюзът на глухите. Маршрутът е София – Ихтиман – Асеновград – Стара Загора – Сливен – Бургас – Приморско.
От 3 до 6 октомври 1985 г. в Олщин, Полша се провежда европейско първенство по голбал за мъже и жени. С дамски състави участват 6 страни, а с мъжки - 13. Българите се представят незадоволително и заемат едва 11-ото място. При жените българките са последни, но това е много важен момент за българския спорт, защото за първи и единствен път дамите ни участват на подобен форум. Отборът ни се състои от 4 момичета.
На 13 октомври 1985 г. в Пазарджик се провежда обучение по конна езда за незрящи. Участват 12 мъже и жени. Подобни обучения ще продължат и занапред.
През 1985 г. в ПП "Успех" София се провежда курс по аеробика за зрително затруднените работнички. Това е нов способ за разширяване на физическата култура на зрително затруднените жени. Тази дейност допада на дамите.
На 14 и 15 март 1986 г. в местността Паничище се провеждат първите зимни игри за хора с увреждания у нас. Участват 31 човека от България и Норвегия. Дисциплините са ски бягане по трасе с дължина 5 100 м и демонстрация по биатлон и спускане с шейни. Присъстват Владимир Калайджиев - председател на секцията "Спорт сред инвалидите" и зам.-председателят на ССБ Спас Карафезов. Изтъкнатият наш състезател по ски Иван Лебанов участва като водач на норвежки спортист, а след това му подарява собствените си състезателни ски, с което му оказва висока чест. През 1986 г. в Норвегия отива варненецът Митьо Колев Митев с придружител Борис Панков - състезател от ЦСКА "Септемврийско знаме". Нашият спортист печели медал за най-добре представил се чужд състезател. В групата на напълно незрящите той заема 4-ото място. Участва на дистанции 10 и 20 км ски бягане.
От 14 октомври 1986 г. в Холандия започва второто световно първенство по голбал. България прави своя дебют. Участват 18 мъжки и 10 женски отбора. Националите ни заемат 9-о място.
От 10 до 15 септември 1987 г. в Москва се провежда европейско първенство за незрящи. Участват 21 страни с почти 300 състезатели. България има 6 спортисти. Георги Сакеларов става шампион на диск и втори на гюле. Иван Стефанов става шампион на скок височина с нов републикански рекорд. Донко Ангелов печели сребърен медал на троен скок с нов републикански рекорд, а на дълъг скок печели бронз. За първи път българин участва в маратона с дължина 42 км и 195 м и това е Веселин Василев от Бургас. Михаил Ганев подобрява републиканския рекорд на 400 метра. Треньор на българите е Илия Попов.
В периода 18 - 30 април 1988 г. в Унгария се провежда шахматната олимпиада. Отбори имат 23 страни. Разпределят се в 4 групи. България е в една група с Великобритания, Полша, Португалия, Испания и Норвегия. С 4 победи и 1 загуба българите заемат първото място в групата, следвани от поляците. Първите два отбора от всяка група образуват финална осмица. Там българите извоюват 3 победи, 2 ремита и 2 загуби. Крайно класиране: СССР, Югославия, ФРГ, България, ГДР, Полша, Чехословакия, Финландия, Великобритания, Испания, Унгария, Израел, Ирландия, Швеция, Австрия, Холандия, Белгия, Норвегия, Дания, Италия, Португалия, Франция, Гърция.
Параолимпиадата се провежда в периода 15 - 24 октомври 1988 г. в Сеул. Участват 3200 спортисти с увреждания от 65 страни. Спортовете са 16 вида. Българските незрящи участват в игрите с 5 голбалисти и 3 лекоатлети. Георги Сакеларов печели 2 златни медала – тласкане на гюле и хвърляне на диск. Донко Ангелов печели сребро на троен скок. Иван Стефанов на висок скок става четвърти при хората с нулево зрение. Голбалистите с една победа и две загуби не успяват да продължат напред към полуфиналите.
На 9 февруари 1989 г. към ПП "Успех" ентусиасти създават секция по спортен бридж. Те смятат, че този спорт е достъпен за незрящите, но трябва да се удължи времето за игра. Като цяло различните игри на карти са едни от най-достъпните съревнования за незрящите хора.
В периода 6 - 12 август 1989 г. в Цюрих се провежда петият европейски шампионат по лека атлетика, плуване и тандем за незрящи спортисти. Участват трима българи с треньор Илия Попов. Георги Сакеларов завоюва златен медал на тласкане на гюле и сребърен медал на хвърляне на диск. Иван Стефанов печели среброто на висок скок, Донко Ангелов печели бронзов медал на троен скок, а на дълъг скок се нарежда на ІV място.
През 1989 г. в Дания се провежда европейско първенство по голбал. Шампион става Югославия, следвана от ФРГ и Финландия. България заема 7-мо място. Участват 11 страни.
От 7 до 10 октомври 1989 г. в София се провежда първата международна спортна среща за деца с увреждания. Участват около 170 момичета и момчета до 16-годишна възраст от България, Норвегия и СССР. Дисциплините са бягане на 40, 60 и 100 м, скокове на височина, дължина и от място, хвърляне на малка и голяма плътна топка, тласкане на гюле. Спортните игри са баскетбол, хандбал, футбол на малки вратички, голбал и шахмат.
(Следва)
Иван ЯНЕВ
Всички статии на Брой 06, 2021
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юли1 ЮНИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДЕТЕТО
Ако можех да отгледам детето си отново...Помниш ли ми роклята на точки
Детство
100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Спортът сред незрящите2 ЮНИ - ДЕН ЗА ПОЧИТ
Пито - платено2 юни
IN MEMORIAM
Сбогом, Емо!ЕВТЕРПА
"Недовизия" - Първо международно състезание за песенИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ВарнаМонтана
Велико Търново
Русе
МЕЛПОМЕНА
Един ден зад сценатаНАШИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ
Адмирации за вашия талантУсещане за красота
"Да променим света, за да бъде за всички!"
